Белгийците Amenra разкриха втори сингъл от предстоящия си пети дългосвирещ албум, „De doorn“.
Очаква се студийното заглавие да бъде издадено на 25-ти юни чрез лейбъла Relapse Records, с когото групата подписа договор съвсем наскоро.
Албумът е записан от Tim De Gieter в Much Luv Studio.
Мастерирането е осъществено от Frank Arkright в лондонското Abbey Road Studio.

Линк за поръчка: https://bit.ly/2RmQr2H 

“De Doorn” е едновременно вид отдалечаване и важен акт на избавление. Излизайки извън рамките на албумите от поредицата Mass I-VI, новият албум представя 21-годишното пътешествие на групата ,потеглящо директно от сърцето на белгийската кръстоносна хардкор сцена до облика на световноизвестни, духовно ръководени иноватори, в една завладяваща и нова светлина.

Ритуалът, възпоменанието и трудно постигнатото прераждане винаги са били в основата на колосалния подход за прочистване на душата на Amenra. Съсредоточени около фронтмена Colin H. Van Eeckhout, но и маркирани с трансцендентното единство на крайната цел, техните албуми са действали винаги като тотемични, лични точки, средство за обработка на индивидуалната скръб като споделено, катартично преживяване. Концертите им на живо са актове на възпламеняващ общ екзорсизъм, които достигат до върха на възвишеното, извън телесно преживяване. Като тясно сплотен колектив, те ни пренасят във фебрилно състояние, където може да възникне истинска конфронтация измежду болката, трансформацията и истинското изцеление.

Amenra винаги са били дълбоко обвързани с родните си градове, намиращи се около Фландрия и тежестта на разкъсаната от войната история на този район. Жертвата и усещането за по-голяма цел, която преодолява крехкостта на човечеството и привличането към един безупречен идеал, се носи като постоянно присъстващ резонанс. Това си личи немалко и от зрелищните възпоменателни събития, които бандата успя да проведе през последните години – за отбелязване на края на Първата световна война; 20-годишнината на групата и напускането на дългогодишния член на групата Levy Seynaeve, в музея за съвременно изкуство SMAK в Гент от 19-ти век, в осеяния с паметници Citadelpark, през май 2019 г. те направиха  всеобщ манифест на загубата и примирението с миналото . Тогава членовете на публиката бяха поканени да отправят своите лични посвещения и откровения, като поставят своите бележки в дървени конструкции, създадени от индонезийския артист Тони Канва Адикусумах, преди да бъдат изнесени в парка и запалени като акт на разпознаване, осъзнаване и освобождаване от болката – изковаване на надеждата от пламъците.
Ритуал , напомнящ на много от езическите ритуали за пречистване, практикувани и до днес в почти всички славянски държави, както и у нас.

Написан за целите на този пречистващ ритуал, „De Doorn“(„Трънът“) заема място някъде между студийните записи и живите изпълнения на Amenra, като по-малко свидетелства за индивидуалните загуби на групата, а е повече покана за другите да излязат напред и да преминат през тъмнината , достигайки чрез пречистването към своята светлина.
Водена  в по-малка степен от характерното за групата сцепление, динамиката  е по-пищна, завладяваща, потопена в звучни, катедрални отекващи атмосфери, усилени до степен на статична заразителна нестабилност и носещи се пасажи от дълбоко интимна реч , които са сякаш магнит към най-свещените откровения.
Неговите теми за диалог и предаване на знания са отразени в комбинираните вокали на Colin и Caro Tanghe от Oathbreaker. Нейното спектрално присъствие в отварящото парче „Ogentroost“ действа едновременно като контрапункт и като допълнение към удара на Колин, докато песента се движи между енергията и безпомощно принудената инерция. Техните прошепнати откровения в следващата обширна, осветена атмосфера на „De Dood“, „In Bloei“, ни оставят да се чувстваме така, сякаш сме свидетели на съкровени и лични разговори между двама души – такива, каквито можем да имаме само с определени хора, на едно дълбинно и трудно измеримо ниво.

Като първи албум на Amenra, в който се пее изцяло на фламандски, „De Doorn“ придава универсална сила, като се задълбочава в местните обичаи. Не само позволявайки по-голям обхват на изразяване чрез интимността, надбавките и слоевете на смисъла, дадени от родния им език, а и черпещ вдъхновение от фламандски форми на изкуство като Kleinkunst – музикална вълна, базирана на фолклора, движена от разказването на истории и предаването на мъдрост през поколения. И все пак, както при всяко творение на Amenra, „De Doorn“ е акт на наблюдение , който разпознава изминатия път чрез пълното изживяване на момента като обред на поглъщане на болката , приемане и освобождаване. Това състояние на преход е илюстрирано в затварящата песен „Vor Immer“ – приглушена, плачевна кода, която избухва в новородено, преобразява се пред очите на света, където чистото усещане за потъване се превръща в пламтящ праг, при който разкъсването и възторгът стават едно.

Трънът е най-мощният от символите – в религиозно отношение, мелиорация и агония като белег на трансформация. Това е мъчителното напомняне за уязвимост и това е насилственият протектор, без който красотата не може да процъфтява. За корицата на „De Doorn“ той е отлят в бронз – нещо ценно и служещо за паметник, като всеки член на групата получава свое собствено парче, за да символизира собствената си болка и принадлежността си към по-голямото цяло. Що се отнася до  бронза, това е както природата, така и нещо друго – белег за особеност и портал за приемственост, който всички споделяме. Както Amenra затвърждават още веднъж: Призивите ни могат да бъдат чути, дори и когато  се чустваме съвсем сами.

Съдържание:

1.Ogentroost
2.De Dood In Bloei
3.De Evenmens
4.Het Gloren
5.Voor Immer

Премиерният сингъл, „Voor Immer“, придружен от официално видео: