THE VOID JOURNAL


Първата медия на Балканите, посветена изцяло на блек метъл жанра
и омагьосващите звуци на балканския и световен ъндърграунд 

Underground Kvlt - Following the Dark Arts since 2017

Интервю с Antelogos | Adonai Atrophia | аte

Интервю с Antelogos | Adonai Atrophia | аte

AA и Abandonment представят летен ембиънт космически сбор.

Днес  в голямата зала на Koncept Space ни гостуват: Antelogos (Франция), Adonai Atrophia (България) и ate (Полша). Повече за събитието можете да разберете ТУК.

Seraphim Veluvian и NxMx направиха малко тройно интервю за предстоящия гиг:

 

ANTELOGOS

Seraphim Veluvian / Adonаi Atrophia :

– Кога забеляза за първи път, че нещо не е наред с този свят?

– Честно казано този свят никога не ме е интересувал особено. Откакто се помня живея в моят свят с въображаеми приятели. С годините имената на приятелите се смениха и игрите станаха други, но така наречената реалност ми е също толкова безинтересна. В света няма проблем, за мен светове има много, проблема е в хората които се опитват наложат техният свят на другите.

 

SV/AA: – Кога и как записа първото си демо, с което да си кажеш най – накрая: „Ето, сторих го, започна се!
Соло или в група се случи записа?
Колко гадно звучеше?

– В къщи благодарение на баща ми винаги е имало някаква звукозаписна техника, било то и касетофон. Един от първите ми спомени,, на около 3 години е как родителите ми и техни приятели ме карат да казвам мръсни думи и ме записват. Имам и една касета с мой плач на 3 месеца. По късно обичах да записвам предавания от радиото след училище. Когато бях на около 10 години с приятели от училище записахме вокален “кавър” на Кукла (на Атлас), беше по месарска версия и се казвахме Крава, но тъй като само един от нас можеше да пее не-фалшиво, не можахме да направим група. На 12-13 години се получи първото “демо” макар че тази дума не я обичам, всеки запис си е запис, целта не е била да демонстрирам нещо или да има следващ етап в който “демото” ще стане албум. Така де, по това време, към 94та година с нашият общ приятел Калоян или Крелион основахме група (или дуо) Урод. Доста некадърни касети бяха записани и след това изтрити, но беше забавно. По късно проекта придоби леко блек оттенък, но с примитивни средства (дори и за блек стандарта), и се получиха други две касети под имената Sacrilege и Ex Inferis. Това последното беше със синтезатор Casio, женски вокали и някакси първото по-музикално творение. Oбективно погледнато е много гадно и примитивно, но тогава звукът ми се струваше божествен. Всеки нов запис ми се струва велик на момента. И до сега е така. Но не ми се е случвало да си кажа че нещо се е започнало. Всичко е удоволствие на момента, не се смятам за музикант и нямам амбиции за нещо което трябва да се случи. Ако нещо се случва, това е нормална еволюция, всеки запис води до нови премеждия.

 

SV/AA:– Считаш ли, че музиката има мистифициран произход още от неписани, доисторически времена? Ако считаш, че е така, как би го обяснил на обикновения човек, който слуша „това, което му пусне радиото“? (понеже аз не знам как бих му го обяснил)

– Ами ако под мистифициран имаш предвид че в музиката има нещо тайно което широката публика не разбира, това е така. Мисля че музиката е като универсален език, който всички разбират , но на определено ниво. Някои се спират на ритъма и долнопробният текст, докато други търсим по дълбоко значение. Или поне до преди появата на радиото всички са разбирали.

Ако има проблем той е в хората, не в радиото. В древните времена шаманите са удряли на тъпани от животинска кожа, всички са се друсали, пиели и танцували. И сега не е по различно, но вместо да търси някакво духовно извисяване, народа възпява материалистичният си бит.

 

– Разкажи за своите музикални проекти.

– Само ще ги изброя, всичко се намира в интернет, който иска може да чуе. Corpus Diavolis е основната ми група, блек метъл. Четвъртият ни дългосвирещ албум Apocatastase ще излезе тази есен чрез френският лейбъл Les Acteurs de L’Ombre Productions. След това Haiku Funeral с който бяхме спретнали едно мини-турне заедно, стилът е малко странен, индъстриъл, дарк ембиънт, с виртуозна бас китара, вокали и синтезатори. Тук също се задава албум на 31ви Октомври – Drown Their Moons In Blood. Antelogos е най новият проект, сатанински ритуалистичен дарк ембиънт. Имам и два по скрити, Luciferian Temple, космически блек метъл и UD (UNhealthy Dreams) който вече е покоен – електро-индъстриал- блек метъл.

