BulgarianCroatianCzechEnglishFrenchGermanGreekItalianNorwegianPolishRomanianSwedishUkrainian
The Void Journal

www.thevoidjourrnal.com
𝔘𝔫𝔡𝔢𝔯𝔤𝔯𝔬𝔲𝔫𝔡 𝔎𝔳𝔩𝔱 𝔚𝔢𝔟𝔷𝔦𝔫𝔢
 Following the Dark Arts since 2017 

МАШИНА НА ВРЕМЕТО : NOENUM

МАШИНА НА ВРЕМЕТО : NOENUM

Noenum е все още активна блек метъл група, за която сякаш се знае доста малко по родните ширини.
Става дума за финландско дуо, основано през 2001-ва година от китариста, барабанист и басист Adept, и вокалиста Spell. Съставът остава непроменен и до днес, като членовете на групата не се занимават със странични проекти – отдадеността е на огромно ниво.

През годините , както с всяка мистерия, имаше много спекулации около бандата – за отношенията между членовете, най-вече, като дори се спекулираше , че всъщност само един човек действа зад името Noenum поради визуалната прилика между двамата.
И при все това – всичко си остава просто една спекулация, която реално няма нищо общо с музикантите, а е плод на фантазия.

Ако сте фенове на Sargeist, Satanic Warmaster, Cosmic Church или Burzum (в сайта си мога да споменавам колкото си пожелая Varg Vikernes и проекта му без да бъда банната), групата определено ще ви впечатли със своя автентичен звук.
Името им в превод е латинско наречие, което се превежда като „не“ – точно онова, което музиката им казва на посредствеността. И именно това е една от причините редица музиканти да ги посочват като свое вдъхновение.

 

Лирически темите в творбите им са насочени към меланхолията, окултното и сатанизма, като често използват латинския мъртъв език за нюанс сред английския, на места могат да се забележат дори заглавия на немски език.
Интересното при музикантите е, че са от онези вглъбени в мрака диаманти, които не бързат с продукция в името на това просто да издадат нещо и да поддържат интерес към себе си.
Около тях има само музика – първична и обсебваща, идваща без фанфари.

 

Дебютното демо на музикантите се появява през 2002-ра година, носейки лаконичното име
„Demo“, като е записано по думите на самите музиканти под влиянието на маниакална депресия
и отчаяние в Temple Of Black Mysteriis (всички знаем къде е това), и бива издадено чрез лейбъла Spread Evil Productions подформата на лимитиран тираж касетки.
С продължителност само две парчета и малко над 10 минути, демото представя суров lo-fi материал с първична и ритуалистична енергия, от който не можеш да се откъснеш въобще.
Писъците на Spell и напевите му , съчетани с инструментала и особено зарибяващите рифове на Adept са нещо, което не бива да се пропуска от един блек метъл фен.

Чуйте сами за какво иде реч:

 

 

Две години по-късно, вече с повече опит в звукозаписния си подход, но с все така сурова енергия, вплетена в записите, Noenum издават EP -то „Black Esoteric Evangelium“ чрез лейбъла Hammer of Hate Records, под формата на 7″ плоча (издадени са 666 копия).
Този път дължината е малко над 25 минути и музикантите успяват да пресъздадат най- мрачните си емоции в цели четири парчета автентичен старошколски блек метъл.

Чуйте „Black Esoteric Evangelium“:

 

 

След 2004-та година бандата сякаш изпада в хиатус и изчезва от сцената, като през 2009-та година издава сплит албум със самостоятелния финландски блек метъл проект Vritra, украсен с eдна от любимите обложки на N. Solieri за обложка.

Чуйте албума тук:

 

След около десетина години ново затишие групата се завърна през 2019-та с компилацията „Noenum“, която аз лично считам и за дебютен дългосвирещ албум – в нея са събрани всички парчета, издадени от групата до въпросния момент, като интрото е композирано и изпълнено специално за компилацията. Интерсен факт е, че на обложката можем да видим същото изображение като на EP записа им „Black Esoteric Evangelium“.

 

Чуйте компилацията тук:

 

И ето, стигаме до финалната права – през изминалата 2022-ра година Noenum НАЙ-НАКРАЯ издадоха своя дебютен дългосвирещ албум „Heresiarch“ чрез лейбъла Northern Heritage Records.
Албум, който всички очаквахме  с огромен трепет  – появи се като подарък в края на годината.
По-грандиозно завръщане едва ли би могло да се случи – величието на блек метъла от 90-те, представено през любимите кръвопускащи вокали на Spell и ритмичния хипнотичен инструментал на Adept сякаш връщат лентата 20-тина години назад към края на 90-те/началото на 2000-та и истинския блек метъл , изсвирен не с цел да впечатли, а да бъде чиста и откровена експресия на мрака.
Брилянтната обложка на Daniele Valeriani допълва идеално цялата тази идилия.

Няма да ви губя времето в анализи на албума, можете да чуете албума почти навсякъде, ето
стрийм в YouTube (ако искате албума на физически носител, дискове и мърч има ТУК):

 

През годините групата не е давала интервюта и не е разкривала нищо „от кухнята“, запазвайки мистерията около себе си, следователно и да ви представя музиката им е главният акцент тук . Има един митологичен брой на списанието Written In Blood (първият), в който се говори , че е имало подобно интервю с бандата, но нямам представа дали това е наистина така или е само слух.
Във всеки случай – Noenum са несъмнено от бандите, които те повличат в себе си и е хубаво да опознаеш.
Слушайте и пътувайте във времето!

 

 

Скорошна снимка на Noenum, от 2022

 

 

Сподели статията :
2 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
Мирослав-Velzevul666
8 дни 🔥

Ооо,Благодаря ти,че припомняш този Мрачен Шепот.Даже мисля,че имам въпросният сплит някъде вкъщи…Но бях го забравил…Някъде скрит дълбоко в дълбините на съзнанието ми.Хубаво е такива ТАЙНИ ТВОРЕНИЯ И ЗВЕРОВЕ да се припомнят и преоткриват…Като пробуждане на първичното Зло…Което Ни храни…Хранейки самите Ние него…Като вглеждане в ОЧИТЕ на горското езеро…Като ВЕЧНОСТТА…И МЪДРОСТТА НА БЕЗКРАЯ…

Elling
7 дни 🔥

Сега… Знам как ще прозвучи, но според мен финландската блек сцена е тотално, грандиозно, и най-вече необяснимо ужасно много надценена. Тия герои тук са явен пример и хич не се чудя защо не съм им обърнал внимание преди. Бавен, равен, уморен звук и нищо, ама нищо хващащо ухото за 40 + минути. Абсолютно безидейни… Ами не става става само с мистика и това е. Изобщо от финските банди освен IMPALED NAZARENE, BEHEXEN и примерно ARNAUT PAVLE, май не се сещам за нещо, дето човек да си го пусне с трепет 🙂