DEMERSUS AD NIHILUM : //180703//

DEMERSUS AD NIHILUM е съвсем новосформирана банда и солов проект на Florian Musil (барабанист на Theotoxin и Agrypnie), лирически базиращ се върху австрийската поезия.
„//180703//“ е дебютният им EP запис, записан през зимата на изминалата година , като всъщност дългосвирещият албум вече също е почти готов и скоро,надявам се, ще мога да съобщя повече.
Освен вокалиста Ragnar, втората половина от проекта, в заглавието участват и гост-музикантите C.S.R (Schammasch) и Torsten (Agrypnie / Nocte Obducta).

В продължение на около 18 минути DEMERSUS AD NIHILUM ни пренасят из красивия свят на австрийската поезия и мелодии, вариращи по темп и тежест, като можем да чуем както сърцераздирателни тежки вокали, излизащи като от гърлото на ада,покоряващи със своята решителност и зверска точност , така и акустични акорди и класически инструменти, създаващи усещане за понасяне във въздуха, за епичност и величие.

„Hin auf dornigen Wegen“, първата песен от албума, представя поемата на Heinrich Joseph von Collin, в която авторът представя пътя на човека през трънливите пътеки на времето, през всички препятствия, които му сеизпречват по пътя, за извисяването над плътното, за падението, за вътрешната сила, която всеки един човекпритежава и която може да подчини, за сенките и за светлината. Поема, която е ключова за австрийската култура и е много хубаво да бъде прочетена и осъзната в оригинал.
DEMERSUS AD NIHILUM представят атмосферата ѝ по почти вълшебен начин, карайки думите да оживяват ида придобиват истински картини чрез ловката трансформация на звука , изригващите вокали и емоционален заряд, вложен във всяка избухнала дума и изсвирена мелодия. С величествено интро, включващо един от най-красивите инструменти в класическата музика – челото, песента още в самото си начало дава заявка за сила,мощ, въздигане, разгарящ се пламък. В инструментала варират забързаният традиционен блек метъл инструментал с полудяло тремоло и по-класическия и спокоен звук, даващи усещане за динамика, като това определено остава в полза на това слушателя да се изгуби в творбата безвъзвратно и да му се иска да се връща към чутото отново и отново. Режещи вокали на няколко гласа, студен и брилянтен инструментал, с проблясващи елементи на класическа музика – композицията е очарователна.

„Verwünschung“, следващото парче, не отстъпва ни най-малко на предшественика си и продължава албума в същия дух. Макар и тук да лиспва челото и по-класическия елемент, на който успях да се зарадвам в предишната песен, тук също са налични по-жизнерадостни и лавиращи моменти, отново е налична динамиката между тежест и лекота, което на свой ред създава именно отнова чувство за левитация в пространството и е характерно за добрия атмосферичен блек метъл. Като добавка, в парчето можем да чуем и изчистените вокали на C.S.R (Schammasch), които добавят към тежките вокали на Ragnar още по-епично усещане за издигане над битието.
Песента е интерпретация на поемата „Verwünschung“ („Проклятие“) на Херман Льонс и в случая C.S.R. изиграва отлично ролята на „проклинащия“ персонаж, който в оригиналната поема търси отмъщение за отнетото му съкровище.

„Du hast mir meinen Schatz genommen,
So jung und schlank, so jung und schlank,
Dafür soll Unglück auf dich kommen.“

В „Abschied“ отново имам честта да срещна вълшебния звук на челото, съпроводено от леки перкусии, като интрото бързо преминава към инстинктивен и бърз блек метъл. На моменти китарите и барабаните в инструментала са много деликатно съпроводени от нежни клавири, придаващи мелодичност и красота на фона на опустошителните вокали, което прави композицията много интересна за обследване от музикална гледна точка. Особено интересен е моментът в края на песента , в който от мелодичен и жизнен инструментал с ритмични барабани се получава мост към красивите вокали на Torsten , каквито сме свикнали да чуваме в Agrypnie – пропити с отчаяние и емоция, които придават още по-голяма дълбочина на записа, впоследствие настигнати отново от яростния зов на Ragnar, унищожаващ всичко по пътя си със своята суровост и тежест.
„Abschied“ („Сбогом“) е красива поема на Йохан Майрхофер – австрийски поет и либретист, известен с близкото си приятелство с композитора Франц Шуберт, посветена на безнадеждната му обич към Мина, голямата му любов.
Отново, образът на Майрхофер е изигран отлично от гост-изпълнителя Torsten, който представя текста на поемата по възхитително зареден начин, въвеждайки ни изцяло в атмосферата на песента.

Съчетанието между интелектуалното и красивото винаги покосява, особено когато става дума за музика.
//180703// е интелигентно създаден албум, поразяващ със своите инструментални вариации между суров и студен блек метъл, атмосферични китари, ритмични барабани, величествено чело и потрепващи във фона
клавири. Албум, изпълнен с интересни елементи и малки детайли, които те карат да повториш всяка песен отново и отново, като всеки път откриваш по нещо вдъхновяващо. Съпроводени от перфектните и изпълнени с eмоционален заряд вокали на цели трима брилянтни вокалиста – Ragnar, C.S.R (Schammasch) и Torsten (Agrypnie / Nocte Obducta), мелодиите ни пренасят в света на австрийската поезия, представяйки ни полъх от меланхолия и сменящи се омайващи картини.
Вдъхновяващ албум и определено силен дебют за DEMERSUS AD NIHILUM .

Оценка: 10/10 ????????????????????????????????????????

Любима песен: „Hin auf dornigen Wegen“ ????

Към момента налична за свободно слушане е песента „Verwünschung“ :
<span data-mce-type="bookmark" style= "display: inline-block; width: 0px; overflow: hidden; line-height: 0;" class="mce_SELRES_start"></span>