Sylvaine : „Nova“

Sylvaine – атмосферичният, почти неземен проект на Katherine Shepard , силно разпознаваемата мултиинструменталистка , вокалистка , текстописец и композитор, отново е на път да разбие всички граници със своята симбиоза между ангелска нежност и чистота, дълбочина, непрогледен мрак и ослепителна проблясваща светлина. Отдавна доказала своите умения и оставила своя огромен отпечатък върху сцената, Sylvaine е безспорно една от най- амбициозните, талантливи и креативни личности в модерния метъл.

Албумите на Sylvaine винаги се характеризират със специфична атмосфера и аура, превръщайки се в основен компонент на блекгейз и ъндърграунд сцената, редом с творчеството на Alcest и други влиятелни артисти.
Във всяко от заглавията изпълнителката демонстрира широк спектър от вокални умения, настроения , омайващи слушателите с лекота.

Както споделиха наскоро от лейбъла ѝ , на Katherine Shepard доста дълго време се гледаше като на дребничката фея на норвежката блекгейз сцена, но всичко това бива опровергано изцяло с излъчването на жената-воин, осезаемо зад всяко парче в „Nova“ – според нея самата, най-личното ѝ до момента изпълнение.
Две години след издаването на „Atoms Aligned Coming Undone“ , Sylvaine ни разкрива Nova – албум, който е едновременно музикално и лично пробуждане на певец/композитор, който открива своя път в света.

„Nova“ е безценно бижу в короната на Sylvaine, чрез което за пореден път изпълнителката разголва вътрешния си свят чрез музика – този път много по-тежка, много по-прочувствена и категорична отпреди.
Не ме разбирайте погрешно – всеки един от албумите на Sylvaine притежава своята магия, но „Nova“ е нещо съвсем различно. Всяка нота в албума излъчва израстване и достигане на още по-интересна за обследване дълбочина. Представя една нова Kathrine, още по-отдадена и обвита в пъти по-силно проблясваща пелерина от талант, креативност и светлина.

Наподобяващият пасаж от „Властелинът на пръстените“ хоров аранжимент на отварящата песен, „Nova“, изпълнен само и единствено с помощта на най-любимият инструмент на изпълнителката – нейният глас, с лек акомпанимент, повежда смело към съвсем нова реалност още с пускането на диска.
Астматик по рождение, изпълнителката се изолира по време на пандемията в малка стая, в която да наблюдава и аранжира различни сопрано и алто мелодии за истински хорови изпълнения, за да придобие представа за онова, което иска да направи с “Nova”. Изпята на съвсем недействителен език, подобно на преследващата ума „Wistful“ от едноименния албум от 2016-та и някои от парчетата на нейните близки приятели Alcest, в песента се отличават сричките NO-VA , символизирайки като мантра нещо от изключително значение за Sylvaine.
Несъмнено една от най-интимните песни в албума, която вибрира на своя собствена честота.

„Исках да напиша хорово парче още от моите „Wistful“ дни, казва тя, „само чисто вокално парче. Обичам хармониите и смятам, че най-личният инструмент, който имаш, си ти самият, твоят глас. Исках наистина да покажа коя съм този път.“

„Mono no aware“, следващото парче в албума, променя за секунди динамиката със своя забързан темп, с мощните тежки вокали на Sylvaine на преден план, сякаш по-изразителни отвсякога, с отличаващите се барабани и главозамайваща симбиоза между меланхолия, ярост и приповдигнатост на духа. Изцяло в тон с онова, което ни разкрива текста на песента, споделящ истината, че всичко е временно – хубаво и лошо отминава, още разказва за приемствеността, за веригите на времето и всичко, което ни се случва докато сме живи, за способността да оценяваме и разпознаваме красотата в живота си дори в тежките моменти.

Послания , които контрастират в ‘Nowhere, Still Somewhere’ , в която става дума за неспособността да се справим с препятствията и не чак толкова приятното поемане по пътя надолу към бездната на съзнанието. Макар да е мелодична и отново обсебена от ангелския глас на Kathrine, песента носи особена дълбочина и мрак в себе си. В нея има допълнителна доза искреност и сериозност.

Следващата песен , „Fortapt“, която е и най-дългата песен в албума… за мен е абсолютен и върховен титуляр. Текстът ѝ е написан и изпълнен изцяло на норвежки език , в чест на произхода на изпълнителката, като в него за пореден път си проличава таланта за писане нa текстове на Kathrine и емоцията, която може да изрази чрез думите , преобразувани в музика.
Песента съдържа няколко дяла, точно както подхожда на времетраенето ѝ , като е буквално непредсказуема и варира откъм настроения, атмосфера и музикални похвати. Вокалите тук са издигнати на неземно ниво – от традиционните за Sylvaine реещи се вокали до емоционални писъци и меланхолични напеви, каквито не сме чували досега под такъв ъгъл. Като добавим и инструменталът, преминаващ от изчистени акустики до разбиващи рифове, забързани барабани и ефектни атмосфери… усещането става съвсем абстинентно.
Епична песен, която те връхлита и обсебва изцяло, оставяйки те да искаш още и още…

И „I Close My Eyes So I Can See“ го доставя с нова доза от разнообразие в инструментала и вокалите на Sylvaine, които тук за пореден път изненадват със своето майсторство – огромно предизвикателство е да се изпълнят подобни вокали, в случая плод на години класическа практика.
Изключително много ми хареса конкретен какафоничен момент от песента, в който всичко се преплита в един върховен хаос от емоции, тежки вокали и заигравки на барбаните, настъпващ точно след класическата ефирност. Рязка смяна на звуковото пространство, която през призмата на Sylvaine звучи безкомпромисно и завладяващо.

С всяка изминала песен Kathrine вдига летвата и играе със звука си , като в последното парче „Everything Must Come To An End“ настъпва тиха и ефирна кулминация на албума, представяйки съвсем точно примиреното, въздигащо духа и спокойно послание на текстовете, представено с помощта на шотландския цигулар Lambert Segura от SAOR и челиста Nostarion/Patrik Urban, който изпълнителката среща по време на специален концерт в Белгия през 2019-та година. Може би ми се искаше като за последно да чуя още от емоционалния взрив на „Fortapt“ на финала, но категорично съм на мнение, че така завършен, той представя именно естествения ход на катарзисните изживявания.

… а в „Dissolution“, невероятното бонус парче към албума , можем да чуем много интересни мелодии с буквално разтапяща се в пространството атмосфера. Инструменталът с неговите атмосферни китари и синтове, почти преплитащи се в едно с гласа на Kathrine, звучат вълшебно.

„Nova“ представя музиката на Sylvaine на покъртително високо ниво, разкривайки ни не само нови композиционни и вокални способности на мултиинструменталистката и в пъти по-ясна и добра продукция , но и една изцяло нова за широката публика нейна същност, забулена в лека мистерия до момента. В албума има множество изненадващи елементи и красиви звукови пейзажи, които гарантирано ще преследват ума ви дълго след последния изсвирен акорд.

Албумът ще бъде издаден на 4-ти март чрез лейбъла Season of Mist , като може да бъде поръчан на следния адрес: https://redirect.season-of-mist.com/SylvaineNova .