Hiidenhauta е интересна група, на която попадам за първи път. След като изслушах цялата им музика до момента, се спрях и на последното им дългосвирещо заглавие, „Riivin“ , трето в дискографията на бандата.
В музиката им откривам както превъзходни студени блек метъл рифове, така и троснати пънк вокали, които сякаш ми се карат и ми крещят просто да седна и да слушам, като в следващия момент в музикалния пейзаж бива обрисувана и приказна атмосфера, благодарение на дамските вокали на Emma Keskimäki.

От песен на песен разбирам, че главните вдъхновения на Hiidenhauta са историята, природата и фолклорът.
Членовете на групата споделят , че идеята за „Riivin“  в началото е била да създадат тематичен албум за  гноми и подобни същества във финландския фолклор и други може би по-невидими герои.
След четене на книги като „Myytillisiä tarinoita“, „Suomalainen piru“ и „Olevaisen yöpuoli“, им става пределно ясно, че темата на албума трябва да е Дяволът във финландския фолклор, което на пръв поглед може да изглежда доста изтъркано като тема в блек метъл албум, но не и в този случай.
Финландският дявол, малцина знаят, е многостранен; може да бъде морален пазител, отмъстителен, жесток, услужлив, игрив, хуманен, видим, невидим и всичко между тях. Това е конкретна и едновременно странно многопластова фигура във фолклора, а преживяванията на хората с Дявола,  са изумително реалистични и не притежават кой знае колко фантастични елементи в себе си.
И разбира се, трябва да се помни, че Дяволът във  финландския фолклор дори далеч не е свързан с Дявола , така нагло спряган с християнството  и те не трябва да бъдат бъркани помежду си.

„Riivin“ е интересен албум, в който впечатляващи са дамските вокали и неговата мелодичност.
Китарната работа и историите, разказани във всяка една от песните чрез тежки мъжки и омайващи дамски вокали,  са на преден план.
Фолклорни елементи има не само в историята, но и в звученето на бандата – атмосферата и мелодиите са пряко свързани с финландския фолклор и мигновено ни пренасят към мразовитите фиорди.
В заглавието можем да чуем толкова много нюанси – нежните, разказващи приказката вокали на Emma и в същото време, тежките вокали на Tuomas Keskimäki, в които могат да бъдат уловени както пънк , така и пост-блек и блек метъл влияния.
Песен след песен, всяко следващо парче разкрива нови елементи и надгражда звученето на предшественика си.

Като почитател на скандинавския фолклор смятам, че „Riivin“ е много интересна извадка от финландската блек метъл сцена. Албумът създава приказна атмосфера, каквато само едни умели творци биха могли да пресъздадат, уповавайки се единствено на едно от сетивата на отсрещния.
Албум, който буди въображението и обогатява онзи, който се докосне до него.
Впечатляващо.

Оценка: 8/10 ????????????????????????????????

Любима песен : „Leväkkö“

Албумът може да бъде чут в цял вид тук: