– Clouds : Durere –

– Clouds : Durere –

Албум: “Durere”
Група: Clouds
Дата на издаване: 27-ми април, 2020-та година
Формати: дигитален/ CD/  двоен 12″ винил

 

Clouds e  група, която ми действа точно като облаците в небето по време на горещо лято – подарява  ми точно онзи хлад и спокойствие, от които имам нужда в моментите, когато почти не мога да дишам от насъбраната скръб, която нося в себе си почти всеки ден, дори и да е някъде закътана под повърхността .
Лятото преди четири години изгубих баща си – отиде си , държейки ръцете ми в шепа.
Тази година, преди броени дни, се сбогувах с баба си, на която дължа до голяма степен това, което съм сега. Почина  в болницата, без да имам възможност да направя каквото и да е.
Четирима от близките ми  приятели си отидоха също  поради  причини извън моя контрол -тумор, свръхдози, самоубийство.
Това е най-лошата част от уравнението – безсилието, породено от невъзможността   да задържиш около себе си хората, които обичаш , да свикнеш по някакъв начин с мисълта, че вече ги няма и да се надяваш, че някъде там (където и да е това “там”), те са по-добре.
Затова и пускайки този албум, мога да вникна напълно в смисъла, който се крие зад него.
“Durere” е посветен на бащата на Даниел Наго – основател, мултиинструменталист и вокалист на Clouds (познат още от групите  Aeonian Sorrow, Bereft of Light, Colosus, Genune, God Eat God, Obseqvies, Pantheist, Vaer, ex-Deos, ex-Eye of Solitude, ex-Fogland, ex-My Shadow, ex-Ennui, ex- Gothic, ex-Mistralth, ex-Shape of Despair, ex-Sidious, ex-Tableau Mort, ex-Unfathomable Ruination,ex-L.O.S.T. (live), ex-Tiarra и др.) и говори много за справянето със загубата и преминаването през всички етапи на тъгата по време и след смъртта на любимите ни хора.
Едно лично и откровено творение, отправено чистосърдечно, без излишни увъртания и изпълнено с много любов и внимание към детайлите от целия състав на Clouds :

Daniel Neagoe – вокали , всички студийни инструменти

Indee Rehal-Sagoo – китари
Mihai Dinuta– китари
Alex Costin – бас
Luca Breaz – барабани
Irina Movileanu – цикулка (и допълнителни вокали)

 

 

Началото на албума започва нежно с песента “Cold Guiding Light”, която в началото действа като свеж полъх –   акустично  изпълнение, внезапно преминаващо в буря от емоции, което е изцяло в стила на Clouds и творчеството, на което сме свидетели от създаването на групата насам.
Тежките вокали на Даниел от изчистени преминават в тежки и поразяват със своята дълбинност и емоционален заряд, заедно с надвисналия със своята красота инструментал, обогатен с цигулката на Irina Movileanu , която се появява като прелитаща птица по сумрак.
Краткото соло след шестата минута е също много красив елемент, който бих искала да чуя и на живо.
“Empty Hearts” е песен за загубата на всяка надежда, за скръбта и за желанието всичко това да бъде преодоляно ,  дори и  в някакъв далечен момент.
“Rest my heart when it’s burning down
See the flames devouring
Maybe one day I’ll find my peace
Maybe once I will be free “
Освен умопомрачителните вокали в песента , в инструменталната част има няколко заигравки, които определено си струва да бъдат чути. Успях да уловя и кратък пасаж с фолклорен мотив неколкократно, което е страхотна изненада. За пореден път Clouds показват колко разнообразна и изпълнена с малки и отличителни елементи може да бъде дуум метъл музиката.
“Images And Memories” те пренася в меланхоличния свят на отминалите дни по един много успокояващ и силен начин. Ефирна и изчистена песен, перфектно съчетана с текста и посланието, което носи.
“Above The Sea” пленява още с първите няколко изсвирени клавирни ноти и носещ се в пространството  ееричен дамски вокал, допълваш неземната атмосфера.
В тази песен има няколко елемента , които силно ме впечатлиха .
Звукът , сякаш излизащ от  музикална кутия,  е едно от тях. Може да е на пръв поглед незначителен елемент, но в съчетание с последвалия смазващ вокал на Даниел… е гениална идея.
Експресията в този вид е една прекрасна симбиоза между текст, инструментал и вокали, като в резултат се получава едно отнасящо парче, което просто те кара да спреш да мислиш и  да си представиш различни картини, идващи от някъде другаде…
Последвалата “The Sailor Waves Goodbye” е като паметник на загубата , на скръбта и самотата по време на изживяването на този етап на помръкване на душата ни.
Освен красотата на посланието и на разкрития от него пейзаж , в нея долових и нечовешки бас линии, които допълват по интересен начин тежестта на гласа на Даниел.
В “A Father’s Death “ няма прелюдии. Започва размазващо и макар да бях  слушала песента и преди това… ръцете ми се разтрепериха. Не знам дали някога бих могла да я чуя без това да се случи.
Тази песен е изключително силна, лична и потапяща те в топлата, мрачна прегръдка на истинската скръб и смисъла зад всичко.
“A father’s death will show his child
His mortality
[thus]
Take my hand. Leave.”
След разтърсващата среща от изминалата песен, “The End Of Hope” полека връща един по- спокоен ритъм , като за “Сбогом”.
“This is the end of sorrow
A trip to no man’s land
Say farewell, raise your hands and fly away”
В песента откривам кратки мотиви , напомнящи за атмосферата на няколко от другите песни в албума – “Empty Hearts” и “Cold Guiding Light”, например.
Финална композиция , която съдържа в себе си като че ли всички важни елементи от албума.

“Durere” е монумент на скръбта, на личната сила и търсенето на собствените истини , търсенето на смисъла на живот след смъртта, след загубата.
За пореден път искрена и много качествена творба от Clouds, които по много красив начин, с колективна синхроничност, превръщат собствената си болка в чиста красота, подплатена с мрачна атмосфера и по своему успокояваща тежест.
Всички, които следите Clouds и сте запознати с творчеството им – няма да останете разочаровани, този албум ще даде храна на душата ви за дълго време.
За тези, които не са чували за групата до момента (не знам дали това изобщо е възможно) – ако сте почитатели на Shape of Despair, Eye of Solitude, Saturnus или пък просто имате нужда от красиво тежко изпълнение с дълбочина – пуснете си “Durere” … и цялата дискография на Clouds, опознайте артистите добре и със сигурност няма да съжалявате.

 

Любима песен от албума: “A Father’s Death”
Оценка: Не мога да дам оценка на нещо, което ме е накарало да се чувствам по този начин. То е безценно.


Тийзър към албума (всяка седмица ще има нов на страницата на Clouds,  до датата на издаване):

 

Послепис:
Clouds ще гостуват в София на 14-ти ноември и аз смятам да бъда сред тълпата.
Срещата ще бъде емоционална и препоръчвам на всеки, който някога е чувствал загуба на близък човек или загуба на самия себе си… да присъства.
Скръбните , атмосферични звуци на Clouds са може би точно онзи пречистващ момент, от който имате нужда.

СЪБИТИЕТО ВЪВ ФЕЙСБУК
ОФИЦИАЛНА ФЕЙСБУК СТРАНИЦА НА CLOUDS

 

 

Enlglish ->

 

 

Сподели статията 🤘🏻
  • 95
  •  
  •  
  • 4
  •  
  •  

Страници: 1 2