Няма смъртен, който наистина да харесва блек метъл и да не е запознат с норвежката сцена от края на 80-те и началото на 90-те години, когато реално се поставя началото на втората вълна блек, благодарение на която ушите ни и до днес се радват на традиционното звучене на групи като Mayhem, Burzum, Darkthrone, Emperor, Gorgoroth и ранните Ulver.
Макар и без съмнение горепосочените групи да са с легендарен статус и да са сред най- значимите имена в блек метъл сцената, също неоспорим факт е и този, че покрай въпросните групи има още редица имена с не по-малко силни албуми, които поради една или друга причина не са чак толкова познати и до днес.

Втората група в рубриката „Машина на времето“ е норвежката блек метъл банда Kvist, вече неактивна.
Музиката им е мелодичен блек метъл в духа на Dimmu Borgir, Satyricon и Emperor, като в същото време се усеща специфична автентичност на звученето, което ги отличава от всички останали.
Текстовете в изданията им са на родния им норвежки език и слушайки ги, няма как да не се пренесете ментално край красивия север.

Бандата е създадена през 1993-та година в красивото градче Хьонефос от четирима съмишленици – покойният китарист Trondr Nefas (Dim Nagel, Bloodsworn,Endezzma, Vulture Lord, Krypt (live), Angst Skvadron, Beastcraft, Urgehal, In Lingua Mortua, Styggdom, Svartekunst), басистът и вокалист Tom Hagen (ex-Urd Verðaine og Skuld), барабанистът Endre Bjotveit (ex-Urd Verðaine og Skuld, ex-Dim Nagel) и китаристът и клавирист Hallvard Wennersberg Hagen – Vergrimm (ex-Urd Verðaine og Skuld, ex-Dim Nagel, Red Light District, The Electones, Xploding Plastix).

Традиционно за подобни групи, изпълнителите предпочитат да не бият на очи с фалшив имидж и просто създават музиката, която им харесва. Не знам дали сте забелязали, но повечето пъти точно подобни „непознати“ музиканти вадят наяве едни от най-добрите заглавия. Дали е от това , че са по-добре фокусирани или  защото егото им не е фактор, но едно е факт – разликата се усеща, самата експресия чрез музиката е по-чиста.

С това казано, през 1994-та година Kvist издават първите си отрочета – два демо записа с антикварна стойност към момента : „Demo“ и „Rehearsal ’94“. И двете издания са създадени самостоятелно от момчетата във формат на аудиокасета, лимитирани бройки.

Малко след издаването на първото демо, Trondr Nefas се оттегля от групата, а останалите трима музиканти продължават да репетират и да пишат музика, като същевременно пускат и едно компилационно демо с парчетата  от първите две , което не е вписано в архивите и отново представлява ръчнo изработена касетка за съвсем лимитиран кръг от хора – „Kvist“.

След около две години циркулация в пространството, демотата привличат вниманието на лейбълите Avantgarde Music и Mystic Production, като на 1-ви януари 1996-та бива издаден дебютният дългосвирещ албум на Kvist, „For kunsten maa vi evig vike“ – на диск и аудиокасета.
Заглавието включва три от парчетата в демо записите и три изцяло нови композиции.
През годините заглавието е преиздавано многократно от лейбълите Peaceville Records и Darkness Shall Rise Productions, като може да бъде открито към момента на плоча и диск (ВИЖТЕ ТУК).
Малко след издаването на този албум, групата прекратява дейността си.

Бандата няма дадени интервюта, нито пък като цяло има някакво особено желание да бъде известна и името ѝ да снове из пространството.
За музикантите  Kvist е част от миналото им и макар и да са щастливи от резултата от  вдъхновението си и преживяното с групата, всеки един от тях отдавна е поел по други пътеки.

Hallvard Wennersberg Hagen – Vergrimm се ориентира към съвсем различен стил музика и от 1999-та година насам е отдаден на композирането на мелодии за телевизионни серийни филми и електронна музика с проекта си Xploding Plastix, като дуото през 2003-та година печели норвежките награди „Грами“ в категорията за електроника. По същото време музикантът се захваща и с джаз проекта The Electones, който също прави впечатление в нишата си.

Endre Bjotveit отдавна не се занимава с барабани и е отдаден изцяло на семейството и живота си извън кариерата си на музикант. Демоничният „corpse paint“ е заменен от лъчезарна усмивка, а дългата коса вече е мит. Както на всички ни е ясно – всяко нещо с времето си.

За случващото се с Tom Hagen нямам преки данни, като имам подозрения, че продължава да твори в блек метъл средите, без да парадира излишно с името на Kvist.
През 2019-та е създаден проект Black/Cell от музикант със същото име, което ме води на мисълта, че е доста силно вероятно да става дума за един и същ човек. Но дори и да е така, музикантът е направил своя избор да не споделя за  творчеството от миналото си, затова предпочитам да уважа това му решение и да не разпитвам излишно.

И така, макар и вече неактивно, Kvist определено е сред забележителните имена на норвежката сцена, като отдава заслуженото на жанра чрез своята интересна интерпретация на блек метъла по време на краткото си и вълнуващо съществуване.
Раздвижени темпове, акцентирани красиво с бас и клавири, студени атмосфери и традиционни вокали съпътстват творчеството им, като Kvist е и сред онези банди, които експериментират по онова време със звученето, вкарвайки сегменти с малко по-нестандартни китарни ефекти и заигравки със звука ,  следвайки въпреки това вече заченатата  традиция в жанра.
Мелодична класика, която по съвсем непринуден начин те пренася в собствената си атмосфера.

Чуйте „For kunsten maa vi evig vike“ тук :

(Обложката на  „For kunsten maa vi evig vike“)

(Обложката на дебютното касетно демо на бандата от 1994-та)