Малко хора знаят за „любовта ми“ към crust и crustpunk музиката, които обикновено избягвам така, както демоните бягат от миризмата на тамян и пръските на светена вода.
Не знам какво точно не ѝ харесвам на тази музика, но определено не е моето кафе и неслучайно избягвам както да пиша за подобни музиканти, така и да слушам този тип музика, като цяло.
Живея на принципа, че трябва да се фокусирам върху нещата, които ми харесват и да не отдавам значение на нещата, които не ми допадат. Животът е твърде кратък, за да слушам несинхронизираща с мен музика или да прекарвам времето си с кофти хора. Пък и все пак вече съм го минала наполовина почти, сега тепърва ли да си прецаквам моджото…

Финландците Dispyt, обаче, се оказаха едно огрооомно изключение от това правило и като ценител на красивата и качествена музика, наистина се радвам, че пренебрегнах за момент предразсъдъците си и отдадох нужното внимание на групата и втория ѝ дългосвирещ албум.

Съставена от опитни и наистина отдадени на музиката творци, бандата успява умело да съчетае блек метъл с crustpunk и дет метъл по начин, който да те накара да си счупиш вратните прешлени.
Вокалите на Mathias Lillmåns, които са ни познати и от финландската блек метъл група …and Oceans, вокалите на Owe Inborr и тези на Juuso Englund през цялото време поддържат огъня жив, разпалвайки хаоса и изгаряйки до основи всяко съмнение, че албумът си струва.

Парчетата в „Under tiden jag sålde min själ till Satan“ са тринадесет, като всяко едно от тях по стара crustpunk традиция не надвишава три минути и четиридесет секунди. Кратки, отмерени, методични и яростни песни, с обща продължителност около половин час.

Най-интересното за мен в изпълнението на песните и в самия запис на албума е , че всеки един от музикантите може да бъде чут и като вокалист в него. Изключително ми е интересно, когато виждам такава мултифункционалност в музикантите от даден проект, защото не знам дали си давате сметка, но е изключително сложно да свириш на китара и да изпълняваш вокали в същото време. При барабаните нещата са още по-нечовешки.
Представете си каква концентрация реално е нужна за изпълнението на китарното соло в „Jag och Demonen“ , в съчетание с вокалите на Juuso Englund, който в случая изпълнява и двете.
Всеки един от музикантите влага в музиката изключително много старание и емоция и това ме накара истински да им се зарадвам.
Започвам искрено да се чудя как би звучала групата на живо.
Представям си wall of death на секундата, а това е силно показателно.

Dispyt е тройна сила, създаваща троен вихър от интересен и яростен блек метъл, която би допаднала на голяма част от блек и дет метъл феновете. Емоционалният заряд и хаос, пресъздаден чрез музиката в заглавието е истинско екстремно преживяване, което те разгаря отвътре и разпалва по начин, по който само малцина могат да го постигнат.
Ако ви се размахва грива под звуците на качествена музика – чуйте „Under tiden jag sålde min själ till Satan“.

Любимо парче: „Ödmjukhetens Hand“

Оценка: 8/10 

Целият албум можете да чуете тук: