Ainsoph са най-новият скъпоценен камък в короната на холандския музикален ъндърграунд.
Ако все още не сте чули нищо за тях, определено трябва да хвърлите едно око на написаното за предстоящия им дебют ТУК.
Трябва да си призная, че доста се зарадвах, когато бандата се съгласи да сподели повече за себе си.
Беше истинско удоволствие да поговоря с тях и да повдигна  поне мъничко воала на мистерията Ainsoph.
Няколко дни преди издаването на “Ω – V” на  2-ри февруари, преживяването се оказа  истински силно.

1. Кога е създадена  бандата?

– T: Най-вероятно , когато „полудях“. Преди година и половина, може би?

– I: Аз всъщност нямам представа кога започна всичко , но помня едно малко студио в мазе с микрофон , който не беше съвсем добре прикрепен към стойката и врата, която не се затваряше напълно.

2. Какъв е настоящият състав на групата?

M.T. – барабани
T.D. – китари, бас и клавири
I.V. – вокали

3. Имате ли някакво музикално минало преди AINSOPH?

– Не, не и такова , което да е релевантно за AINSOPH.

4. Разкажете ми малко повече за идеята, която стои зад създаването на албума.

– I: Не мисля, че депресия е точната дума,става дума за нещо много повече от това да си тъжен.
Свързано е с начина , по който виждаме себе си и нещата, които винаги преследват някои от нас.
Как всичко това никога не спира дори за момент, като безкрайно циркулираща емоция.

– T: От където общо взето дойде и името – чувство на празнота, дотолкова тежащо, че постоянно граничи с психозата. Става дума за това да се предадеш на тази празнота и да се превърнеш във водовъртеж, носен от плът, кръв и огън.
Има огромно количество подтекст в целия албум , бяха направени много стилистични избори заради нумерологични стойности, но бихме предпочели да оставим тези мистерии на слушателя, който да ги разкрие, ако наистина се интересува от тях.

5. Къде беше обработен албума?
Записът и смесването на албума са осъществени от Georgios Maxoris в e sound.
Мастерирането е дело на Jack Shirley.

6. Влияния (мзуикални или не) в музиката на Ainsoph?

– T: Една от най-любимите ми групи е Sigh. Слушах много от старите им творби през годините и се съмнявам, че съществува друг проект, който да ми е повлиял повече от тях.
Също така обичах да слушам Ghenghis Tron, по-специално Dead Mountain Mouth, някои класики като Oyster Cult и много японски джаз , като Prism и The Square.

– I: О, аз намирам за доста трудно да посоча конкретни вдъхновения. Обикновено слушам всякакви неща (голям фен съм на  Kate Bush, например), които изобщо не могат да бъдат уловени по време на записите като влияния. С това казано, вярвам, че всичко което слушаме ни влияе по някакъв съзнателен или несъзнателен начин.
По време напредварителната подготовка по записите , слушах много музиката на FKA Twigs и имахме няколко парчета като референции, като например песента  ‘Summer Moon’  на Ghxstt  и гласът в  ‘Haunts’ от Mr Kitty. (Все още нямам идея чий глас е това.)

7. Кой написа текстовете на песните? От какво са вдъхновени?

– T: Предполагам, че има музика, която се пише сама.

8. Можете ли да споделите значението на част от песните и какво точно искахте да изразите с всяка една от тях?

– I: Ако трябва да бъда честна, личното значение на песните за всеки един от нас не е от толкова голямо значение за преживяването от албума. Оставяме на слушателя да интерпретира напълно съдържанието по начин , по който намира за най-подходящ и добър за себе си.

– T: Също така, всичко беше написано от един път и е наистина предназначено да бъде изслушано по този начин.

– I: Трудничко е да бъдат обяснени различните песни, тъй като виждаме албума като едно цяло.

– T: Беше наистина странно да разделим албума на отделни парчета, наистина ги виждам по-скоро като сегменти, отколкото като отделни песни.
Двете страни на албума са като двете страни на едно и също чувство.

9. Любима част от албума? Мисля, че всеки музиканти има любим момент от всеки от албумите си – нещо, което наистина го кара да се гордее.

– I: Моята любима песен определено е ‘Back to Purgatory’. Най-вече, защото тайничко си падам по инструменталната музика. Песента ми казва много, без всъщност да „казва“ абсолютно нищо.
Песента, с която се гордея най-много е ‘Less Than a Beast’, защото напълно ме извади от зоната ми на комфорт и резултатът е нещо, на което не знаех, че съм способна.

– T: Една от любимите ми части е след интрото на ‘The Long and Self-Destructive Road…’ , когато вокалите и бласт бийтовете влизат рязко в песента. Идеята вокалите да бъдат комбинирани с напълно зареден бласт бийт ми изглеждаше доста глупава. Дотолкова глупава, че всъщност сработи.
Също така се гордея с ‘Back To Purgatory’ . Просто , защото обожавам звука на електрическото (родоското) пиано.

10. Какво е значението  на обложката на албума за бандата?

– T: Основата за изображението бе сътворена  по време на процеса на работа, най-вече от цигарена пепел.
K. v. H. от The Throat финализира картината , намирайки точната идея и крайният резултат ни впечатли. Образува се портал към  визуалноto изобразяване на онова интензивно чувство и състояние на ума, за които говорихме по-рано.

11. Свирите ли на живо или към момента Ainsoph е само студиен проект? Ще имаме ли удоволствието да ви чуем някъде скоро?

– T: Всичко започна под формата на студиен проект, на практика предназначен да събира прах, но имахме късмета да попаднем на приятели, които ни подтикнаха да го издадем, както и да срещнем хора като теб, които действително търсят надълбоко в записите и се интересуват от историята ни, за което сме изключително благодарни.
Имахме щастието да попаднем и на няколко талантливи музиканта , които ни помагат с предизвикателството да свирим на живо.
Всъщност, току що избрахме дата за шоуто по случай премиерата на албума ни.

За точната дата на премиерата и друга полезна информация за бандата, последвайте страницата им във Facebook .

AINSOPH, благодаря ви за вълшебната музика и за отделеното време !