Да излезеш отвъд рамките на общоприетото за даден стил и да вложиш в него собствената си изобретателност и лични пориви, в комбинация с дългогодишен музикален опит и талант, няма как да не предизвика като резултат същински взрив от емоции и звукови картини.

Белийците Wolvennest правят точно това с музиката си – вземат елементи от няколко стила и ги преобразуват в музика със свой собствен почерк чрез ясна и изпипана методика. Включвайки китарни повторения, повтарящи се бийтове, синтезатори и хипнотични ембиънт вокали, групата представя на слушателите си отнасяща музика, която трудно може да бъде категоризирана, но много лесно може да покори и впечатгли със своето изящество и замисъл.

Групата се заражда през 2013-та година от музикантите Kirby Michel, Corvus Von Burtle и Marc De Backer. Музиката им предлага композиции от китарни цикли, повтарящи се ритми, синтезаторни клавиши, смесени с мрачни и хипнотични ембиънт вокални звуци.
Дебютният им едноименен албум излиза през 2016-та, като всъщност е колаборация с музикантите от Der Blutharsch и The Infinite Church Of The Leading Hand – Albin Julius и Marthynna , като гости и съмишленици в написването на творбата. Най-добре би могъл да се опише като симбиоза между 70-тарски Krautrock сайкъделик звуци и ранния норвежки блек метъл от 90-те.
Вторият им албум, ‘VOID’ (2018) , канализира по-мрачна енергия с мистериозни настроения и влияния, което проправя път на музикантите към едни от най-големите и обичани окултни фестивали в Европа като House of the Holy, Chaos Descends, A Thousand Lost Civilizations Brussels festival, Roadburn Festival, Sauzipf Rocks Festival, Invoking the Ancient Ritual, като в същото време бандата свири и като загряваща банда за Wolves In The Throne Room, Dool, Electric Wizard, Urfaust и много други.

През март 2020-та година Wolvennest започнаха записите на новия си втори самостоятелен дългосвирещ албум. В този опус музикантите влагат душа, сърце, много пот , като с него отварят портите на собствения си Храм, заедно с песни като “Mantra”, “Swear to fire”, “Disappear” и  “Succubus” , в която можем да чуем  колаборация с TJ Cowgill от King Dude.

В „Temple“ са включени общо осем парчета , с над един час психеделична музика, създадена от вече шестимата музиканти. В албума, както споменах по-горе, участва TJ Cowgill от King Dude, като допълнение към  изключително отбрания състав на групата, включващ в себе си Shazzula (вокали, клавири, теремин), Déhà (Acathexis, COAG, Cult of Erinyes, Déhà, God Eat God, God Enslavement, Imber Luminis, Maladie, Merda Mundi, Schmerz, Silver Knife, Slow, Sorta Magora, The Penitent, We All Die (Laughing), Yhdarl, Ignifer, ex-Black Sin, ex-Deviant Messiah, ex-Sources of I, ex-Ter Ziele, ex-Vaer, Aardling, Aurora Borealis, Detrvire, Lidden, Nadddir, ex-Clouds, ex-DunkelNacht, ex-Ithilien, ex-K.F.R, ex-Lebenssucht, ex-Deos, ex-Wunde, ex-Alenda, ex-Anal Cuntrona, ex-AutoDestructionNeeded, ex-Eat Their Crusts, ex-GigaPenzor, ex-Jah El Camino, ex-Khel, ex-NØD) – вокали, барабани и пиано, басистът John Marx (Length of Time, ex-Set the Tone, ex-Temple of Nothing), китаристите Marc De Backer(ex-Mucky Pup) и Michel Kirby (Arkangel, Length of Time, La Muerte, ex-Deviate), Corvus von Burtle (Cult of Erinyes, Monads, We All Die (Laughing) (live), ex-Psalm) – китари, бас, клавири, и барабанистът Bram Moerenhout (ex-Musth).

Още от дебютния си самостоятелен дългосвирещ албум , „Void“ , групата ме спечели сериозно откъм звучене, тъй като открих много общо между песните в албума и музиката на Lycia, една от любимите ми даркуейв банди. Самият тембър и стил на пеене на Shazzula ме отнасят по същия начин, по който успява да го направи и Tara Vanflower, но в допълнение с психеделичния инструментал и по-мрачна атмосфера, тук ми носи съвсем различно усещане.
Очарована от бандата отпреди, бях подготвена да чуя нещо красиво и  в „Temple“.

