THE VOID JOURNAL


Първата медия на Балканите, посветена изцяло на блек метъл жанра
и омагьосващите звуци на балканския и световен ъндърграунд 

Underground Kvlt - Following the Dark Arts since 2017

– Clouds : Durere –

– Clouds : Durere –
BG1 от 2

Албум: „Durere“
Група: Clouds
Дата на издаване: 27-ми април, 2020-та година
Формати: дигитален/ CD/  двоен 12″ винил

 

Clouds e  група, която ми действа точно като облаците в небето по време на горещо лято – подарява  ми точно онзи хлад и спокойствие, от които имам нужда в моментите, когато почти не мога да дишам от насъбраната скръб, която нося в себе си почти всеки ден, дори и да е някъде закътана под повърхността .
Лятото преди четири години изгубих баща си – отиде си , държейки ръцете ми в шепа.
Тази година, преди броени дни, се сбогувах с баба си, на която дължа до голяма степен това, което съм сега. Почина  в болницата, без да имам възможност да направя каквото и да е.
Четирима от близките ми  приятели си отидоха също  поради  причини извън моя контрол -тумор, свръхдози, самоубийство.
Това е най-лошата част от уравнението – безсилието, породено от невъзможността   да задържиш около себе си хората, които обичаш , да свикнеш по някакъв начин с мисълта, че вече ги няма и да се надяваш, че някъде там (където и да е това „там“), те са по-добре.
Затова и пускайки този албум, мога да вникна напълно в смисъла, който се крие зад него.
„Durere“ е посветен на бащата на Даниел Наго – основател, мултиинструменталист и вокалист на Clouds (познат още от групите  Aeonian Sorrow, Bereft of Light, Colosus, Genune, God Eat God, Obseqvies, Pantheist, Vaer, ex-Deos, ex-Eye of Solitude, ex-Fogland, ex-My Shadow, ex-Ennui, ex- Gothic, ex-Mistralth, ex-Shape of Despair, ex-Sidious, ex-Tableau Mort, ex-Unfathomable Ruination,ex-L.O.S.T. (live), ex-Tiarra и др.) и говори много за справянето със загубата и преминаването през всички етапи на тъгата по време и след смъртта на любимите ни хора.
Едно лично и откровено творение, отправено чистосърдечно, без излишни увъртания и изпълнено с много любов и внимание към детайлите от целия състав на Clouds :

Daniel Neagoe – вокали , всички студийни инструменти

Indee Rehal-Sagoo – китари
Mihai Dinuta– китари
Alex Costin – бас
Luca Breaz – барабани
Irina Movileanu – цикулка (и допълнителни вокали)

 

 

