Gaerea : “Mirage”

Португалците Gaerea са име в  метъл сцената, което не може да остане неотбелязано, най-вече  благодарение на особената енергия на бандата и темите , които засяга в артистичния си подход към правенето на музика и писането на текстове- нарцисизъм, саморазрушение, мизантропия, депресия, анхедония и много други състояния, пряко свързани с човешката психика и онези мрачни кътчета от човека и неговите болезнени и често притъпени травми, които чрез музиката на Gaerea биват не просто докоснати, но и изрязани като със скалпел и извадени на показ.

Момчетата направиха впечатление още с дебютния си едноименен EP запис през 2016-та година, като показаха нагледно намерението си да създават чрез  чист и неподправен, емоционално зареден начин, едновременно качествен откъм продукция и откъм смисъл.

Красотата на музиката на Gaerea  още от самото зараждане на групата лежи най-вече в  простото на пръв поглед и чисто представяне на музиката и преплетените в нея дълбоки теми за човешката същност. Групата еволюира с всеки свой запис, допринасяйки към сцената с нови идеи и още по-зверска енергия, редом с експерименти в продукцията и начина на записване на парчетата.

Сурова атмосфера, доза отчаяние и непроницаем мрак можем да усетим във всяко едно от дългосвирещите заглавия на групата – “Unsettling Whispers” (2018) и “Limbo” (2020), като последният албум на групата отбеляза категорично позицията ѝ, достигайки до блек метъл феновете в може би най-точния възможен момент – по време на пандемията, която се оказа особено плодотворна за най-мрачната страна на хората и съответно, усещаше се и  крещяща нужда от трансформиращи и пречистващи албуми като “Limbo”, докосващи именно онези тънки струни, с които повечето се боят да боравят.

Започвайки с меланхоличното интро на “Memoir”,  новият дългосвирещ албум на групата –   “Mirage”,  поема по своя път плавно, ефирно, с омайващи шепоти вместо типичния крясък на Guilherme, като внезапно цялатазвукова картина на песента се променя в тотален чук от раздиращи пространството вокали и интересни сола, вмъкнати измежду забързания ритъм на барабаните, който се лута заедно с останалия инструментал измежду пълен хаос и хипнотичен, закотвящ се в съзнанието ритъм.
Почти индустриално звучене, пропито с откровено отчаяние, поднесено интересно чрез свежия начин на писане на песни, който групата демонстрира в продължение на целия албум.
Макар и на моменти да звучи повече хардкор, отколкото блек метъл, песента задава интересен тон на заглавието, като по фин начин показва още в самото начало, че това няма да е типичният албум на Gaerea, че  можем да очакваме творчески експерименти, каквито не сме чували досега от бандата.

И подсказката на “Memoir” се оказва в десятката. В новия си албум групата експериментира повече с ембиънт звученето, заиграва се с темповете и настроенията, композициите на различните структури и макар все още да се чува същността на Gaerea, музиката в “Mirage” е далеч по-различна и многослойна от онова, което сме чували от португалците до момента.
Все така изразителни, вокалите на Guilherme , редом с видимо вложените усилия на всички останали членове от групата, разкриват пред нас история от девет глави, разказващи  за красотата на страданието и дълбочината на човешкия дух.
Липсва ми по-суровият подход на места, но това отлита на по-заден план благодарение на изпипаната атмосфера на заглавието, носеща конкретен почерк.

“Mirage” е по-атмосферично заглавие, по-експериментално от обичайното за Gaerea и за пореден път показва силата на  творческия дух на музикантите. Блек метълът , особено по-модерните представители на жанра, стават все по-напредничави в обследването си на музикалните възможности и това води до точно подобни заглавия, в които може да се чуе както нещо напомнящо за корените му, така и за нещо съвършено ново и модерно, дори футуристично звучащо.

Красиво е да попаднеш във водовъртежа от хрумвания на “Mirage”, да се потопиш в творческата бездна на Gaerea и да слушаш, да попиваш всичките им текстове, да проследяваш с любопитство цялата динамика на албума и да реагираш на всички малки детайли, които бандата успешно вгражда в музиката си. Сред измъчени вокали, атмосферични китари с жесток тремоло пикинг, ритмични  барабани и красиви ембиънт части всичко се превръща в един отчлетливо изразен мираж, който разкрива пред теб своята история за страданието, вътрешните противоречия и безнадеждността на социалния колапс, пред който сме изправени към настоящия момент.

“A wandering life of joy and grace
Thank Lord, for the man who is perky
He who sings of a bright morning
Consumed by the golden waves of ecstasy
pain throughout the mundane night
he treads on pieces of shattered glass
I detest the skies for they enlighten this being
He who knows nothing but his will
He who melts his flesh
As his hopes lash away”

Оценка: 9/10 ????????????????????????????????????

Любимо парче: “Dormant”

Албумът ще бъде издаден на 23-ти септември чрез лейбъла Season of Mist, като предварителните поръчки вече са стартирани на следния адрес: https://bit.ly/3OU469X.