Септември бе много силен месец за мрачната музика , като
успях да чуя десетки албуми – голяма част от които заслужаващи да
бъдат включени във всеки топ списък в пространството.
И въпреки това, за да е по-систематизирано и обрано, избрах
тринадесет от заглавията, които ми направиха най-силно впечатление,
като са представени в по-скоро хронологичен ред, по дата на
издаване.
Аura Mortis : “Aion Teleos”
Космическа бездна, в която съзнанието пропада бавно, с всяка
секунда отминал космически шум.
Дълбинното ембиънт интро на “Aion Teleos” ни отвежда към яростни
вокали и суров блек метъл инструментал на нивото на банди като
Whoredom Rife и Darvaza. Сърбите Aura Mortis отдавна са фактор в
пределите на ъндърграунд сцената, но с дебюта си “Aion Teleos”
достигат нови висоти в композирането на музика и в самата си
изразителност – в “Aion Teleos” всеки елемент е нажежен, носи много
емоционален заряд и атмосферата е по-огнена и сурова отвсякога.
В рамките на седем парчета сме свидетели на зверска блек метъл
атака, следваща традициите и вмъкваща елементи от новата вълна блек
метъл , без капка задръжки и с много красиви акорди.
Групата се занимава основно с темите за окултизма, като звученето
им много се доближава до трондхаймските специфики – ако сте
фенове на Whoredom Rife, One Tail, One Head, Mare, Celestial
Bloodshed и други подобни изпълнители, то със сигурност новият
албум на Aura Mortis ще ви впечатли и отнесе с огнения си
темперамент.
Toadeater : “Bexadde”
Германците Toadeater свирят специфичен вид пост-блек метъл, като
всяко тяхно заглавие дълбае много навътре в емоционалния аспект и
духовното в съществуването на човека.
“Bexadde” е неспокоен, изпълнен с вътрешни противоречия албум, като
редом със същинското отчаяние, бандата успява да пресъздаде и
извисяването над всичко онова, което дърпа надолу.
Непоносими мисли, изкрещяни на глас, на фона на студени китари и
ритмични барабани, понякога прекъснати от изчистени, по-хорово
ориентирани вокали, които звучат като църковен напев по време на
ритуал. Текстовете на песните в албума са истинска поезия, като
превръщайки всичко това в музикално произведение, Toadeater
създават творба, която докосва онези, които имат нужда от нея.
Неслучайно на обложката е изобразена и творбата „Beholding the
complexity of death“ на художника Rafael Pascuale Zamora – в албума
се носи атмосферата на всички онези емоции, които човек изпитва,
приближавайки се до смъртта, в преносен или буквален смисъл.
Атмосфера на катарзис и осъзнаване, на вулканична тревожност и
препускащи противоречиви мисловни нишки.
Bloodbath : “Survival of the Sickest”
Bloodbath са една от онези дет метъл банди, които не просто са ключови за историята и развитието на жанра, но и носят свой уникален почерк, с който продължават да коват здраво и в новата му ера. “Survival of the Sickest” е унищожителен албум, на който мисля, че всички фенове на Bloodbath – особено тези на периода на “Nightmares Made Flesh”, биха оценили високо. Честно казано, още като видях обложката и първия пуснат сингъл от албума, вече знаех, че предстои нещо познато, любимо и поразително брутално. Страшно съм благодарна за този запис, особено когато зазвучат парчета като “Dead Parade”, “Carved” , “Malignant Maggot Therapy” и “No God Before Me”. За пореден път шведите удрят здраво с цялата си маниакална тежест и гениално замислени послания!
HETROERTZEN: “Phosphorus vol 1”
HETROERTZEN са ритуалистична магия – портал към други
светове.
С всяко свое заглавие чилийците предоставят балсам за душата на
всеки луциферианец и ценител на дълбоката музика, обгръщаща всички
сетива.
В парчета като “The Hall of Wonders” рифовете и тяхната
реверберация звучат неземно в комбинация
с традиционната артистичност на вокалите, напомнящи на шаманска
проповед.
“Phosphorus vol 1” носи величествено усещане за разпростиране отвъд
пространството и извисяване над земното, създадено благодарение на
множество красиви рифове, тонове изразително поднесени послания и
интересно написани запомнящи се парчета.
HETROERTZEN не предлагат на вниманието на ушите ви просто музика,
те ви въвличат в един мрачен, дълбок и потаен ритуал. И нямате друг
избор, освен да го съпреживеете докрая.