Началото на албума започва нежно с песента „Cold Guiding Light“, която в началото действа като свеж полъх –   акустично  изпълнение, внезапно преминаващо в буря от емоции, което е изцяло в стила на Clouds и творчеството, на което сме свидетели от създаването на групата насам.
Тежките вокали на Даниел от изчистени преминават в тежки и поразяват със своята дълбинност и емоционален заряд, заедно с надвисналия със своята красота инструментал, обогатен с цигулката на Irina Movileanu , която се появява като прелитаща птица по сумрак.
Краткото соло след шестата минута е също много красив елемент, който бих искала да чуя и на живо.
„Empty Hearts“ е песен за загубата на всяка надежда, за скръбта и за желанието всичко това да бъде преодоляно ,  дори и  в някакъв далечен момент.
„Rest my heart when it’s burning down
See the flames devouring
Maybe one day I’ll find my peace
Maybe once I will be free „
Освен умопомрачителните вокали в песента , в инструменталната част има няколко заигравки, които определено си струва да бъдат чути. Успях да уловя и кратък пасаж с фолклорен мотив неколкократно, което е страхотна изненада. За пореден път Clouds показват колко разнообразна и изпълнена с малки и отличителни елементи може да бъде дуум метъл музиката.
„Images And Memories“ те пренася в меланхоличния свят на отминалите дни по един много успокояващ и силен начин. Ефирна и изчистена песен, перфектно съчетана с текста и посланието, което носи.
„Above The Sea“ пленява още с първите няколко изсвирени клавирни ноти и носещ се в пространството  ееричен дамски вокал, допълваш неземната атмосфера.
В тази песен има няколко елемента , които силно ме впечатлиха .
Звукът , сякаш излизащ от  музикална кутия,  е едно от тях. Може да е на пръв поглед незначителен елемент, но в съчетание с последвалия смазващ вокал на Даниел… е гениална идея.
Експресията в този вид е една прекрасна симбиоза между текст, инструментал и вокали, като в резултат се получава едно отнасящо парче, което просто те кара да спреш да мислиш и  да си представиш различни картини, идващи от някъде другаде…
Последвалата „The Sailor Waves Goodbye“ е като паметник на загубата , на скръбта и самотата по време на изживяването на този етап на помръкване на душата ни.
Освен красотата на посланието и на разкрития от него пейзаж , в нея долових и нечовешки бас линии, които допълват по интересен начин тежестта на гласа на Даниел.
В „A Father’s Death „ няма прелюдии. Започва размазващо и макар да бях  слушала песента и преди това… ръцете ми се разтрепериха. Не знам дали някога бих могла да я чуя без това да се случи.
Тази песен е изключително силна, лична и потапяща те в топлата, мрачна прегръдка на истинската скръб и смисъла зад всичко.
„A father’s death will show his child
His mortality
[thus]
Take my hand. Leave.“
След разтърсващата среща от изминалата песен, „The End Of Hope“ полека връща един по- спокоен ритъм , като за „Сбогом“.
„This is the end of sorrow
A trip to no man’s land
Say farewell, raise your hands and fly away“
В песента откривам кратки мотиви , напомнящи за атмосферата на няколко от другите песни в албума – „Empty Hearts“ и „Cold Guiding Light“, например.
Финална композиция , която съдържа в себе си като че ли всички важни елементи от албума.

„Durere“ е монумент на скръбта, на личната сила и търсенето на собствените истини , търсенето на смисъла на живот след смъртта, след загубата.
За пореден път искрена и много качествена творба от Clouds, които по много красив начин, с колективна синхроничност, превръщат собствената си болка в чиста красота, подплатена с мрачна атмосфера и по своему успокояваща тежест.
Всички, които следите Clouds и сте запознати с творчеството им – няма да останете разочаровани, този албум ще даде храна на душата ви за дълго време.
За тези, които не са чували за групата до момента (не знам дали това изобщо е възможно) – ако сте почитатели на Shape of Despair, Eye of Solitude, Saturnus или пък просто имате нужда от красиво тежко изпълнение с дълбочина – пуснете си „Durere“ … и цялата дискография на Clouds, опознайте артистите добре и със сигурност няма да съжалявате.

 

Любима песен от албума: „A Father’s Death“
Оценка: Не мога да дам оценка на нещо, което ме е накарало да се чувствам по този начин. То е безценно.


Тийзър към албума (всяка седмица ще има нов на страницата на Clouds,  до датата на издаване):

 

Послепис:
Clouds ще гостуват в София на 14-ти ноември и аз смятам да бъда сред тълпата.
Срещата ще бъде емоционална и препоръчвам на всеки, който някога е чувствал загуба на близък човек или загуба на самия себе си… да присъства.
Скръбните , атмосферични звуци на Clouds са може би точно онзи пречистващ момент, от който имате нужда.

СЪБИТИЕТО ВЪВ ФЕЙСБУК
ОФИЦИАЛНА ФЕЙСБУК СТРАНИЦА НА CLOUDS

 

 

Enlglish ->

 

 

BG1 от 2

Сподели статията :
Абонирай се.
Известие за:
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
Моля, прочетете, преди да коментирате в сайта:
1.Поднасяйте критиката си обосновано и интелигентно.
2. Коментари извън темата на статията - конкретният изпълнител или музиката му, ще бъдат премахвани. Не е коректно спрямо изпълнителите под статиите за тяхната музика да се прави реклама на други изпълнители или да се водят разговори на друга тема.За този тип дискусии можете да използвате имейл адреса на The Void Journal, а скоро може би ще бъде създаден и форум/чат, в който да може всички да общуват свободно без ограничения.
The Void Journal е първата по рода си медия на Балканите - нека поддържаме нивото на нужната висота.