 

SV/AA:– Тъй като и двамата с теб произхождаме от войводския Сливен, може би сега е времето да опишеш какво се свиреше в Сливенския ъндърграунд още от края на 90те и началото на този век? Какви хора/полу-хора/животни бяха замесени? Т.е. периодът, преди да заживееш в Марсилия.

–  Ами по мое време, нямаше никакви животни… Всички бяха алкохолици по кръчмите. Всъщност аз само 3 години съм бил в средата в която би могло да има нещо като сцена, от 96-та / 97ма до 99та и по това време нямаше нито концерти, нито репетиции на нещо което си заслужава да се спомене. Мисля че преди това е имало, но не съм присъствал.

 

SV/AA:– За последните години много подземни артисти откриха себе си чрез изразните средства на ritual dark ambient музиката – хора от Русия, Гърция, Франция, Германия. Нека направим забележка, че ritual dark ambient е условно понятие, но донякъде фиксира тази дейност – между ембиънт и церемониалност на сцената.
Лесно ли е да бъдеш честен в изразяването на най – тъмните кътчета на подсъзнанието ти?
Лесно ли е въобще да пресъздадеш подобно естетическо, емоционално и инстинктивно преживяване, знаейки в същото време, че това може да бъде солено табу в моралните системи на много хора и да бъдеш упрекван за това?
Ако е лесно, дали точно това ти доставя удоволствие?

–  Да, може би има повече артисти в този стил отколкото публика. Има нещо като дарк ембиънт мода и може би точно защото е лесно да се прави такава музика. Не се изисква непременно да владееш инструмент за да правиш шум, на свещи, облечен в монашески одежди, примерно. Моето основно изразно средство е блек метъла, в който винаги съм бил честен и съм изразявал тъмните страни на съзнанието ми. С ембиънта не е по различно, изразните средства са подобни, но на сцена е по трудно.  Тази музика изисква определена атмосфера (от където и ambience), тишина и съсредоточаване. Получава се нещо като театър, в който си сам с “невъоръжен” срещу публиката. Докато в блек метъла имаш брутална бойна машина зад гърба. Случвало ми се е да правя ембиънт концерти сред публика която говори и е особено неприятно. В тази светлина бих казал че не е лесно, и ако ще представям интимен тъмен ритуал, публиката трябва да е отбрана. Поради тези причини последните концерти на Антелогос бяха на закрити врати. За моралните стойности на хората не ми пука, както казах на тези концерти обикновено присъстват  само шепа индивиди които знаят за какво са там. Като изключим лесните пари, не обичам лесните неща. Лесно е да шокираш и провокираш, но е трудно да покажеш своето истинско и голо Аз.

 

SV/AA:– От позицията ти на човек, роден и израсъл в България, макар и отдавна живеещ във Франция: Има ли локален, митологичен, архетипен източник, от който извличаш полезна информация за музиката ти, като практики, естетика? Нещо случило се по „нашите“ земи, преди да ги своим егоистично като „наши“?

Или е комплексно: взимаш от всичко, откъдето намериш за полезно?

Например при някои от гръцките ritual пърформъри – черпят сили от лунния култ на Хеката, която незнайно защо днес е силно негативно представена. Или при някои от руските проекти, които силно черпят вдъхновение от сибирските шамани или алтайското гърленото пеене.

 

–  Има сигурно нещо българско на дъното. Някои балкански гами, от чисто музикална гледна точка, православни попски напеви и литургии. Често използвам старобългарски думи или вехти изрази. Комунистическата индустриална естетика също е вдъхновяваща, дистопия на фона на суровата природа – полу-срутени фабрики, пусти села, навъсени хора… Дяволът се чувства добре в тези земи.

 

SV/AA:– Има индивидиуми, преоблекли съзнателните си действия в личностни дрехи на пътници, поети, музиканти, бардове, шамани, художници и др.

Кои от тях те научиха на нещо ново когато ги срещна за първи път?