Започвайки с традиционната ритуалистична атмосфера на Wolvennest, „Mantra“ , първата песен в албума, съчетава в себе си психеделичното и ориенталското, като в края на песента можем да чуем красиви традиционни хиндуистки елементи.
Интрото в „Swear to Fire“ , втората песен в албума, впечатлява със своята мелодичност и напомня за музикалната прелюдия от филм на ужасите от 70-те, която бива съпроводена секунди по-късно от мрачни отнасящи вокали и ни повежда на разходка из удивителни звукови пейзажи. Готическа атмосфера ме съпровожда по време на цялото парче и ми се стори за жизнено необходимо да го превъртя поне няколко пъти.

Силните вокали на Shazzula удрят право в душата на слушателя със своята студенина и точност.
В пъти по-мрачен от усещането във „Void“, албумът представя много по-смел и суров подход в музиката на Wolvennest и ясно виждам какво имаше бандата предвид, когато спомена „Докато стояхме в бездната през последните месеци, последвахме пътя от мрака към светлината без страх и с увереност „.
Дори и само след втората песен, студът е очевиден, а магията на музикантите се разпростира до безкрай.

Инструменталът „Alecto“ и последващата „Incarnation“ продължават студената атмосфера, като в „Incarnation“ сме свидетели на същинско музикално майсторство. Режещите китарни студени рифове, в комбинация с реещите се мъжки и дамски вокали, които се преплитат на моменти в едно, представят емоционално заредено и красиво творение. Истинско въплъщение на представата ми за меланхолията и за нейната чувственост , за красотата, която може да бъде открита в мрака и възможността да се слееш с него и да откриеш своята светлина.
„It’s colder here, but yet I dream. It’s darker here, but yet I see.“

В „All that black“ се усеща мрачен вещерски мотив, закачлив и театрален, който омайва със своята оригиналност на секундата и те кара да танцуваш наоколо в такт  с ритмичните барабани, под акомпанимента на психеделични  китари, напомнящи ми силно на работата на Electric Moon и техните дълги инструментални части, които те хващат и изстрелват в друго измерение.

Следващата песен в албума, „Succubus“, е една от по-специфичните песни в албума, тъй като в нея участва музикантът TJ Cowgill (King Dude, Cross, Book of Black Earth), чийто глас винаги е предпоставка за дълбочина и особена главозамайваща фолк и  рок атмосфера, която те кара да се отпуснеш и замечтаеш, да се потопиш в магията и да забравиш. Подборът на артист за тази песен според мен е много находчив и остроумен, тъй като King Dude винаги е възпявал именно мрака и луциферианските ценности по фин и интригуващ начин, като в същото време се стреми да представя реещи се духовни привидения чрез текстовете и музиката си, точно както прави и в „Succubus“.

В последните две песни групата продължава това настроение , като във финалната  „Souffle de Mort“ , чиято продължителност е над десет минути, се завръща окултната атмосфера от „Mantra“, но този път в много по-мрачен и решителен вид, готов да разкъсва и да претапя остарялата плът от съзнанието и душата. Дъхът на смъртта е осезаем и превзема с всяка нота от изпълнените с копнеж вокали, ембиънт звуци и умопомрачителни китари.

„Temple“ е майсторски изработен албум. Окултен психеделичен епос, който те кара да затвориш очи и да се пренесеш на забравени места, да видиш сменящи се картини от окултни обреди до обновяваща вътрешния ти свят чиста меланхолия. Широкоспектърна  и впечатляваща с музикалната си точност работа,  който те примамва в мрежите си  от началото до самия край.
Препоръчвам горещо на всички фенове на Hexentanz, Electric Moon, Lycia, King Dude и др.

Оценка: 10/10 ????????????????????????????????????????
Любима песен: „Incarnation“

До момента за свободно слушане са налични две от песните в заглавието.

„Swear to Fire“:

„Disappear“:

Албумът ще бъде официално издаден на 5-ти март тази година чрез лейбъла Ván Records , като предварителните поръчки срартират от днес в сайта на лейбъла: https://bit.ly/3u5OnuF

Полезни връзки:
https://www.facebook.com/wolvennestband
https://wolvennest.bandcamp.com
https://www.van-records.com
https://www.facebook.com/vanrecs