Eternality : “Deaþwyrd”
Eternality е едно от новите открития на The Void. Норвежкият
самостоятелен блек метъл проект показва безкомпромисност още с
дебютния си дългосвирещ албум, като дори и за момент не бихме могли
да се замислим, че става дума за вложени единични усилия.
Austherion – единственият член на проекта, умело борави с различни
характеристики на блек метъла, като резултатът е суров и първичен
норвежки блек метъл, преплетен по интелигентен начин с влияния от
други подстилове на жанра.
“Deaþwyrd” доставя солидна доза непоколебими рифове, епична
атмосфера с много студ и красиви, приятни за ухото сегменти,
включително и въздигащи се сола , които акцентират още повече
режещата същност на албума.
Единствената ми забележка към заглавието е , че няма физически
носители,а според мен парчетата биха звучали идеално на плоча и
аудиокасета.
(Тук е моментът лейбълите, които четат това да направят нещо по
въпроса.)
GAEREA : “MIRAGE”
„Mirage“ е по-атмосферично заглавие, по-експериментално от
обичайното за Gaerea и за пореден път показва силата на творческия
дух на музикантите. Блек метълът , особено по-модерните
представители на жанра, стават все по-напредничави в обследването
си на музикалните възможности и това води до точно подобни
заглавия, в които може да се чуе както нещо напомнящо за корените
му, така и за нещо съвършено ново и модерно, дори футуристично
звучащо.
Красиво е да попаднеш във водовъртежа от хрумвания на „Mirage“, да
се потопиш в творческата бездна на Gaerea и да слушаш, да попиваш
всичките им текстове, да проследяваш с любопитство цялата динамика
на албума и да реагираш на всички малки детайли, които бандата
успешно вгражда в музиката си. Сред измъчени вокали, атмосферични
китари с жесток тремоло пикинг, ритмични барабани и красиви ембиънт
части всичко се превръща в един отчлетливо изразен мираж, който
разкрива пред теб своята история за страданието, вътрешните
противоречия и безнадеждността на социалния колапс, пред който сме
изправени към настоящия момент.
По-дълго ревю на албума можете да прочетете ТУК.
KATHAARIA : “To Be Shunned by All... As Centres of Pestilence”
“To Be Shunned by All... As Centres of Pestilence” е първият
албум на германците KATHAARIA след близо 14 години затишие и една
от най-приятните изненади за 2022-ра. Плавно навлизащо в същността
си с ритмични, пулсиращи мелодии, заглавието ни води към водовъртеж
от остро поднесена нихилистична буря още с първото парче “Agenda
Nihil”.
Албумът не е традиционен, а дори много артистично и разнообразно
написан, като включва директни и изпълнени с тъмни емоции текстове,
бързи органични барабани, разгорещени и емоционално заредени
вокали, вулканични китари и дори разпознаваеми кратки речеви семпли
от филми , в това число и песента “Oh willow waly” от класическия
хорър “The Innocents” от 1961, която се появява за кратко в парчето
“Never Dead Enough”.
Не липсват и по-атмосферични и отнасящи моменти за контраст, като
общото впечатление на албума е за сурово и дълбоко впускане в
необследвани води, разкриващи поетапно мрачните си тайни.
Вълнуващо произведение.
Nordjevel : “Gnavhòl”
С боен ритъм и пулсиращо в атмосферата езотерично познание,
Nordjevel представят новия си ритуал по завладяващ и обсебващ
начин, с невероятно добре изпипани динамика и емоционален
заряд.
Обложката на Khaos Design описва идеално онова , което ще чуете –
една почти апокалиптична слухова картина, борба между тиранични
мрачни сили и хаотична вихрушка от яростни мелодии.
Потопете се в адската история на „Gnavhòl“ и потръпнете от мрака,
криещ се из ъглите ѝ…
Подробно ревю на албума можете да прочетете ТУК.
Ellende : „Ellenbogengesellschaft“
С няколко думи, „Ellenbogengesellschaft“ е завлядяваща история в осем глави. Атмосферичен блек метъл с много нюанси и емоционално заредени парчета, провокиращи размисъл и вътрешно пробуждане за някои основни екзистенциални истини. Насладете се на емоцията и атмосферата на албума, според мен е едно наистина красиво начало на есента – носи точно онзи ефирен дух и дълбочина, присъщ за любимия сезон.
Пълно ревю на албума можете да прочетете ТУК.
Pyra : “Pyra”
В едноименния си дебют групата ни предлага пет обсебващи
парчета, от които трудно можеш да откъснеш вниманието си по време
на цялото продължение на записа – почти 26 минути.
Започвайки с хипнотични звуци на пращящ огън и ветрове, записът ни
отнася директно в някоя студена алпийска нощ на открито около
разгорял се буен огън – леко загатване за онова, което
предстои.
А именно – всепоглъщаща пламенна енергия, изкована от сурови вокали
и студен непреклонен инструментал, които в комбинация прерастват в
нещо запомнящо се.
Отличен блек метъл с брутален и остър звук, който преминава покрай
теб като огнена стихия и те оставя пречистен и вдъхновен.
Пълно ревю на дебютния запис можете да открите ТУК.
The Lovecraft Sextet : “Miserere”
The Lovecraft Sextet е гениален нидерландски проект , отроче на
експериментатора Jason Köhnen, благодарение на който имаме
удоволствието да се насладим на магията на дарк джаз звученето.
“Miserere” е уникално превъплъщение на ужаса, фината красота на
ноар културата, суровостта на блек метъла и чувствеността на джаза.
Това произведение на изкуството те грабва и въвлича в собствената
си вселена от самото начало до края на продължителността си,
превеждайки те в цяла история, която съпреживяваш заедно с
изпълнителя, сякаш участваш в разиграваща се поставовка, режисирана
от любимите Дейвид Линч и Лъвкрафт. Някъде в себе си винаги съм
чакала да чуя точно подобна комбинация от пропълзяващ страх,
отчаяние, чувственост и брутално чиста красота.
Думите ми не биха могли да опишат вложената артистичност и мисъл в
това заглавие – музиката в този албум е отвъд думите, дори се
измъква и извън пределите на сетивата.
Спрете и слушайте, съпреживейте “Miserere” с отворен ум и отворени
за дълбоки усещания възприятия.
Labyrinth of Stars : “Spectrum Xenomorph”
Labyrinth of Stars е новият проект на Markus Siegenhort
(Lantlôs, ex-Epitaph, ex-Herbst, Asses, EtherealPRO, LowCityRain,
ex-Impavida, ex-Líam, ex-Pihkal, ex-Silly Trill), в който си
партнира още с музикантите Valborg (Absolutum, Owl, Valborg,
ex-Island, ex-Slon, ex-Woburn House, ex-Kosmos Wald, Asses,
Gruenewald, ex-Centaurus-A, ex-Klabautamann (live), ex-Skarab,
ex-Orbo) и Dirk Stark, като “Spectrum Xenomorph” е дебютният им
дългосвирещ албум.
Някои го определят като деткор, други като дет метъл, трети като
дет метъл с блек метъл влияния, но истината е, че както всички
други творчески идеи на идеологът , стоящ зад хамелеонът Lantlôs,
музиката на Labyrinth of Stars е трудно да бъде определена съвсем
конкретно.
В “Spectrum Xenomorph” имаме много дисторшън и туистове , не съвсем
натрапчиви деткор вокали и различни футуристични шумове и малки
детайли, които носят отвъдна атмосфера.
Парчетата са кратки – всяко едно от тях е с продължителност от
около средно 3 минути, с изключение на финалната песен
“Transmission Delta – Exile”, която е според мен и най-ключовата в
заглавието и представя точно онази дълбинна и мрачна космическа
атмосфера, която олицетворява цялото сърце на проекта, макар и да
се състои предимно от дарк ембиънт мелодии и статичен шум.
Албумът е експериментаторски и находчив, заслужава си да бъде
чут.
BLUT AUS NORD : “Lovecraftian Echoes”
Макар и да не е нов албум на Blut Aus Nord, а да е представлява
компилация – част от мрачната колаборация между Debemur Morti
Proctions и бандата (Order Of Outer Sounds), “Lovecraftian Echoes”
няма как да остане неотразен. Още повече, когато става дума за
звуков паралел между него и едно от най-любимите ми заглавия на
BAN, “The Work Which Transforms God”.
“Lovecraftian Echoes” продължава вече поставените основи с
хипнотични и на моменти дисонантни , категорично замъгляващи
съзнанието съновидения. Веднага разпознавам акценти в стила на “Our
Blessed Frozen Cells”, като космическият мрак извира от вски ъгъл и
оправдава заглавието на компилацията с всеки акорд. Тук става дума
за музика, пропита с дълбочина, мрак и лудост, изпълнена с
опияняващо майсторство.
От много отдавна свързвам Blut Aus Nord с творчеството на Лъвкрафт
и космическите необследвани вселени, и тази компилация не прави
изключение.
“Lovecraftian Echoes” e един от най-красивите кошмари от
друго измерение, пресъздадени някога от Vindsval.
Химн, с който Древните биха се гордяли.
Cthulhu ftagn!
Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.