Кои от тях са ти повлияли дотолкова, че вече си открил в тях нещо, което си разбрал и осъзнал досега, но са потвърдили търсенията и откритията ти? И си казал: „Ето го моя човек, как не съм го знаел досега!“

 

– Моя човек е Сатаната, срещнах го когато бях на 12 години и от тогава все сме заедно. Запознахме се чрез филмите от видеокасети под наем, след това общувахме чрез текстове на метъл групи и от двайсетина години си говорим по философски, четем книги.

Ако говорим за физически индивидиуми, бих споменал Алистър Кроули, Распутин и Антон ЛаВей. Чрез първият потвърдих и доразвих идеите си за магията или по скоро научната магия, и същевременно открих един необятен нов свят на  мистично вдъхновение, било то музикално, творческо или чисто човешко. Распутин олицетворява по-спонтанното лице на митицизма – каризма, секс и мъдрост. ЛаВей е този който успя да направи Дявола популярен като обясни възможно най просто и ясно че той всъщност не съществува а е метафора за силата която ни кара да бъдем себе си и да следваме целите си бунтувайки се срещу властващият ред и посредствеността.

Музикални индивидиуми няма да посочвам, те идват и си заминават.

 

 

ADONAI ATROPHIA

NxMx / Abandonment:

– Какво значение стои зад думите Adonai Atrophia? Обясни ни малко повече за символиката на музиката ти, както и самия проект.

– Духът кристализира, или още – атрофира. Това е най – краткото обяснение. Ние сме само пасивни участници в непрекъснатия процес на Космогенезиса и неволно също подлежим на амортизация, на вечно падане, защото само така ще разберем за себе си и произхода си.

Адонаи е старо-юдейски термин, с който се означава един от духовете на формата, често отъждествяван с Йехова, който е само една от еманациите в Дървотро на Сефиротите. Произходът му е египетски, от слънчевия диск – бог Атон, монотеистичен култ. Атрофия е медицински термин. Получава се игра на думи.

От много време в проекта ми липсва символика. Вярно е, че символизмът се основава на простички образи, формирани в картинното съзнание на нашите архетипни предци, за които сега хората сглобяват розетски камъни, за да им придават сложни политически или теологични обяснения. Всичко се опира до споделянето на точни впечатления. В човека липсва активен елемент, който да трансформира впечатленията и той има остра нужда да преживее силни усещания, които да го шамаросат, да го събудят, да го накарат да почувства, че тази реалност, в която живее, не е достатъчна. Липсата на трансформиране на впечатленията, съответно експресното елиминиране на проблема, понякога кара хората да правят ужасни неща – да прибягват до токсични вещества например. В нашия случай нещата са наистина прости – Адонаи Атрофия има за цел да споделя впечатления с хората и да се научим да ги правим по – фини, без нечестни трикове, без да преметнем природата, без да се осланяме на емоционалната, егоизтична или опиумна зависимост.

Винаги съм искал да правя мрачна музика, да създавам мрачна атмосфера, още от най – ранна възраст, преди да имам смелост да заявя че съм някаква личност, било тя автентична или фалшива. След много опити и прекъсвания, АА е резултатът от всичко това.

 

NxMx/AB:- Знам, че обичаш аналоговия звук и в частност reverb ефектите. Колко те са важни за музиката ти?

 

– Без подходяща реверберация, композициите ми не са завършени. От техническа гледна точка за един дарк ембиънт изпълнител е изключително важно да разполага с широк stereo field хардуер. Рядко е по възможностите ни да отидем и да експериментираме в подходяща среда с автентична акустика, било то в пещера, катедрала или някой масивен изоставен резервоар за съхранение и рафиниране на нефт. След концерт на една гръцка индъстриъл група, ги заведох на другия ден в катедралата св. Ал. Невски в София и използваха всяка възможност да записват с рекордери всяко плясване с ръце и звуци, произведени от вътрешността на храма. Както се вижда, всяка възможност в такава среда е рядка и ценна.

Прекарвам относително голяма част от деня си в слушане на различни реверберации, било то навън или в мрежата. За мен е важно когато ползвам ривърб ефект да има достатъчно плътна дължина (time/decay), която да не създава твърде нежелан фийдбек, а да захранва всеки следващ сигнал. В повечето съвременни технологични продукти е полезна и функцията на замръзване (freeze). Това дава възможност на един изпълнител дори само с един единствен инструмент да сътвори богат звук на няколко нива.

В съвремието ни ривърб алгоритмите станаха толкова богати на функции, модулации, високи и ниски shimmer октави, че отдавна такива отекващи звуци не могат да бъдат открити в оптичната ни реалност. Тогава всъщност се запитваме: „Не създаваме ли изцяло нова реалност, когато програмираме усложнена реверберация, докато правим ембиънт?

