Украинската блек метъл сцена е сред най-първичните и сурови представители на блек метъл жанра към момента. Почти всяка творба, излязла от земите на Украйна е пропита с невиждана ярост, бурна страст и отлично умение за писане на песни, като някои от представителите се извисяват монументално , носейки много повече от красиво изсвирена музика и жадуващи за кръв вокали, а именно – парченца история, парченца душа.

Такъв е случаят и с харковската блек метъл банда Drudkh, която обрисува с музика природни картини, елементи от фолклора и историята на Украйна, и разбира се, вдъхва живот на забравени творби на украински поети.

В покварен, изпълнен с фалш и нездравословна жажда за внимание свят, е хубаво в една такава дистопична атмосфера човек да премине като с машина на времето към творчеството на великите творци, да си припомни исторически събития от близкото минало и да чуе музикални композиции, които да го преведат мисловно в друг свят, изпълнен с мелодии, които да накарат душата му да лети.

„Всі належать ночі (All Belong to the Night)“ е дванадесетият дългосвирещ албум на Drudkh.
По-мрачен, по-различен и някак по-дълбок, записът ни разкрива четири парчета с обща продължителност около 40 минути, като всяко едно от тях има мново вложен смисъл и се забива силно в теб, като стрела, като песните преминават плавно една в друга, оставяйки усещане за пълнота.

По собствения си меланхоличен и в същото време яростен и първичен начин, Сайенко и компания отново съживяват гласовете от украинското минало в музиката си. Текстовете на песните са изцяло на украински език, като за основа са използвани творби на украински поети, сред които се отличават имената Яків Савченко и Антін Павлюк – хора с трагична съдба, над които се свлича тежестта на събитията от 1937-ма година без каквато и да е милост. Е, сега Drudkh представят творбите им на света през собствената си призма, също така безмилостно, но и с нечовешка страст. Трагедията на един понякога пали огъня в сърцата на десетки други.

Албумът започва с „Нічний (The Nocturnal One)“ , с текст от „Жертви Нічного“ („Жервите на Нощния“) на Яків Савченко, който бива екзекутиран на 2-ри ноември 1937-ма година по време на режима на Йосиф Сталин. Съдба, която много добре знаем , бива споделена и от много наши хора на изкуството в България след датата 9-ти септември 1944-та.
Песента носи точно онова усещане за спускане на мрак и отчаяние, което хората най-вероятно са усетили в онзи момент, при надвисването на опасността.
Продължително и многослойно, парчето представя на слушателя многобройни изненади, сред които секции със завладяващи прогресивни бас линии, пулсиращ ритъм и грандиозни мелодии … всички те обгърнати от мощтта на вокалните призиви на Thurios, директни и остри като бръснач.

Яростта преминава плавно в ритуалистична, почти фоклорна атмосфера с „Млини (Windmills)“, където меланхолични хорови вокали ни въвеждат в песен , възпяваща едно от най-драгите за украинската земя съоржения – вятърните мелници, и самата надежда. В песента се отличават пулсиращите барабани на Vlad и красиви мелодични секции. „Млини (Windmills)“ звучи като полъх надежда, като надигане над всичко зло. Сайенко за пореден път съумява да създаде светлина чрез мрака и да пренесе в нея цялата си сила, която да служи за опора на онзи, който слуша.

„Листопад (November)“ е най-краткото от четирите парчета, но и най-меланхоличното, носещо специфична емоция, отличаваща го от останалите парчета и напомнящо на красотата на „Autumn Aurora“. Гневът в тази песен е сгушен на моменти в секции с дуум метъл напомняния и разтапящи се едно в друго настроения. Песента е по стихотворението „Листопад“ на Антін Павлюк и ни позволява да се докоснем до по-романтичната страна на украинците – една от многото, които остават незасегнати на праховете на времето, въпреки пролятата кръв.

„Як смертне прядиво, як безнадійність прощ,
як невод умирання довгий, непролазний…
як непотрібна і глуха образа
осінній дощ, ізнов осінній дощ.“

Затварящата песен „Поки зникнем у млі (Till We Become the Haze)“ е петнадесетминутен опус, базиран на работата на Савченко, като този път вдъхновението е почерпено от стиха му „Не дано“. Съвсем вглъбяващо в природата си, парчето разкрива пред нас кинематична атмосфера, редуваща средни темпове и силни моменти от вдъхновяващо напрежение, прогресиращи и връщащи ни обратно в положение на реене из пространството, красиво акцентирани от барабаните на Vlad , атмосферичните китари и баса. Сякаш парчето комбинира останалите три от албума и представя най-красивите им елементи в едно, добавяйки и нови стилови изненади. Красив, но и някак тъжен финал на „Всі належать ночі (All Belong to the Night)“ , действащ като последен пулс на една трогателна история.

И както целият замисъл около албума, така и обложката е със специално значение за украинския народ и култура. На 26-ти  ноември по украински обичай се поставя свещичка до прозореца в памет на украинците, убити  по време на Гладомора през 1932-1933 година. Период, който силно бележи украинската памет и  оставя негласното обещание за възмездие.

„Всі належать ночі (All Belong to the Night)“ е красив музикален разказ за светлината в мрака , за погледа към миналото в настояще време, за красотата на меланхолията и възвишените усещания в душата на човек, дори и поставен пред зверски изпитания. Слушайки, плавно се потапяш в смели китарни и бас линии, въздигащи се вокали, обиграни барабани и послания,през цялото време синхронизирани и образуващи една цяла картина, продължавайки да ехтят в съзнанието ти дълго след края.

„Лиш засвітиш свічки – і освітиш нам путь,
Поки зникнем у млі.“

Албумът ще  бъде издаден на 11-ти ноември чрез лейбъла Season of Mist Underground Activists, като може да бъде поръчан на следния адрес:  https://bit.ly/3N114Ro

Към момента свободни за слушане за две от парчетата в заглавието, припомнете си ги тук: