Португалската блек метъл сцена включва в себе си  някои от любимите „богохулници“ в жанра и несъмнено Corpus Christii са сред водещите имена, разпръскващи  волята на Рогатия под формата на мощен и тероризиращ звук още от 1998-ма година.

Водени по втората вълна блек метъл, музикантите представят във всеки свой албум неистови вокали, емоционално заредени с различни нюанси на злобата и отчаянието, като заплашват без капка жал всеки слушател с юмрук от режещи китари, диви барабани и ярост, неспособна да бъде укротена по какъвто и да е начин.
Неслучайно това е банда, която е любима на мнозина в жанра и препоръчвам, ако досега не сте чували музиката им,   да се поправите веднага, стартирайки още с демото им от 98-ма, „Anno Domini“.

Придържайки се към старошколското звучене от онзи момент досега , дуото водено още в  самото начало от Nocturnus Horrendus, все още се придържа към семплия начин на композиране и писане на музика, опирайки се до чистите идеи и вдъхновение, без каквито и да е опити за някакви модерни техники или звучене.
Именно затова и музиката на Corpus Christii бих казала, че ще е актуална както сега, така и след 20 години.
Чист блек метъл, чисто вдъхновение, представено по старошколски, добре обигран метод,  вълнуващ за слушане.

„The Bitter End of Old“ е деветият дългосвирещ албум на португалските легенди.
Студийното заглавие ще бъде официално издадено на 13-ти май чрез лейбъла Immortal Frost Productions, като ще бъде налично под формата на диск в лимитиран тираж CD (1000 копия Jewel Case) и 12″ винил , включващ книжка от 12 страници & A2 постер в лимитиран тираж от 333 копия (122 x Black Vinyl + Silkscreen, 111x Opaque Mustard Vinyl + Silkscreen, 100x Opaque Mustard / Red Swirl with Black Splatter Vinyl + Silkscreen) и в дигитален формат.

Лежерно интро с акустична ембиънт атмосфера ни въвежда в албума, изцяло контрастирайки си с последващата песен, „The Predominance“, която би могла да се опише само и единствено като необуздан хаос. Вихрушка от първичната емоция на променливите вокали на Nocturnus Horrendus в съчетание с бързо тремоло и ритмични барабани доставят интересен блек метъл, преплетен както с традиционното звучене, за което  споменах по-нагоре, така и с по-различни елементи, представени с огромна доза артистичност.
Усетих Beherit влияние в тази песен, което е доста свежо поднесено редом с традицията на Corpus Christii .

„Under the unseen, under the unspoken
Let me fall, let me levitate“

Третото парче , „Unearthly Forgotten Memory“, грабва веднага с метафизичния си замисъл и лудото тремоло, което реже като бръснач по време на цялото  продължение, като тук определено не липсва и динамика. Като цяло, това е песен, на която не може да не развееш грива с пълна сила (ако имаш такава).

Не по-различно е положението и в един от личните ми фаворити от албума, „To the End, to the Void“.
В песента вокалите на Nocturnus Horrendus са изключително яростни, горящи и предават първичността , от която всички имаме нужда в един подобен запис, като отново биват представени по уникален за музиканта начин – в една песен могат да се отличат поне два различни вида вокални изпълнения, които могат да преминат един към друг за части от секундата. В тази песен също трябва да отбележа и страхотните барабани, които изпъкват на преден план през цялото време, скандинавските нюанси  и не на последно място, приятните забързани рифове и красив текст.

„Twilight of an Inner Cradle
Invoke the Gleaming Thunder Bells
In an Endless Dying Unstable Void
Where I redeem myself.“

Веднага се вкопчих в  парчето „For I am All“, предпоследната песен в албума, от първо слушане.
Режещите атмосферични китари, лъхащи на студ, заедно с емоционално представените чрез няколко различни техники вокали, са просто зарибяващи за слушане и не бих могла да не върна парчето поне няколко пъти подред.

Когато времето настъпи, чуйте албумът в неговата цялост. Всяко едно от парчетата следва предходното, като допълва със свои уникални елементи, много интересни за проследяване. Дали ще е интересно завъртян риф, повяващ се за интервал от време, заигравка с флойд роуз,  дали експеримент с вокалите или при преминаването на барабаните и интересните им окраски и като цяло, тяхната отличаваща се и независима композиция… има какво да се чуе и да зарадва ухото, да направи впечатление.

„The Bitter End of Old“ е богохулен опус, излъчващ дисонанс и хаос, в който можем да се насладим повече от тридесет минути традиционния изригващ старошколски блек метъл на Corpus Christii, допълнен от нови, по-експериментални елементи, които допринасят за нови нюанси в цялостната мрачна картина, обрисувана от музикантите. Мрак, първичност и искрена емоция, представени през призмата на блек метъла – това можете да очаквате от този албум, не по-малко.

Оценка: 9/10 ????????????????????????????????????

Любими парчета: „For I am All“, „To the End, to the Void“

Corpus Christii : „The Bitter End of Old“
Лейбъл : Immortal Frost Productions
Дата на издаване : 13.05. 2022
Формати: диск, плоча и в дигитален формат
Линк за поръчка : lnk.to/thebitterendofold