Привет!
The Void Journal разпространява светлина, мрак и от време на време смут  наоколо от 2017-та година насам, а съвсем забравих, че не всеки знае за какво иде реч и кой стои зад сайта.
Това всъщност няма значение, защото единствено музиката е от важност тук, но все пак за любопитните – ето малко информация под формата на кратка история – моята и на сайта.

Зад www.thevoidjournal.com стоя аз – Паула Фазлич.
Родена съм през една студена ноемврийска нощ в град Враца през 1991-ва, в семейство на военни и хора на изкуството. Може да се каже , че имам душата на артист и дисциплината и устремеността на ветеран (неща, които силно си личат във всичко, с което се захвана).

Откърмена съм на китарни сола –  приспивана съм с миксове от изпълненията на най-великите китаристи на 80-те и 90-те години, като с блек метъла се запознах през 98-ма и оттогава това е една от най-големите ми страсти в живота – нещо, което и да искам не мога да скрия.

Представяте ли си през първите години на прехода едно момиче в черно, с изрисувани сигили по тялото и тениски с кървави бани, да размята касетки в парка с уокмена си, докато съученичките ѝ във втори клас си играят на кукли? Е, такава бях.
И то в един от крайните квартали на град Враца, където други блек метъл фенове, освен един батко (лека ти пръст, Б.), нямаше.

Още по-трудно беше в тийнейджърските ми години, когато останах сама в квартала и бях етикирана с епитети като „вещица“, „сатанистка“ и какво ли още не от съкварталците си, а на вратата ми почти през ден идваха свидетелите на Йехова, за да ме спасяват от мрака, погълнал душата ми (живи ли сте още?).

Допълнителен ефект, разбира се, имаше и навика ми да рисувам в гробищния парк – там просто винаги е тихо и спокойно и винаги вдъхновяващо, има специална енергия. Това ми „хоби“ доведе до прякора ми Morthriel през 2004-та. Смесено от „Ariel“ и „Mort“. Ariel заради гласа ми и естествено червената ми коса , а Mort заради обсесията ми от смъртта и факта, че съм родена в деня на мъртвите. Това впоследствие стана и артистичния ми псевдоним в първата ми група (ученическа дуум метъл банда, която не стигна абсолютно доникъде).

Като цяло, бях (и все още до голяма степен съм) точно от онези леко откачените  фенове в стил Dead и Euronymous, които просто живеят заради самото удоволствие от странностите в живота с цел да създадат нещо стойностно от цялата си ексцентричност и индивидуалност , които обичат да провокират другите и да гъделичкат сенките им, както и своите собствени.

За мен блек метълът е свещена зона.
Жанрът е част от миналото ми, от настоящето и ще бъде част от бъдещето ми.
И не , за мен не е просто музика. За мен е светоглед, за мен е бунт. За мен е сила.
А този сайт за мен е лична борба срещу посредственото, символ на любовта ми към музиката – блек метъл на първо място, но и други мрачни и красиви хрумвания, и  разбира се  – личен апел.

Към момента заставам зад сайта САМА.
Не, защото моето мнение е супер важно и не бих искала да дам думата на някой друг (всъщност гост-автори винаги са добре дошли, стига да притежават същата или поне подобна обсесия – вече има няколко включвания от страхотни личности), а защото имам своето послание за предаване.
Който го е схванал- схванал, който не – има време, ще го разбере.
Нека не забравяме, че The Void Journal е място за отбрани хора и не по вкуса на всеки, затова и проявявам разбиране към неразбирането.  В крайна сметка…
Това съм аз, това е моята същност, това е любимата ми музика и съм готова да направя същите жертви за нея отново и отново, без дори да се замисля.

Била съм замеряна с камъни  (съвсем буквално) заради това , че слушам блек метъл и се обличам в черно, била съм обиждана, била съм нападана и физически. Същите тези хора, които ме атакуваха навремето, отдавна изказаха съжаление за действията си и към момента си спомняме и двете страни с лека насмешка за много от ситуациите, но  точно защото преминах през всички тези турбуленции заедно с много други блек метъл фенове в световен мащаб  и заедно успяхме да преобразим светогледа на околните, днес  модерните фенове на тежката музика могат спокойно да се разхождат навън с пиърсинги и тениски на блек метъл групи без да им се случва същото. Затова – поклон към нашето поколение и всички онези преди и след нас, които жертваха и продължават да жертват на места своя  личен комфорт в името на хубавата музика, критичната мисъл и свободата да бъдеш себе си!

The Void Journal е моят олтар към мрачните музикални изкуства и шамар за хората с посредствено мислене и имиджарите, които въобще не се интересуват от музиката в дълбочина.
Всеки може да споделя музика, всеки може да пише за нея, но не всеки може да гори с нея, а още  по-рядко се случва някой наистина да притежава силата и качествата да отстоява принципите, заложени в блек метъла, а именно – безпрекословна отдаденост, страст, чистота, първичност и желание за  въздигане над обозримото.

През годините ми бе предлагано неколкократно да стана част от други български и  чуждестранни медии, но макар и да оценявам тяхното признание за работата ми, категорично и любезно отклоних всяка една от тях.
Както казах – имам своето послание за споделяне, а и честно казано, нито една от другите медии не може да се сравнява с   това, което създадох с The Void Journal – нещата със стойност над личното его и с идеология просто вървят в свой коловоз и именно, защото отклоних тези покани и отдадох сърце и душа в моя сайт, сега това място е такова, каквото е и вдъхновява хора из цял свят.

Бих се радвала с времето да открия също толкова силно горящи личности и заедно да разпръснем огъня още по-надалеч. Дотогава – надявам се аз да се справям със задачата достатъчно добре и да обогатявам света  на читателите на сайта  поне малко чрез  стойностната музика, която споделям. Носи ми огромна топлина всичко, което правя тук и ако покрай обсесията ми някой бива зарадван – това е страхотно усещане!

Да гори черният пламък!

Et lux in tenebris lucet.

 

– Паула

 

 

 

Интересна информация за сайта:

1. The Void Journal е създаден на 5-ти януари 2017-та година. Съвсем обмислена дата – тогава е църковният празник Кръстовден.  Дяволито намигване към свидетелите на Йехова и слагане на началото на „покръстването“ с хубава музика под крилото на The Void Journal.

2. Главният жанр, който се подвизава в сайта е БЛЕК МЕТЪЛ. Понякога в страниците намират място и специфични мрачни отрочета на дет, дуум и пост-блек метъл и пост-рок жанровете.

2. През 2019-та година, две години след създаването си, сайтът придоби „популярност“ и започна да работи директно с музикантите, лейбълите и ПР агенциите, превръщайки се официално в  онлайн медия.

3. The Void Journal е първата българска медия, работеща директно с лейбъли като Season of Mist, Terratur Posessions, Prophecy Productions & etc.

4. Най-много посещения към момента сайтът има в страни като България, САЩ, Германия и Франция.

5. Дневно в сайта има около 11, 000  посещения  (реални данни от брояча, инсталиран в сайта).

6. The Void Journal е първата онлайн медия на Балканите, посветена изцяло на култа към по-мрачната страна на тежкия ъндърграунд – в частност, към блек метъла.

7. The Void Journal е първата онлайн медия на Балканите, изцяло създадена и поддържана от жена (и нейната нестихваща любов към музиката).

 

 

Ако имате въпроси или искате да бъдете част от магията на The Void Journal – пишете ми на [email protected] !