В последните години много рядко попадам на яростен и вдъхновяващ дет метъл, който да ме накара да разтърся грива и да затактувам под ритъма на бластовете.
„In Nomine Diaboli“ на Imprecation е точно от тези албуми, които те стискат здраво за гърлото, носейки духа на старошколския дет метъл изцяло, връщайки те към славните години на Флорида и Тексас, без изобщо да оставят съмнение за какво иде реч. И нищо чудно – става дума за пионери в жанра, развиващи творчеството си от 1991-ва година насам, редом с банди като Deicide и Morbid Angel.

Албумът започва с яростната „Reborn in Fire“, като още с първите рифове всичко крещи „старата школа е тук, за да те разтърси из основи“. Вокалите се появяват няколко идеи по-късно, като са емоционално заредени, раздвижени и секат като бръснач – ясно и отчетливо, редом с красивите бас линии и ритмичните барабани. Във фона не липсват и хорови напеви и клавири, добавящи доза октомврийско хорър настроение.
Изключително тъжно ми бе да разбера, че тези огромни изпълнения на барабани и клавири са всъщност последните за Ruben Elizondo, паднал в плен на Ковид- 19 през лятото на 2021-ва година.

По време на целия албум сме свидетели на откровени и злобни вокали, подчиняващи монолитни китари, много интелигентно изсвирени барабани и различни шумове, като въпреки очевидната яростна атака, бандата съумява и да се заиграе по завладяващ начин със слушателя – голяма рядкост сред по-младите групи. Четиридесет минути продължителност ми се сториха като двадесет и гладът за още накрая бе осезаем.

„In Nomine Diaboli“ е безкомпромисна зверска дет метъл атака в красив старошколски вид. Imprecation за пореден път излизат на повърхността, за да ударят шамар на посредствеността и да представят смъртоносен опус, създаден с душа, пропита с кръв и почитание към жанра.

Албумът бе издаден на 14-ти октомври чрез лейбъла Dark Descent Records, като може да бъде чут и закупен в BandCamp: