Има някои групи, които просто съдържат в себе си култ, мрак , отмерена жестокост и тайнствено величие, вадейки го на показ с изключителна лекота и техническа прецизност.
Дуото Darvaza се зароди преди близо седем години, като още с първия си EP запис успя да хване ухото дори и на най-закоравелите почитатели на жанра с 90-тарския си блек метъл и специфичната трондхаймска атмосфера, която познаваме още под наименованието „Nidrosian Black metal“.

Кратко пояснение –  Ни́дарос е старото име на Трондхайм , като кръстена  в негова чест, новата вълна норвежки блек метъл, от която са неотменна част Darvaza и други артисти от каталога на Terratur Possessions, представя от началото на 2000-та година духовен бунт срещу посредствеността и „нормалното“, възприетите от масата догми и истини, жаждата за издигане над земното и човешкото, за просветление и проглеждане в Бездната на познанието (основите, към които неслучайно и самият Bringer of Light се стреми).

„The Downward Descent“, първата творба на Darvaza,  бе изключително интересно заглавие за мен.
Съставен е от само четири парчета, но ме отвя още в първите  секунди с театралните си вокали и с окултната си атмосфера. Помня, че точно през онази година (2015) ми липсваха брутално много подобни заглавия и появата на мини-албумът беше като директен отговор, че надеждата за зверски добра музика трябва да е винаги жива и горяща като факла.

Нямаше и как да бъде другояче, имайки предвид , че всички инструменти са поети от Omega (Blut aus Nord, Chaos Invocation, Cryptic Wanderings, Cultist, Deathrow, Fides Inversa, Frostmoon Eclipse, Kult, Liber Null, Manetheren, Martröð, Moloch, Mortualia, Nocratai, Nubivagant, Shadows Ground, Tumulus Anmatus, Pure (live), Tundra (live), ex-Enepsigos, ex-In Extremo Spiritu, ex-Glorior Belli, ex-Handful of Hate, ex-Macabre Omen, ex-Satanic Supplicia, ex-Svlfvr, ex-Enthroned (live), ex-The One (live), ex-Violentor (live), ex-Hobbs Angel of Death (live), ex-Acherontas, ex-11 as in Adversaries, ex-Entropic Degrade Behind Phylogeny), а вокалите са изпълнени от Wraath (Behexen, Beyond Man, Dark Sonority, Fides Inversa, Mare, Ritual Death, Black Majesty (live), Whoredom Rife (live), ex-Celestial Bloodshed, ex-One Tail, One Head, ex-Kaosritual, ex-Aptorian Demon (live), ex-Dødsengel (live), ex-Misþyrming (live) )… сами виждате, биографията на музикантите няма как да не си каже думата що се отнася до композирането и изпълнението на музиката, а когато се вгледате и по-добре в нея, веднага ще се досетите и за проблясващата в мрака креативност, която не само има потенциала да създаде огромни заглавия, но и го прави.

През следващите години култовото дуо издаде още два мини-албума : „The Silver Chalice“ (2016) и „Darkness in Turmoil“ (2018), всеки от които надминаваше предшественика си. Затова и изобщо не е изненадващо, че новината за първи дългосвирещ албум на Darvaza след години подаване на късче по късче култовизми, предизвика огромен изблик на хъс.

„Father!
Can you hear me now?
My mouth is spitting poison over your creation!“

‘Ascending Into Perdition’ или на нашия роден български език преведено, „Издигане към Вечната смърт“, съдържа шест парчета чист блек с обща продължителност от малко над 40 минути, като включва в себе си традиционните за Darvaza елементи – предполагам всички сме забелязали характерните малки особености на групата до момента , като повтаряемите  понякога начало и край в различните глави от творчеството на бандата (жуженето на насеокомо в дебютния EP запис и появата му в края на последния, например, беше ясен знак за края на конкретен период и почти сигурна подсказка, че предстои нова глава), редом с характерния мощен израз на вокалите на Wraath и изобретателността на Omega откъм инструментала, като този път бандата залага още повече на продуцията и паралелно с това добавя нови похвати в подсигуряването на ефективната динамика за албума, която надхвърля онова, което вече сме чували в по-кратките записи.

Още в първото парче, „Mother Of Harlots“, чуваме епично оркестрално интро , което бързо се стопява под огъня на разярени вокали и мощни китари, като темповете се сменят, ритъмът е заразяващ и самата атмосфера на песента те кара да се предадеш и просто да слушаш. Вариации от китарни вдъхновения и вокални стилове – освен суровите вокали на Wraath (прякорът  е в тотален синхрон с онова, което ще чуем в ‘Ascending Into Perdition’) , имаме за кратък отрязък и призив, издигнат от чист глас. Брилятните режещи сола също се появяват на хоризонта като истински съкровища … Песента е директно като излязла от адските дълбини. Нажежена до ярко червено и в същото време атмосферична. Креативността на музикантите просто изригва в този дебют.
Ако допреди това сте харесвали вокалите на Wraath и артистичността на Omega и въобще, симбиозата между тях двамата в Darvaza, то  в ‘Ascending Into Perdition’ ще ги преоткриете в една още по-завладяваща светлина.

И ако онова, което чух в първата песен ми направи огромно впечатление и прикова като с пирон вниманието ми към албума, то „The Spear And The Tumult“ , второто парче, сякаш ме обгърна в самите пламъци на адския огън. Вокалите тук са театрални, мощни, а атмосферичните контрастиращи китари създават красива и мистериозна атмосфера, която не може да се сбърка.
Барабаните  се отличават много приятно , като се пресъздава една окултна обстановка и суматоха, изцяло горяща в пламъци , в същото време бъдейки пречистваща.
Доказателството, че огънят и хаосът са сила, която не може да бъде пренебрегвана.

Плавният, пулсиращ темп в „The Second Woe“ и изцяло потопените в мрака вокали на Wraath, заедно с ритуалистичната атмосфера и зарибяващи рифове, от своя страна, директно ме изпратиха в друго измерение, което все по-трудно може да бъде постигнато, имайки предвид колко блек метъл албуми изслушвам всекидневно.

Усещам, че мога да пиша няколко дни за ‘Ascending Into Perdition’, но в крайна сметка в конкретния случай каквото и да напиша, не съм способна да пресъздам музиката на Darvaza с думи, макар и да имам желанието да я обрисувам.

Каквото и да очаквате от Darvaza… няма смисъл, откажете се.
Дуото е приготвило нещо отвъд, което едва ли точно сега бихте могли да си представите в пълна картина. Едно мога да споделя със сигурност – дебютът е мощен, заразяващ, брутално откровен и ще го помните дълго.

Великолепна артистичност, красиви китарни рифове, поразителни вокали, обмислени зарибяващи текстове и нажежена мрачна и ритуалистична атмосфера са в ядрото на ‘Ascending Into Perdition’. Ядро, към което се привличаш безумно още в първите секунди от колосалния запис и ти помага да се отдадеш изцяло на преживяването, забравяйки за тривиалните неща. Албумът е гениален и яростен изблик на Omega и Wraath, чрез който се потапяме във всепоглъщащ ритуал.
Горете!

Любими парчета в албума: „The Spear And The Tumult“, „The Second Woe“ 

‘Ascending Into Perdition’ излиза на 4-ти февруари чрез лейбъла Terratur Possessions.
Знаете къде да си го поръчате, припомням линка: https://van-records.com.

Към момента за свободно слушане е едно от парчетата в албума: