Ревю | ORO : DJUPETS KALL

Ревю | ORO : DJUPETS KALL

ORO –  “DJUPETS KALL”
Лейбъл: ENDLESS WINTER
Държава: Швеция
Дата на издаване на албума: 1 март 2019 година

Line-up:
Petter Nilsson – guitars & vocals
Sebastian Andersson – guitars
Sebastian Conde – bass
John Stöök – drums

Жанр: Post /Sludge Metal
За фенове на : Neurosis | Inter Arma | Gloson | Russian Circles

Фейсбук страница на групата: www.facebook.com/OROband/

Tracklist:

1.Järtecken 08:07

2.Domen 05:58

3.Enas i skam 06:31

4.Ensamheten 08:20

5.Tusen kroppar 08:28

6.Djupets kall 07:44

7.Ögat av glas 08:09

 

 

В дълбините , далеч от светлината, забравени души бродят през безкрайни тунели и сменящи се пасажи от подземния свят, дамгосани завинаги да търсят своето спасение. Тоталният мрак замъглява дори и най-крехкия опит на изтормозените им очи да прогледнат, рисувайки миражи от изминали терзания и разбити мечти, нежно и злокобно отварящи стари, заздравяли и тепърва изсъхващи рани, позволявайки им да разпръснат кръвта си навсякъде по пътя на необозримото .

Страданието от самотата , задушаващият мрак, осакатяващият душата страх, колосалното величие на Долния свят… всички тези ужасяващи, но по своему красиви неща, са хванати в музиката на ORO, във всеки звук, част от дебютния им албум Djupets Kall.

В превод, ORO  означава тревожност/безпокойство и тези емоции текат по време на целия албум като нестихваща тъмна материя, като между величествените рифове, агонизиращ дуум и тежък слъдж, проблясват пасажи на възвишена красота.
В песни като атмосферичната ‘Järtecken‘ цели светове от комолексни емоции се разкриват пред теб, безбройни нюанси на радост и отчаяние едновременно, мъждукащи като слънчева светлина през стъкло върху каменния под на тих параклис.

Още с интрото става ясно, че предстои нещо дълбоко , атмосферично и добре изпипано.
Встъпителната песен , Järtecken, е истинско предназнаменование за цялостното усещане на албума – стаена болка и мощ, съпроводени с много красота.
В Domen , втората песен от албума, вече можем да навлезем в същинската атмосфера на Djupets Kall.
Дълбочината на песента се подкрепя стремително от харш вокалите на Petter Nilsson, а интересният слъдж инструментал придава свежест на цялата композиция.
Четвъртата песен , Ensamheten , според мен е истинското бижу на Djupets Kall – красив, отнасящ инструментал и не един, а цели два стила на пеене на вокала, динамична композиция и отлични мостове от един темп към друг.
В Tusen kroppar можем да се насладим на отличен близо триминутен инструментал още в самото начало  и отново, изразителни вокали, следващи безупречно атмосферата на албума.
Djupets Kall , предпоследната песен, представлява красив ритуал, който се извисява бавно над цялата композиция и отваря изцяло вратата към света на ORO .
След нея, като за финал,  Ögat av glas ни изпровожда с мощ и красиво послание, на мен лично навяващо ми спомени за неповторимото творчество на Лъвкрафт:

Bortom det okändas horisont.
En sfärisk prisma av ljus.
Visar upp världens förräderi.
Allt levande är dött.
Allt dött är levande.

 

Албуми като този са една от причините тежката музика да продължава да докосва сърцата на онези, които се нуждаят и от друго, освен от представление и мърчандайз.

 

Можете да чуете и закупите  албума тук:

Сподели статията 🤘🏻
  • 150
  •  
  •  
  • 80
  •  
  •