 

NxMx/AB:- С годините АА се трансформира сякаш във все по-голям организъм от идеи и звуци. В някои тракове даже може да чуем природни семпли? Ползваш ли field recordings и смяташ ли да работиш с презаписани звуци?

-Доколкото става въпрос за вече издадени песни с АА, в тях няма достатъчно field recordings, да не кажа почти отсъстват. Записвам звуци от околната и индустриалната среда от години, събирам ги и ги прослушвам, дават ми свежи идеи, но все още не съм ги смесвал до степен да стигнат до финално издание. Зная че това ще се случи. Просто досега винаги е стояло предизвикателството сам да възпроизведа звук от реалността с употребата на електронни инструменти. Например по това време на годината отивам да записвам синигеровите песни в родния ми балкан. Обичам този процес. Но не мога да си представя това да бъде миксирано напълно в песен за АА. По – скоро от събрания записан материал бих помислил за някой musique concrete проект в бъдеще. Това, което се чува като дъжд, вятър или други природни звуци в композициите на АА са най – често изсвирени от мен след много внимателна и фина обработка.

 

 

NxMx/AB: Скоро излезе аудио касета с дебютното издание на power electronics проекта ти – IC1101, лесен ли е транзита от атмосферичен ембиънт до тежки и агресивни електроники?

– Лесно е. Причината е, че отдавна слушам разнообразен звук, с всички свои терапевтични, успокояващи и агресивни свойства, от ембиънт-дрон до харш нойз и дет индъстриъл. Важно е човек да си постави ясна цел. Когато целта е поставена и ако има постоянство в подготовката (техническа, емоционална), всичко си идва на мястото. Ти знаеш, че IC1101 възникна като дарк ембиънт/маршъл индъстиръл проект, но концептуалните теми и днес са абсолютно същите – заинтересован съм как външните и дори космическите процеси влияят върху поведението на хората, без те да разбират за това, но самите те са убедени, че самостоятелно взимат решения за живота си. С един груб power electronics могат да се създадат много точни внушения. Да се покаже на слушателя дори само със звуци, докъде е достигнало човекопадението. Наричам този процес „документалистика“.

 

NxMx/AB: Не сме те виждали с АА на сцена от почти 2 години. Скоро ще делиш една сцена с Antelogos и ate. Имаш ли очаквания и ще чуем ли нови неща по време на сета ти?

-Не съм почитател на еднаквите сетове. Така, че със сигурност ще има нови композиции. По всяка вероятност на 2 август ще изсвиря изцяло нов сет. От няколко месеца подготвям дългосвирещ албум с много бавно и търпеливо темпо, но скоро няма да свиря материал от това начинание. В главата ми се побират и други идеи, които все още нямат ясно изразена обвивка, зная какво трябва да направя, но не съм стигнал до стадия на последно смесване. Поради това ще се движа на ръба на импровизацията, без категорично структуриране, но с няколко предварително обмислени и програмирани звуци. Възможно е до последния момент да ми хрумне да изсвиря някоя стара композиция, но с нов подход, но не мога да си обещая това дори на себе си.

Нямам особени очаквания. За сметка на това винаги има приятни изненади и реакции.

 

 

 

ATE

NxMx / Abandonment:

  Разкажи ни за началото на ate. Откъде дойде идеята да свириш авангардна музика?

– Началото започна през 2015г, когато в нещо като творческа криза или академичен бърнаут започнах да изследвам по нестандартни форми на музициране. Бях вече обзет от творчеството на минималистите. Главно идеята дойде от нуждата за по-свободно музициране след като вече бях завършил музикалната академия в Гданск. Първоначално започнах с лупър, дилей и ревърб. После добавих лъка за цигулка и фъза. Наслагването на различни китарни фрази върху безкрайни повторения ми помагаше да опитомя хаоса в мен. Този вид на музициране ми помогна да погледна музикалния процес от нова перспектива. След редовни репетиции и домашни записи се оформи визията за звученето и функцията на ate. Така през 2016 имах щастието да бъда оценен от българския лейбъл/колектив Амек, които издадоха дебютния ми албум MCCV на касета същата година и по този начин допринесоха доста съществено за създаването на аte.

 

NxMx/AB: От дълги години живееш в Полша. На какво ниво е ескперименталната сцена и често ли свириш там?

