Страстта към метъл музиката е нещо, което не търпи подтискане –
при някои от нас се прокрадва в ранно детство и продължава цял
живот.
И покрай тази страст никак не е учудващо, че повечето метъл фенове
имаме в архивите си по някоя и друга жестока група , която често
дори вече не е активна.
Точно затова и реших да създам рубриката „Машина на времето“, в
която да отдам заслуженото на някои групи от 90-те, които вече или
са позабравени или просто никога не са били чак толкова популярни
през годините, но определено си заслужава да бъдат чути.
Естествено, някои добре познати класици в блек, дет и дуум
жанровете също няма да бъдат подминати.
Първата група в рубриката е интернационалната дуум/дет метъл
банда Thorr’s Hammer.
Името на групата е препратка към пословичното оръжие на
скандинавския бог на гръмотевиците Тор (на староисландски Þórr).
Символът на чука на Тор, често носен като талисман, се превръща в
символ на езическата идентичност, когато християнството започва да
доминира в Скандинавия по време на късния езически период.
Историята им е съвсем по младежки свежарска – бандата се заражда
в изискания сиатълски крайбрежен квартал Балард от Greg Anderson и
Stephen O’Malley през зимата на 1994-та година.
Малко след това към бандата се присъединява Runhild „Ozma“
Gammelsæter, по това време едва 17-годишна ученичка от Норвегия,
дошла в САЩ по обменна програма. Тя поема вокалите и писането на
текстовете на песните.
И въпреки, че вече са трио – Greg Anderson (китари) , Stephen
O’Malley (китари) и Runhild Gammelsæter (вокали и текстове),
бандата все още не е завършена.
Това, разбира се , не закъснява. Малко по-късно към тримата
музиканти се присъединява барабанистът Jamie Sykes , а след него
член на групата става и басистът James Hale.
Колкото и невероятно да звучи, бандата е активна в този състав едва шест седмици, през които успява да запише демото „Sannhet i blodet“ (разпространено в лимитиран тираж аудиокасети чрез лейбъла Moribund Records) и да изпълни два концерта, които все още се помнят от очевидци- ако имате познати в района на Сиатъл, поискайте да ви разкажат на всяка цена.
През 1998-ма бандата издава парчетата от демото в EP запис,
озаглавен „Dommedagsnatt“, като освен трите парчета, в него е
включено и живо изпълнение на песента „Mellom Galgene“.
Всички текстове са написани и изпълнени на норвежки език, което за
банда от Сиатъл , особено през 90-те, се обзалагам, че е било
освежаващо за сцената и е пробудило допълнителен интерес към
творчеството им – предадената автентичност винаги си казва думата и
пред нея всичко друго избледнява.
Thorr’s Hammer се разпадат след завръщането на Runhild Gammelsæter в Осло, като оставят трайна следа в ъндъграунд сцената , а спомените останали в самите музиканти от преживяното, със сигурност са не по-малко незабравими.
Най-вероятно вдъхновени до неузнаваемост, музикантите за щастие не спират дотук – Greg Anderson и Stephen O’Malley създават дуум метъл бандата Burning Witch и култовата Sunn0))) , а Ozma дава началото на дарк ембиънт проекта си Khlyst („Хлист“, в превод от украински означаващо „бич“, „камшик“).
Макар и поели в различни посоки и въпреки известните съпротиви на Runhild Gammelsæter , през 2009-та година Thorr’s Hammer се събират отново за концерт по време на фестивала Supersonic в Бирмингам, Англия, а след това и за изданието на The Roadburn Festival в Нидерландия през 2010-та година. Запис от живото изпълнение от последния им концерт е издаден през 2019-та година под формата на лайв албум – „Live by Command of Tom G. Warrior, Only Death is Real – 16 April 2010 Roadburn, Netherlands“.
От онзи момент до днес бандата няма нови издания, като
няма и конкретни планове за нова музика, макар и членовете да
не изключват нещо ново да се появи на хоризонта в бъдеще.
Каквото и да е случи , обаче, Thorr’s Hammer си остава дело
на приятели, които просто се забавляват и правят онова, което им
харесва, като вече създаденото винаги ще е част от „старата школа“
и ще бъде издигано в култ от поколенията занапред.
Чуйте „Dommedagsnatt“ тук :
Потърсете и в някоя от стрийминг платформите, ако
имате желание. Бандата има акаунти в Spotify и BandCamp,
предполагам и на други места.
Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.
Мерси за бандата, мацката направо разбива с вокали и сигурно причинява комплекси на сегашните вокалисти с претенции. На 17, бате…