В полезрението ми наскоро попадна нов български блек метъл проект и като всяко блек метъл гардже („фен“, за който не е запознат с жаргона ми),  когато  чуя нещо с режещи студени рифове и тежки  вокали, няма как да не проявя интерес. Особено, когато налице са добре замислени текстове и композиции, които не отстъпват по нищо на други имена в жанра.

Името на проекта е Гробъ и неговият създател,  Авва Аввадон (Ники Велев),  сподели няколко думи, давайки малко повече яснота около яростното си отроче.

Гробъ е музикално-психологически експеримент, който от много време мислех да изпълня. Беше ми любопитно как ще се приеме нещо, което е направено буквално за часове, без претенции за
музикална естетика… и учудващо, интересът беше неочаквано „голям“ (на фона на неща, които съм правил с дълбок замисъл и много мисъл по време на творенето им, а любопитството проявено към тях беше повече от ниско).

Самият Гробъ е непредвидено и място и проект – днес си тук, утре там… Не би било непосилно да се получи група с живи участия (вече получих няколко предложения за гост музиканти), но какво ще се случи – наистина ми е трудно да отговоря .

Членовете на проекта са Авва Аввадон и приятели. Нещо като клуб на любителите на „Приказки под шипковия храст“ – за подрастващи и големи. Автор на музиката (изключвам кавъра на група Болг и песента им „Покоров“) и запис на всички инструменти съм аз, Авва Аввадон. В далечината понякога се чуват и неправославните напеви на Послушница Арония – останалите приятели, които подпомогнаха проекта с тяхното стихоплетство са Мракобес (от едноименния проект), Устрелъ – някога подвизавал се в Darkmoon Rising, Grond, Fallen Art, Winterfall.

В началото бе словото – биха казали някои… Математиката и шумът се оженили и се родила музиката – би цитирала с пламенен тон математичката ни от Средното… а аз просто първо записах
песните и след това взех да се моля от врата на врата някой да подаде я, стих, я два… Винаги съм бягал от това да пиша собствени текстове, защото не мисля, че се справям добре, но този път ми се получи (мисля) и сред редовете на Кneel and Pray, Свирепоустие и Смирение – дори намерих частица от себе си (: Устрелъ – помогна за Devourer и The Void, послушница Арония – сподели своето „Пробуждане“ а Мракобес ме дари със „Сетен час“ – безкрайно съм им благодарен за помощта.

Проектът се пръкна през лето 2020, в една панелна гора в София (Борово). Материалът е „измислен“ и записан грубо за около 30 часа.
Със звуковото инженерство се занимава Авва Аввадон – негови творби, негов си запис – и той не е сигурен дали е постигнал това което е целял.
За записите са използвани едно седемструнно LTD и един петструнен Ibanez, микрофон Берингер, стар но надежден компютър и безкрайно желание.

Защо Гробъ?
Честно казано идея си нямам – звучеше ми тру, със спомен към блажените дни на моята младост.

Има ли някакъв определен елемент върху който е акцентирано в музиката на Гробъ и би  се радвал да се забележи и оцени от слушателя?
Не съм сядал да пиша с подобна нагласа – просто моментни идеи, които съм приел, че може би ще звучат интересно. За първи път експериментирах да правя чисти вокали, но моля не го
разбирайте като – чуйте ме как вия, а просто го оставете да ви мине покрай ушите като лек полъх на вятъра (не съм сигурен, че вятъра може да е толкова фалшив, но знае ли човек…).

Разкритите песни част от албум ли са (открих 8 парчета с обща продължителност около 40 минути, които са напълно достатъчни, струва ми се, за един дългосвирещ) ?
Всичко започна на шега с 1, не… 2, не 3, 4 , 5… не 6… (съгласни ли сте да ви направя кавър) 7, … не, 8 песни (както споменах по-горе, бяха записани за има няма 30 часа) и продължителността на
записаният материал взе, че „удари“ наистина времето необходимо за албум.

От всички парчета кое ти е любимо и защо? Какво го отличава от другите?
Всяко е свързано с различна емоция – аз никога не съм харесвал нещата, които правя или просто заради постоянното слушане покрай записите, измислянето им и т.н. те стават толкова неразделна част от мен, че са като белия шум и бебето, за което той е всичко и… нищо.

В текстовете забелязвам споменавания на различни божествени фигури – египетските Ра и Апофис, дори мисля и Бакхус. Във „Void“се споменават луната Харон и цялата тема там е свързана сякаш с космическото пространство и прераждането чрез преминаването през Нищото, през Празнотата, through THE VOID. В „Сетен час“ и „Пробуждане“ става дума за личното израстване и издигане, текстовете там акцентират към личността. „Свирепоустие“ и „Смирение“ са свързани с възприятието и размислите върху смъртта и това колко незначително е тленното, всъщност.

Изключително наблюдателно око и усет – защото, това което споделяш за тези песни покрива изцяло замисъла зад написаното.

В „Devourer“ главно действащо лице е „The Great Cosmic Serpent“, какво точно представлява този образ?
Тук директно копирам отговорът на Устрелъ, защото той е езикът в тази песен: „Краят на Света. Нещо от което ги е страх и боговете и тяхната гибел. Принципно като се замисля сега напомня на Фенрир, макар че като го мислех не се бях замислил за тази асоциация. По-скоро някакво Ловкрафтско го мислех.“

 Текат ли записи на нов материал, има ли някакви дори нахвърляни бегло идеи за такъв?
Има изцяло записан втори албум като тук се прокрадват и клавирни моменти. Остават бас китарите и вокалите (за текстове отново ще да падне молба). Нескромно бих го оприличил на сблъсък на балкански Емперър с Холентон + щипка самозабравили се романтични нотки. 6 песни с времетраене около 42 минути (всички знаем какво е 42 ).

Тъй като забелязвам висока активност в ъндъграунд средите (в частност, блек метъла) през изминалата и тази година както в световен мащаб,така и у нас, се поинтересувах какво смята музикантът за родната ни блек метъл сцена и какво би искал да се случи в нея занапред.

Не се сещам за много активни банди (уви) с изключение на Dimholt – а за мен те са чудесен пример, как с тръпение, желание, много работа и талант нещата се постигат. Бих се радвал да видя наистина много по-активна сцена, бих ударил рамо ако мога да помогна с реализирането на проект или запис на нещо ново и интересно.
И до сега една от най-интересните за мен БГ блек банди/проекти си остава Skyggeverden – един албум преди около 16 години, но какъв! Ще ми се да имаше повече такива банди.

За финал, би ли споделил своите  размисли  относно имиджа в блек метъла и   това какъв е  смисълът зад музиката в този жанр, какво означава тя за теб самия  и какво  би следвало  да предава  тя като послание?

Много хора казват, че без имиджа музиката няма да се приема толкова добре – бих се съгласил донякъде, може би 80% музика и 20% имидж да са в качествата на една банда. Има не малко примери за изключително добра музика без клоунади…
Не се вълнувам  от определенията, стиловете, тренда – важно е нещо да ме  стисне за гушата докато слушам музиката която харесвам – а това в какъв стил е тя, няма значение – днес ще са Hail Spirit Noir, утре Opeth, в други ден Green carnation или Riverside… Важното е музиката да ми носи емоции и … радост.

Всички разкрити до момента песни на Гробъ (плейлист):

Последвайте Гробъ онлайн:
FACEBOOK
YOUTUBE