–  Нивото е сравнително високо. Мойте впечетления са, че през последните години в Полша се наблюдава нещо като ренесанс на експерименталната музика и сцена. През 2014 Requiem Records започват да издават творчеството на Еугениуш Рудник успявайки по този начин да популяризират и работата на Полското Експерименталното Радио Студио. Случват се ежегодни вестивали свързани с този тип музика(Sanatorium Dźwięku, OSA, UnSound). Преоткрива се и творчеството на Томаш Шикорски. През 2017 излезна и първата книга фокусирана изцяло на атристите занимаващи се с теренни записи в Полша. Преди пандемията имах възможност за концертни изяви по няколко пъти в годината. Сега уж нещата се завръщат към предишния ритъм, но аз не бързам да се възпозвам толкова активно.

 

NxMx/AB: Китарният дрон/ембиънт е винаги по-специфичен като звук и техника, обмислял ли си да ескпериментираш с друг музикален инструмент? Синтезатор примерно?

– Така е, че при мен музицирането произхожда от китарата, свързан съм с инструмента през вече по-голямата част от живота си и все още го харесвам. Като цяло не планирам основно да сменям инструментариума в ate, рабира се ще добавям различни изразителни средства и похвати. Харесвам механичните особености при звукоизвличане на различните акустични инструменти и топлия звук на аналоговите синтезатори. Признавам, че съм експериментирал със синтезатор, но по-вероятно е като експеримент да запиша някога нещо с реплика на стар развален домашен орган.

 

NxMx/AB: Повечето ти албуми са на аудио касети. Колко е важен формата за теб?

– Форматът е от голямо значение, той може да дообогати звука или да го ощети. Хубаво е когато това се има предвид и по някакъв начин се съобразява с естетиката на едно издание. Лентата е чувствителен и крехък носител, като такъв тя добавя от себе си различни специфичности върху звука. Към касетата се приписва и определен вид носталгия от една изминала ера, което натурално се вписва в музиката на ate. Касетата както и винилът приканват сякаш към едно по съзнателно слушане с по-целенасочен избор. Изисква се известна доза старание при слушане на музика на тези формати, харесвам това. Въпреки всичко, нямам строги виждания към формата. Доколкото не съм принуден да правя компромис с музиката бих издавал на повечето достъпни формати.

 

NxMx/AB: Скоро издаде нов албум. Разкажи ни малко повече. Ще се чуем ли нещо от него на концерта на 02.08 в Koncept space?

– Новият ми албум, Substrate е общ с китаристът/дроун музикант Артур Кръховяк(Nowa Ziemia) и е издания от полския независим лейбъл Zoharum. Написахме и записахме албума заедно с Артур в дует и не планирам да го изпълнявам на свои солови концерти. Substrate се състои от два дълги хомогенни ембиънт-дроун трака. Артур свири на баритонова китара с която контролира по-ниските регистри. Допълваме се заедно с идеята да манипулираме по-широк звуков диапазон. Парчетата в албума са обогатени от силно процесирани теренни записи, които имат на цел да призоват желана от нас атмосфера. Музиката в албума е писана с идеята да имитира потока на съзнание и да приканва слушателя към едно вътрешно уединено пътешествие. През последните няколко месеца работих над идеята да създам ембиънт/дроун пиеси вдъхновени от музикални произведения от епохата на ренесанса и барока. Завърших демо запис с 8 непубликувани трака. На 02.08 възнамерявам да представя няколко идеи именно от този запис, избрани тракове от MCCV, Secondary Drowning и разбира се импровизация.

 

 

Автори: Seraphim Veluvian и NxMx 


Събитието ще се състои тази вечер от 20 ч. , а ТУК можете да го следите отблизо.

Сподели статията :
Абонирай се.
Известие за:
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
Моля, прочетете, преди да коментирате в сайта:
1.Поднасяйте критиката си обосновано и интелигентно.
2. Коментари извън темата на статията - конкретният изпълнител или музиката му, ще бъдат премахвани. Не е коректно спрямо изпълнителите под статиите за тяхната музика да се прави реклама на други изпълнители или да се водят разговори на друга тема.За този тип дискусии можете да използвате имейл адреса на The Void Journal, а скоро може би ще бъде създаден и форум/чат, в който да може всички да общуват свободно без ограничения.
The Void Journal е първата по рода си медия на Балканите - нека поддържаме нивото на нужната висота.