BulgarianCroatianCzechEnglishFrenchGermanGreekItalianNorwegianPolishRomanianSwedishUkrainian
The Void Journal

www.thevoidjourrnal.com
𝔘𝔫𝔡𝔢𝔯𝔤𝔯𝔬𝔲𝔫𝔡 𝔎𝔳𝔩𝔱 𝔚𝔢𝔟𝔷𝔦𝔫𝔢
 Following the Dark Arts since 2017 

Cultist : „Manic Despair“

Cultist : „Manic Despair“
BG1 от 2

Имайки предвид „ретроградните влияния на разни планети“ и вътрешните бушуващи нездравословни емоции в голяма част от хората напоследък, ми се стори съвсем в реда на нещата да обърна внимание на „Manic Despair“ – дебютният дългосвирещ албум на канадската дет метъл банда Cultist, чиято обложка според мен описва брилянтно маниакалното отчаяние през призмата на космологията и чара на ужаса.

Албумът носи старошколски елементи като ниски китари, луди перкусии, закачливи сола и гърлени вокали, като стилът им напомня съвсем бегло на банди като Atrocity , Achrostichon и дори на места Deicide, като всичко щеше да бъде чудесно , ако на моменти ритъма и звученето на парчетата не придобиваха какофоничен и трудно смилаем, странен за слушане вид.

Вокалистката Vanessa Grossberndt ни посреща още в самото начало на „Manic Despair“ с отчаян рев, като в следващите парчета демонстрира гърлените си вокали , включвайки се сравнително рядко в продължението на албума. Може би за първи път попадам на заглавие, в което преобладаваща е инструменталната част, а вокалистът е по-скоро представен като нюанс.

През по-голямата част на заглавието можем да чуем експериментаторски и за мен лично не много логични ритми, които на места ми идват в повече. Това, което ми харесва, обаче, е определено способността на китариста да възпроизвежда студени и режещи мелодии чрез рифовете си и да се заиграва със солата , прибавяйки уникална атмосфера към всяко от парчетата. Същото се отнася и до баса, който привлича вниманието много често и се издига над останалия инструментал.
Точно благодарение на тези елементи правя паралели със старите дет метъл групи и всъщност слушах много внимателно през всичките 39 минути от продължителността на албума.

Освен качествената китарна работа можем да чуем и синтезатори, които са дело на вокалистката, има включвания с извадки от филми, като на места в албума има наистина интересни и хващащи слуха моменти – един от тях е внезапното издигане на флойд роуза в „Missing a Soul“. Точно в това парче и вокалите са може би най- искрени и силни като емоция, паралелно с тези в „Locked In Time“ и „Regression“. Друг такъв момент е комбинацията от класически пиано мелодии и студени китари в последното парче „Vexatious Seizures of Thought“, която се преплита плавно с вокалите и накрая слага край на целия албум.

На места благозвучен, на други може би дразнещ, „Manic Despair“ е трудносмилаем албум, който трябва да преслушате няколко пъти преди да отсъдите. Липсват ми особено яростта и маниакалността в звученето, които съм свикнала да чувам и които биха залепнали идеално към темата на албума, но предполагам вината за това е в моя телевизор, защото самото ми ухо е свикнало с поразително обсесивни и агресивни мелодии и всичко под тази летва не може да ме грабне особено.
И при все това, ако ви се слуша нещо ново от света на дет метъла , дайте шанс на „Manic Despair“. Може какофонията в албума всъщност да се окаже в синхрон с вашата собствена и да резонира у вас нещо наистина стойностно и красиво, кой знае.

Заглавието се разпространява чрез лейбъла Awakening Records от края на август  и може да бъде чуто в почти всички стрийминг платформи.

 

 

Оценка: 5/10 🔥🔥🔥🔥🔥

 

Чуйте го тук:

BG1 от 2

Сподели статията :
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments