Румънската атмосферична блек метъл банда Negură Bunget и нейните повлияни от румънския фолклор звукови пейзажи са сред безценните артефакти в обичаната ни ъндъграунд сцена.
Макар и с много турбуленции откъм установяване на своя стабилен състав през годините, бандата не спря да представя на феновете си музика , излязла като от приказен сън,  от средата на 90-те до днес.

По идея на единствения останал оригинален член на бандата , Negru (1975-2017), групата през 2011-та година реши да създаде така  наречената Трансилванска трилогия , която по думите на самите музиканти е най-амбициозният проект, по който са работили някога.
Всяка част от въпросния триптих е предвидено още в самото начало да се представи поотделно на слушателите, като всяка носи своя собствена идентичност, но и в същото време е приобщена към всеобщата импресия на трилогията.

Първата част , „Tău“, представи през 2015-та година красивото природно наследство на Трансилвания, добавяйки доза мистичност и разкривайки някои локални легенди и митове.
„Zi“, второто „трансилванско“ парченце от пъзела, отдаде през 2016-та година своето внимание повече на човешкия фактор, на традициите, на духовните практики и на връзката на населението с природата и културното му наследство.
„Zău“ , последният албум от трилогията и с пълно право наричан „лебедовата песен“ на Negură Bunget, по оригинална идея на Negru се фокусира върху духовните елементи и ценностите, които носят безсмъртие на трансилванските земи векове наред.

С финалната глава от трилогията си, NEGURĂ BUNGET се завръщат към своите блек метъл ориентирани и по-сурови измерения, като същевременно с това не се губи и за миг традиционното в последните години за бандата звучене.

И за да бъде преживяването съвсем автентично и красиво, използвани са оригиналните записи на барабаните на Negru, осъществени малко преди да си отиде от този свят, като е следвана максимално неговата идея, използвани са неговите записки и насоки за създаването на албума и завършването на трилогията.

Благодарение на неговия  финален принос, албумът е записан по обичайния начин, като всеки от останалите членове на групата допринася със своята част както е планирано предварително, макар и музикантите да признават колко тежко им е било от чисто емоционална гледна точка да завършат албума.
Всичко това неизменно личи във всяка една от песните, в тяхната меланхолична и в същото време величествена, прощална  атмосфера.

Започвайки с почти 16-минутната песен ‘Brad’, чието заглавие се превежда като ‘ела’, албумът преоткрива символиката на елата в румънския фолклор. Например, елата според местното население често олицетворява безсмъртието и цикъла на живота, който обхваща всички значими етапи от него според местните традиции : раждане, откриване на спътник в живота и смърт.
Песента е чисто кинематографски шедьовър, в който фолклорните духови инструменти на Petrică Ionuţescu, шепотите на Tibor Kati разказващи своята приказна история и ефирните гост-вокали на Manuela Marchiș представят приказка за древното минало, за корените и закодираните в тях съобщения, които се предават като наследство от поколение на поколение.
Песента се състои от няколко композиционни части, като от плавен фоклорен ембиънт инструментал и атмосфера, парчето плавно преминава в по-тежка и емоционално заредена посока, намигваща към по-суровите блек метъл корени на групата.
В „Brad“ срещам широк  подбор от похвати както в инструментала, така и във вокално отношение. В едно парче е събрано почти всичко, което някога съм харесвала от NEGURĂ BUNGET, като в добавка срещаме и блекгейз елементи, ала Sylvaine.
Удивителен е подобен краен резултат, имайки предвид , че музикантите са водени единствено по перкусиите и барабаните. Лебедова песен, красива и рееща се из пространството…

Същата атмосфера продължава и в останалата част от албума – фолклорни ембиънт участъци с участието на различни флейти и клавири, следвани от по-тежки и яростни пасажи от забързани китари, озверели тежки блек метъл  вокали и ритуалистични барабани, красиви студени рифове и ритмични перкусии, даващи усещане за попадане сред трансилванските лесове няколко века назад, отбелязвайки значимостта на трансилванското наследство и неговата безсмъртна мощ, като самата финална  песен от албума, „Toacă Din Cer“,  служи за прощален химн , в който чуваме ритмичния звук на  традиционния перкусионен инструмент клепало (toaca, semantron) , имащ място и днес в румънските,а може би в родните ни  манастири, служещ за оповестяване.

„Zău“ е съвкупност от всичко, което до момента сме имали щастието да чуем от NEGURĂ BUNGET и е тяхната финална дума и отдаване на почит към Gabriel „Negru“ Mafa, който ще продължи да живее вечно чрез своето музикално наследство.
Красивата обложка на Daniel Dorobanțu, който работи по визията на трилогията от самото начало, носи именно онова ефирно усещане за спускане на воала и преминаване отвъд, носи атмосферата на финалното сбогуване и затварянето на последната страница, говори за достигането на ултимативната чистота и възвисението над земното, предаването на мъдростта нататък.

„Zău“ изсвири последните ноти на NEGURĂ BUNGET .
Трансилванската трилогия е завършена и не би могло да бъде по-красиво от това, което е.
Фолклорни ембиънт пасажи, ритуалистична атмосфера, ефирни звукови пейзажи и емоционални тежки моменти, които трогателно разказват за трансилванското духовно  величие и традиции.
Достоен и красив  край на една приказка, зародена преди много години.

На този албум умишлено няма да сложа оценка, защото според моите разбирания не е редно и няма жив човек, който да притежава правото да раздава оценки на такова произведение. Това е монумент, последно „сбогом“, отдаване на почит към брат, намиращ се от другата страна, а това е свещена територия.

Negură Bunget, благодаря !

Група: Negură Bunget
Албум: „Zău“
Лейбъл: Prophecy Productions / Lupus Lounge
Дата на издаване: 26.11.2021
Линк за поръчка: http://lnk.spkr.media/negura-bunget-zau

За свободно слушане са налични три от песните в албума, можете да ги чуете в пълната им версия в  BandCamp профила на бандата тук: https://negura-bunget.bandcamp.com/album/z-u .