PANZERFAUST са  институция в блек метъл жанра и по това две мнения по въпроса няма.
Освен това, те са и от  малкото групи, с които съм разговаряла на български език, което само по себе си говори много за самите членове на бандатата и отношението им  към това, което правят.
Текстовете и музиката си кореспондират отлично със самите артисти и онова, което чуваме в тяхната музика е  никога по-малко от абсолютна и свирепа автентичност.
В текстовете си PANZERFAUST преплитат антирелигиозното и нихилистичното през непрогледната призма на блек метъла и ни представят с всеки албум нов  опус, с който да се свържем на много дълбоко ниво.
Освен музиката, която винаги е яростна, качествено продуцирана и интересно композирана, PANZERFAUST споделят с нас цяла  философия и въздействат буквално като една тежка кубинка, премазваща всичко посредствено по пътя си, избълвайки  неудобни истини, които просветляват пътя напред.

Затова, що се отнася до третата част от тетралогията „The Suns of Perdition“, озаглавена „The Suns of Perdition – Chapter III: The Astral Drain“, въпросът е изключително прост и изобщо не опира до това дали албумът е добър, а с какво надгражда бандата в тази нова глава, какво ново можем да открием?
Дръпвам свеж горски нощен въздух и започвам.

В „The Astral Drain“ нещата са много трудно описуеми. Това определено са PANZERFAUST – горящи като факла, както винаги, но този път пламъците са всепоглъщащи и насочени към тотално унищожение, към обрисуването на една далеч по-мрачна и некомфортна страна на състоянието на човека, като за пореден път артистите безкомпромисно улавят и пренасят всеки малък акцент чрез музиката си.
Няма каквато и да е надежда тук, няма светлина, потапяме се в нечовешка ярост, мощ и липса на каквато и да е милост към приятните заблуди и човешката природа. Всичко е пропито в силен нихилистичен дух и атмосфера.

„Don’t believe your lying eyes
Into thе light we will drag them all
Delight in your surrеnder
We’ll all be scourged for the greater good
Use this yearning to breathe free
And use this time astride the grave
Believe your lying eyes
As we wipe away the horizon“

Структурата на албума този път също е малко по-различна от обичайното за групата и от предишните два албума от тетралогията „The Suns of Perdition“.
В „The Astral Drain“ имаме пет парчета – както и в предишните заглавия от поредицата, но този път акомпанирани от четири интерлюдии, които добавят допълнителна дълбочина на записа и разпределят албума на различни акценти, а именно „The Fear“, „The Pain“, „The Fury“ и „Enantiodromia“, засягащи съответните теми за страха , болката, яростта и взаимодействието между противоположностите.
За пореден път съм приятно изненадана от групата и в случая по- конкретно, на решението им отново да включат гръцката митология в творчеството си –  Реката на Хадес („The River Styx“), да използват термин на Карл Юнг като заглавие и елемент от цялостната концепция на творбата им („Enantiodromia“) и да вкарат в употреба  израза „Tabula rasa“ – латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от личния опит или възприятие.
В западната философия концепцията „Tabula Rasa“ може да бъде проследена от произведенията на Аристотел, който в своя трактат „Περί Ψυχῆς“ („За душата“) сравнява ума на новороденото с покритата с восък  дъсчица за писане, ползвана в Древна Гърция, по която не е писано.
Улавянето на тези (и не само) философски идеологии в песни и тяхното комбиниране , представянето им по такъв завладяващ начин… е удивително.
Пореден удар автентична креативност от страна на канадците.

Стартираща с ембиънт звуков пейзаж, пренасящ ни в дъждовна и мрачна алтернативна реалност, „Death Drive Projections“ , първата песен от албума обсебва със своята атмосферна композиция и по време на десетте си минути продължителност ни захвърля директно в калта, потопени в колективната лудост, упоени от главозамайващ ритъм.
С едва забележими препратки към мелодията от втората глава и по-специфично, към „Promethean Fire“, песента е гениално въведение към „The Astral Drain“ и по-специфичната природа на албума.
Придържайки се към среден темп по цялото продължение на заглавието, музикантите успяват да изненадат отново, добавяйки различни елементи във всяка песен, правейки всяко едно от парчетата идеален саундтрак на който и да е филм на ужасите чрез съспенс и напрегната, наистина интригуваща атмосфера.
Няма да споделя повече за тези елементи, защото ще е вълнуващо да ги откриете сами без предупреждение, не искам да ви развалям удоволствието,  но бъдете сигурни – „The Astral Drain“ ще ви дърпа здраво в различни посоки и не ще  ви остави в спокойно положение до самия  край.
Няма случайни моменти тук, всичко е изпипано прецизно и с конкретна идея, изпълнено с неимоверна страст, както е типично за PANZERFAUST.

Трансцендентално приключение из най-спотаените тъмни кътчета на метафизичната бездна – онази, в която изгубени души се реят, без възможност за помилване.
Истински терор, отвращение , безмилостна ярост и отчаяние дебнат из всеки ъгъл на „The Astral Drain“.
Подземен ритуал на нестихващи сили, борещи се за надмощие над прогнилите човешки духовни останки.
Музиката се прокрадва тихо, пропива се в теб с огромната си доза настоятелни китарни мелодии, изразителни  вокали и незабравим ритъм.
В тази глава на „The Suns of Perdition“ PANZERFAUST ни въвеждат  в пропълзяващ от нищото кошмар, който малцина биха могли да уловят така майсторски в музикално отношение.
Определено е предизвикателство , но и  огромно удоволствие да се потопиш в това измерение на мрачни халюцинации и неумолимо преследване сред мръсотията на човешката същност.

Оценка : 10/10 ????????????????????????????????????????
(категоричен AOY)

Банда: PANZERFAUST
Заглавие: „The Suns of Perdition – Chapter III: The Astral Drain“
Лейбъл: Eisenwald
Дата на издаване: 22.07.2022 (CD/LP/Digital)

Можете да чуете откъс от албума, песента „Tabula Rasa“, тук:

Предварителните поръчки са стартирани тук: https://bit.ly/3OsrtH8