Украинската блек метъл банда DRUDKH разкри втори сингъл от предстоящия си дългосвирещ албум, „All Belong to the Night“.
Студийното заглавие ще бъде издадено на 11-ти ноември чрез лейбъла Season of Mist Underground Activists, като вече може да бъде поръчанo на следния адрес: https://redirect.season-of-mist.com/DrudkhABttN
Албумът ще  бъде наличен в следните формати: CD Digipak , CD LTD Box, 12″ Gatefold vinyl (черен), 12″ Gatefold vinyl (прозрачен), 12″ Gatefold vinyl (син), 12″ Gatefold vinyl (бял), LTD Box Vinyl и аудиокасета.

Годината е 2022-ра. Поп културата се разпадa  до точката, в която социалните медийни платформи определят нещата и вездесъщо управляват деня. А въпреки всичките си нюанси, „метълистите“ все още са странните, анахронични, конгениални глупаци, за които се смятаха през 80-те години…
И докато всичко това може да изглежда на пръв поглед  безобидно се оказва, че човек трябва да търси дълго и упорито сред музикалните жанрове онази музика, която  да разглежда по-сериозно по-големите въпроси  за човешкото състояние  и всичко, което попада под неговия флаг.

Малко по-редки, но не по-малко ангажиращи,  в жанра идват проблясъци от  различни нации, директно от културните реалности на борба, далеч отвъд това, което миймовете или филтрите могат да покажат…

Време е да навлезете в работата на Роман Саенко, човекът зад вселената на DRUDKH.
Колкото продуктивни, толкова и потайни, DRUDKH се зараждат в Харков, Украйна, през 2002 -ра година, обединявайки се от по-ранни формации като Blood of Kingu, Hate Forest и Astrofaes,  като смесва  атрибутите на блек метъла със славянския звук, станал впоследствие една от запазените марки на групата.
Двадесет години по-късно, вече с дискография от  множество аплодирани произведения към името си, DRUDKH издават своя единадесети студиен албум, озаглавен „All Belong To The Night“.
Момчетата правят това от родината си , изпълнена към момента с несигурност, въвлечени в онова  политическо дърпане на въже, с което хората са твърде запознати към днешния момент.

За DRUDKH потапянето в регионалната борба не е абсолютно нищо ново. Схващането на Саенко за това формира основата на голяма част от работата му. И нещо повече, той живее в самото сърце на случващото се. Няма удобно пространство , в което да композира, и можем само да гадаем какво е да работиш от вътрешността на такава атмосфера на потенциално насилие.

Музиката на DRUDKH винаги е говорила дотолкова, че установените от самия  Саенко граници около собственото му изкуство  никога не са били нарушавани. Подобно на Darkthrone и Falkenbach, бандата няма официални концерти на живо.
За разлика от Mgla, Gaerea и Uada, няма дори фигури зад маски, на които въображението на повечето фенове да се основe.
Но в музиката на DRUDKH има душа. Копнежен дух, подобен на оригиналния замисъл на блек метъла, за когото анонимността е толкова фундаментална.
Хора с боя по лицата, обвити в мрак, носещи митични псевдоними вместо собствените си имена, помогнаха да се установи всичко онова , което направи блек метъла толкова привлекателен за малцината, които бяха готови да го следват.
DRUDKH прави  няколко крачки напред и историята, от която черпят вдъхновение, е далеч по-близо до нашето настояще, отколкото средновековната тъмнина на древността, както е при въпросните банди, и при все това носи онзи огромен заряд и първична емоция, които не могат да се сравнят с абсолютно нищо друго.

Разбира се, простото удоволствие от музиката на DRUDKH заради самата нея е съвсем допустимо и нормално, тъй като група, която предоставя толкова малка представа за себе си  отвъд записаната си продукция, не оставя голям избор на феновете, които не са от Украйна. С текстове, които рядко се отпечатват или превеждат, заглавия на песни на роден език  извън изключения като „Ukrainian Insurgent Army“ (от Blood In Our Wells) , бандата оставя много за гадаене на онези , които искат да навлязат по-дълбоко в съдържанието , а и зад същността им.

Неизбежно мнозина ще осъдят визията на Саенко. Мнозина са го правили и от меката гледна точка на феновете на Запада и е забавно да се гледа как клавиатурната класа преминава от хвърляне на клевета върху украинския национализъм на Саенко към похвали  на работата му. Лицемерието никога не спи.
Това не означава, че няма много искрено съчувствие към тежкото положение на украинците.
Дори напротив – има , но пътуването, предприето с този албум в случая  няма общо с текущата ситуация.
Както и в предишни творби – това, което Саенко цели да разкаже в  „All Belong To The Night“, засенчва крехкостта на тенденциите.

За тези, които желаят да навлязат много по-надълбоко, Саенко отново съживява гласовете от украинското минало в „The Nocturnal One“, началната епопея на новия албум,  водеща до конкретно  изявление.
Основано поне отчасти на творчеството на Якив Савченко и неговата поема „Жертвите на Нощния“, това темпераментно произведение подчертава чувствата на отчаяние и нахлуващата тъмнина, която обзема Украйна по време на съществуването на литературния критик и поет. Екзекутирана от режима на Йосиф Сталин  на 2-ри ноември  1937-ма  година, поезията на Савченко не може да не отекне отново, да се роди отново прошепната  в съзнанието на новото поколение от империята, лагеруваща днес на украинска земя.
Имената се променят, но онова усещане от миналото –  никога.

Съдържание:
1. The Nocturnal One/ Нічний (10.23)
2. Windmills/ Вітряки (11.30)
3. November/ Листопад (8.25)
4. Till We Become the Haze/ Поки Зникнем у Млі (15.32)

Премиерният сингъл, „November“ по текст на поемата „Листопад“ на Антін Павлюк:

С участието на спокойни средни части с  прогресивна  бас китара, на слушателя се предлага почивка от измъчените писъци и страстта на вечно присъстващия вокалист Thurios. Песента отнема време, разгръща се в студено величие с много звукови изненади, наслоени по време на нейната  продължителност.