Няма смъртен, който наистина да харесва блек метъл и да не е
запознат с норвежката сцена от края на 80-те и началото на 90-те
години, когато реално се поставя началото на втората вълна блек,
благодарение на която ушите ни и до днес се радват на традиционното
звучене на групи като Mayhem, Burzum, Darkthrone, Emperor,
Gorgoroth и ранните Ulver.
Макар и без съмнение горепосочените групи да са с легендарен статус
и да са сред най- значимите имена в блек метъл сцената, също
неоспорим факт е и този, че покрай въпросните групи има още редица
имена с не по-малко силни албуми, които поради една или друга
причина не са чак толкова познати и до днес.
Втората група в рубриката „Машина на времето“ е норвежката блек
метъл банда Kvist, вече неактивна.
Музиката им е мелодичен блек метъл в духа на Dimmu Borgir,
Satyricon и Emperor, като в същото време се усеща специфична
автентичност на звученето, което ги отличава от всички
останали.
Текстовете в изданията им са на родния им норвежки език и слушайки
ги, няма как да не се пренесете ментално край красивия север.
Бандата е създадена през 1993-та година в красивото градче Хьонефос от четирима съмишленици – покойният китарист Trondr Nefas (Dim Nagel, Bloodsworn,Endezzma, Vulture Lord, Krypt (live), Angst Skvadron, Beastcraft, Urgehal, In Lingua Mortua, Styggdom, Svartekunst), басистът и вокалист Tom Hagen (ex-Urd Verðaine og Skuld), барабанистът Endre Bjotveit (ex-Urd Verðaine og Skuld, ex-Dim Nagel) и китаристът и клавирист Hallvard Wennersberg Hagen – Vergrimm (ex-Urd Verðaine og Skuld, ex-Dim Nagel, Red Light District, The Electones, Xploding Plastix).
Традиционно за подобни групи, изпълнителите предпочитат да не бият на очи с фалшив имидж и просто създават музиката, която им харесва. Не знам дали сте забелязали, но повечето пъти точно подобни „непознати“ музиканти вадят наяве едни от най-добрите заглавия. Дали е от това , че са по-добре фокусирани или защото егото им не е фактор, но едно е факт – разликата се усеща, самата експресия чрез музиката е по-чиста.
С това казано, през 1994-та година Kvist издават първите си отрочета – два демо записа с антикварна стойност към момента : „Demo“ и „Rehearsal ’94“. И двете издания са създадени самостоятелно от момчетата във формат на аудиокасета, лимитирани бройки.
Малко след издаването на първото демо, Trondr Nefas се оттегля от групата, а останалите трима музиканти продължават да репетират и да пишат музика, като същевременно пускат и едно компилационно демо с парчетата от първите две , което не е вписано в архивите и отново представлява ръчнo изработена касетка за съвсем лимитиран кръг от хора – „Kvist“.
След около две години циркулация в пространството, демотата
привличат вниманието на лейбълите Avantgarde Music и Mystic
Production, като на 1-ви януари 1996-та бива издаден дебютният
дългосвирещ албум на Kvist, „For kunsten maa vi evig vike“ – на
диск и аудиокасета.
Заглавието включва три от парчетата в демо записите и три изцяло
нови композиции.
През годините заглавието е преиздавано многократно от лейбълите
Peaceville Records и Darkness Shall Rise Productions, като може да
бъде открито към момента на плоча и диск (ВИЖТЕ ТУК).
Малко след издаването на този албум, групата прекратява дейността
си.
Бандата няма дадени интервюта, нито пък като цяло има някакво
особено желание да бъде известна и името ѝ да снове из
пространството.
За музикантите Kvist е част от миналото им и макар и да са
щастливи от резултата от вдъхновението си и преживяното с
групата, всеки един от тях отдавна е поел по други пътеки.
Hallvard Wennersberg Hagen – Vergrimm се ориентира към съвсем различен стил музика и от 1999-та година насам е отдаден на композирането на мелодии за телевизионни серийни филми и електронна музика с проекта си Xploding Plastix, като дуото през 2003-та година печели норвежките награди „Грами“ в категорията за електроника. По същото време музикантът се захваща и с джаз проекта The Electones, който също прави впечатление в нишата си.
Endre Bjotveit отдавна не се занимава с барабани и е отдаден изцяло на семейството и живота си извън кариерата си на музикант. Демоничният „corpse paint“ е заменен от лъчезарна усмивка, а дългата коса вече е мит. Както на всички ни е ясно – всяко нещо с времето си.
За случващото се с Tom Hagen нямам преки данни, като имам
подозрения, че продължава да твори в блек метъл средите, без да
парадира излишно с името на Kvist.
През 2019-та е създаден проект Black/Cell от музикант със същото
име, което ме води на мисълта, че е доста силно вероятно да става
дума за един и същ човек. Но дори и да е така, музикантът е
направил своя избор да не споделя за творчеството от миналото
си, затова предпочитам да уважа това му решение и да не разпитвам
излишно.
И така, макар и вече неактивно, Kvist определено е сред
забележителните имена на норвежката сцена, като отдава заслуженото
на жанра чрез своята интересна интерпретация на блек метъла по
време на краткото си и вълнуващо съществуване.
Раздвижени темпове, акцентирани красиво с бас и клавири, студени
атмосфери и традиционни вокали съпътстват творчеството им, като
Kvist е и сред онези банди, които експериментират по онова време
със звученето, вкарвайки сегменти с малко по-нестандартни китарни
ефекти и заигравки със звука , следвайки въпреки това вече
заченатата традиция в жанра.
Мелодична класика, която по съвсем непринуден начин те пренася в
собствената си атмосфера.
Чуйте „For kunsten maa vi evig vike“ тук :
(Обложката на „For kunsten maa vi evig vike“)
(Обложката на дебютното касетно демо на бандата от 1994-та)

Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.
Благодаря за рубриката!Имам този бисер в колекцията си и мога да кажа,че е Творение което те кара да потъваш,потъваш,потъваш…докато се окажеш ПРЕГЪРНАТ В ЛАПИТЕ НА ДРЕВНИЯТ ЗВЯР…ПО НЕ СЛУЧАЙНОСТ дълбоко съхранил убежище в Душата на Теб Самия…