✉ crypt@thevoidjournal.com 

BulgarianCroatianEnglishFrenchGermanGreekIcelandicItalianNorwegianPolishRomanianRussianSwedishUkrainian

• FOLLOWING THE UNDERGROUND SINCE 2017 •

Black Shroud : Death Culture

Black Shroud : Death Culture

“Death Culture” на Black Shroud е интересен концептуален албум, описващ различни погребални ритуали от няколко краища на света, някои от които не особено познати на широката общност. Не препоръчвам на никой, който има слабо сърце или разклатена психика да чете нататък, защото ми се иска да навляза поне малко в детайли (наистина си ги бива).

Албумът съдържа пет парчета, като общата продължителност на записа е около тридесет минути.
Всяка една от песните описва свой погребален ритуал, като в музикално отношение и чисто лирически изпълнителите са се постарали да пресъздадат атмосферата от неговото съпреживяване.

“Tower of Silence” , така наречената “дакма” или “кула на мълчанието” е костница, използвана в традиционните зороастрийски погребения. Костницата представлява стъпаловидна кула под формата на купа с кладенец по средата. В три концентрични кръга са разполагани вдлъбнатини за телата на умрелите.
Жреците донасяли и поставяли във вдлъбнатините голи телата на починалите, които били изяждани от хищните птици – предимно лешояди. След това оглозганите кости били хвърляни от жреците на дъното на кладенеца.

“Immolation Of Souls” , “опожаряването на душите”, е честа практика в повечето езически религии и особено популярно сред социалната група на викингите и техните скандинавски пантеистични вярвания.

“Mellified Man” ни представя легендарно лекарствено вещество, създадено чрез накисване на човешки труп в мед. Процедурата е подробно описана в китайски медицински източници, включително “Bencao Gangmu” от 16-ти век. Разчитайки на разказ от втора ръка, текстът съобщава история, че някои възрастни мъже в Арабия, към края на живота си, са се подлагали на процес на мумифициране в мед, за да създадат лечебно лакомство.
Този процес се различава от простото даряване на тялото поради аспекта на саможертвата, тъй като процесът на мелификация в идеалния случай би започнал преди смъртта. Донорът ще спре да яде всякаква храна, различна от мед, стигайки толкова далеч, че да се къпе във веществото.Когато тази диета най-накрая се окаже фатална, тялото на донора ще бъде поставено в каменен ковчег, пълен с мед.
След около един век съдържанието би се превърнало в нещо като сладкарско изделие, за което се предполага, че може да лекува счупени крайници и други заболявания. След това този сладкарски продукт се продава на уличните пазари като труден за намиране ценен артефакт с доста солидна цена.

“Inhumation” ни споменава традиционното погребение, на което сме свикнали да ставаме свидетели по нашите родни ширини. Предполагам сте били на такова, няма защо да ви разказвам за него.

“Endocannibal” от своя страна, ни понася към древните традиции на племето форе от Папуа Нова Гвинея, които изяждат тялото на починалия си близък, с цел да абсорбират неговата мъдрост и сила.

Виждате, различните хора по света и до днес имат различно отношение към смъртта и не е никак лошо да сме просветени по темата. Не се знае точно къде и кога ще ни дойде краят, все пак.

“Death Culture” обогатява с познания за смъртта и за това как различните хора по различните краища на света я възприемат и почитат. Да, темата за мнозина може да не е приятна, но нека се съгласим, че смъртта е неделима част от живота ни и всеки един от нас в даден момент ще се срещне с нея, иска или не.
Не би трябвало това да е тема табу или нещо, за което да говорим тихо, едва шепнейки, за да не нараним нечий чувства.
А когато тази информация ни е поднесена под формата на блек/дет метъл с добра продукция, се получава интересно преживяване, което е по своему ценно.

 

 

Оценка: 8/10 🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥

 

 

Целият албум може да бъде изслушан в цял вид и закупен от  BandCamp:

 

Сподели статията :
  • 73
  •  
  • 14
  •  
  •  
  •