2022-ра година беше грандиозна откъм нова и качествена
музика.
В страниците на The Void Journal бяха отразени
около 900 нови заглавия – всяко едно от тях с уникален почерк и с
основателна причина да се намира в сайта.
По-долу са изброени 22 любими албума от 2022-ра година,
подредени в съвсем случаен ред. Мога да добавя поне двойно повече
към този списък, но това число ми се струва като перфектния
завършек на настоящата обиколка на Земята около Слънцето.
Ето ги и тях, най-пленителните заглавия от 2022-ра година според The Void Journal:
Drudkh : „Всі належать ночі“
Пропит с горяща емоция и талант , „Всі належать ночі“ на
украинската блек метъл банда Drudkh представя поезията на великите
украински поети Якiв Савченко, Антiн Павлюк и Степан Бен през
призмата на блек метъла и виртуозните атмосфери, родени в ума на
Роман Сайенко и компания. Трудно е да се пише за такъв албум, в
който сърцето е така осезаемо и изпълнителите носят в себе си
съвсем откровен заряд. .
Препоръчвам ви да си вземете албума на физически носител, без
значение от формата – вложките съдържат текстовете и допълнителни
произведения на изкуството, които допълват цялостната картина и
носят много повече стойност на чутото.
KHOLD : „Svartsyn“
Звученето на Khold трудно може да се сбърка с това на друга група, а в „Svartsyn“ норвежкият култов състав изригва сякаш с двойно повече ожесточена злоба и енергия отпреди. С надъхващи химни като “Apostel” и „Bryt i Udåd Ut“, албумът ни носи 90-тарска сурова енергия в традицията на групата, която се услажда на сетивата и гарантира малко над четиридесет минути пулсиращ блек.
Serpents Oath : “Ascension”
Луциферианската ми същност се радва на всяка нота от този албум
– на всеки текст, на всеки риф.
Serpents Oath категорично избълват огън с всеки нададен писък на
Tes Re Oth, издивялите барабани на Draghul и китарната работа на
Daenum, Baelus и Mørkald. Изцяло отговарящ на наименованието си
както с музиката, така и с визуалното си оформление, “Ascension”
носи усещане за мощ и въздигане над всичко.
In Twilight’s Embrace : “Lifeblood”
Албумът придоби дори още повече стойност след като успях да чуя
In Twilight’s Embrace на живо и да съм част от ритуала
“Lifeblood”.
В малко над четиридесет и седем минути, музикантите ни превеждат
през различни атмосфери и настроения, залагайки както на суровото
блек метъл звучене , така и на мелодичните структури.
В тяхно допълнение, ритуалистични пасажи и 80-тарски старошколски
полъх, наподобяващ до голяма степен първата вълна блек с доста рок
елементи, придават усещане за реене из пространството и ни оставят
безтегловни в отделни сегменти от албума.
В албума имаме много повече от музика, много повече от добре
подредени мелодии и зверски добри вокали – поляците премазват с
много енергия, с огнен заряд, превръщайки цялото преживяване в
ритуал на нихилизма и бунта срещу религията.
“With lives as gimmicks
And souls at zero
All the mysticism is but smoke and mirrors
With actions as currency
And hearts at zero
Our great mysteries are just smoke and mirrors”
Blut aus Nord : “Disharmonium: Undreamable Abysses”
За Blut Aus Nord винаги ми е трудно да пиша – просто усещам
музиката твърде силно, за да опиша изживяването с думи по начина,
по който би ми се искало. В “Disharmonium: Undreamable Abysses”
Vindsval за пореден път ни изпраща в дверите на непознатите мрачни
пространства, обгръщайки ни с халюциногенен воал от психеделични
звукови картини и атмосферични , дълбинни парчета, в които зад
почти всеки ъгъл се крият безплътни създания, а ритуалистичните
ниски и по-високи напеви ни хипнотизират и водят по пътя, оставяйки
ни без избор за връщане назад.
Обожавам настройката на reverb-a и delay-ефектите на fretless
китарата на музиканта, която я кара да звучи почти като цигулка на
моменти. Радвам се, че отново чувам този почерк и магията е толкова
вълнуващо представена, с подобаваща за произведението
дълбочина.
Винаги съм свързвала музиката на Blut Aus Nord с мистериите не
космическото пространство и дори с окултното, ако искате, но тук
влиянието на вселената на великия Хауърд Лъвкрафт е внедрена в
самото ядро на творбата и буквално те прави част от едно
пътешествие, в което се разтваряш изцяло.
Dødsengel : “Bab Al On”
Dødsengel отприщват ритуалистичен блек метъл в нестандартен и
покоряващ вид.
Дисонантни, атонални акорди и бурни блек метъл рифове повличат към
уникални вокални изпълнения – възторжени , на места дори ужасени
писъци, зверско ръмжене, отчаяни ридания и величествени оперни
песнопения … всички те пеят песента на дяволския карнавал, който се
извива и преобръща отвъд всякакви рамки.
Възпявайки “вавилонската блудница”, която също така краси и
обложката на “Bab Al On”, Dødsengel ни превеждат през портала на
Живота и Смъртта. Духовното търсене в творбата е умопомрачително на
моменти и представено през призмата на музиката наподобява мрачен
спектакъл, танц на сенки и напоени с кръв плащове. Завладяващо
изживяване.
Darvaza : “Ascending Into Perdition”
“Ascending Into Perdition” е категорично един от албумите с
най-запомнящ се ритъм в ума, особено що се отнася до някои от
парчетата, които директно вадят най-зверската енергия на
Darvaza.
Просто има групи, които просто съдържат в себе си култ, мрак ,
отмерена сурова жестокост и тайнствено величие, вадейки го на показ
с изключителна лекота и техническа прецизност, като чрез скалпел,
пронизващ артерия. “Ascending Into Perdition” е чиста блек метъл
атака.
Darkher : “The Buried Storm”
Darkher, отрочето на музикантката Jayn Maiven, е проект с много
силен ефект върху най-тънките струни.
Новият албум “The Buried Storm” е уникален ритуал, който събужда
най-съкровената същност, дълбае с меланхоличен сърп из ума и
сърцето на слушателя, галейки слуха му с характерното за Darkher
чело и звука на китарата с лък… с реещите се вокали , сякаш идващи
от открито море.
Става дума за нещо отвъд, за нещо уникално като звучене, което не
може да бъде чуто никъде другаде. Дори не би могло и да бъде изцяло
определено като стил. Но едно е сигурно – магично е, ще ви пренесе
в друго измерение.
Corpus Christii : „The Bitter End of Old“
„The Bitter End of Old“ е богохулен опус, в който можем да се насладим повече от тридесет минути традиционния изригващ старошколски блек метъл на Corpus Christii, допълнен от нови, по- експериментални елементи, които допринасят за нови нюанси в цялостната мрачна картина, обрисувана от музикантите. Мрак, първичност и искрена емоция, представени през призмата на блек метъла – това можете да очаквате от този албум, не по-малко.
HATE FOREST : “Innermost”
Излезлият по традиция без предизвестие албум се оказа страхотна изненада за много фенове в края на 2022-ра. “Innermost” е сурова блек метъл енергия в стила на Роман Сайенко, за който в музиката никога не е имало и няма да има място за фалш и претенции. Всепоглъщащо заглавие с изригващи гърлени и високи вокали, тежък инструментал преминаващ от атмосфера в атмосфера, с промъкващи се кратки акустични пасажи. HATE FOREST в най-чиста и студена форма.
Panzerfaust : “The Suns of Perdition – Chapter III: The Astral Drain”
В третата част от тетралогията на Panzerfaust нещата са много
трудно описуеми.
Това определено са PANZERFAUST – горящи като факла, както винаги,
но този път пламъците са всепоглъщащи и насочени към тотално
унищожение, към обрисуването на една далеч по-мрачна и некомфортна
страна на състоянието на човека, като за пореден път артистите
безкомпромисно улавят и пренасят всеки малък акцент чрез музиката
си.
Трансцендентално приключение из най-спотаените тъмни кътчета на
метафизичната бездна – онази, в която изгубени души се реят, без
възможност за помилване.
Истински терор, отвращение , безмилостна ярост и отчаяние дебнат из
всеки ъгъл на „The Astral Drain“.
Djevel : “Naa skrider natten sort”
Ритмичен и студен традиционен блек метъл с вледеняваща атмосфера и сурова енергия, преплетена с мистицизъм. Леко приглушени тежки вокали, ефирни напеви, режещи китари – всички те допринасят за едно специфично носталгично усещане. Под логото на Djevel винаги е излизала качествена музика и новият им албум определено не прави изключение. Епичен и по своему грандиозен, “Naa skrider natten sort” обгръща пространството със своя красив воал от безмълвна трансцеденталност.
Hevvn : “Satanic Doctrine”
Новият албум на харковския блек метъл проект Hevvn –
„Satanic Doctrine“, е класически запис, в който циркулират първична
ярост, перфекционизъм и интересен подход за писане на песни.
Отличавайки се от голяма част от представителите на сцената с
по-различна тема на текстовете – сатанизъм, албумът представя една
малко по-различна гледна точка от традиционната украинска
блек метъл сцена, в същото време носейки сърцевината ѝ във всяка
една от песните.
Неуморим, вездесъщ и изключително напрегнат и вибриращ в същността
си албум, който дори за секунда не те оставя в покой.
Mimorium : “The Route of Haeresis”
Финландците Mimorium са тотални диваци в музикалнo отношение и
никога не оставят феновете си разочаровани.
„The Route of Haeresis“ е поредната разбиваща доза блек в стила на
групата, поредната лавина от злокобни и забиващи се в съзнанието
вокали, методично изпълнени режещи китари и мелодии – музикално
богохулство в чиста форма. Агресивен запис, напомнящ духа на
втората вълна, като биват комбинирани различни стилистични похвати
, както във вокално отношение, така и в инструментала, което прави
албума интересен за слушане и проследяване. Ако все още не знаете
кои са Mimorium , а ви се слуша нещо в духа на Ars Veneficium,
Watain, Dissection или Necrophobic – счупете „The Route of
Haeresis“ от слушане.
Аura Mortis : „Aion Teleos“
Космическа бездна, в която съзнанието пропада бавно, с всяка
секунда отминал космически шум.
Дълбинното ембиънт интро на „Aion Teleos“ ни отвежда към яростни
вокали и суров блек метъл инструментал на нивото на банди като
Whoredom Rife и Darvaza. Сърбите Aura Mortis отдавна са фактор в
пределите на ъндърграунд сцената, но с дебюта си „Aion Teleos“
достигат нови висоти в композирането на музика и в самата си
изразителност – в „Aion Teleos“ всеки елемент е нажежен, носи много
емоционален заряд и атмосферата е по-огнена и сурова отвсякога.
В рамките на седем парчета сме свидетели на зверска блек метъл
атака, следваща традициите и вмъкваща елементи от новата вълна блек
метъл , без капка задръжки и с много красиви акорди.
Групата се занимава основно с темите за окултизма, като звученето
им много се доближава до трондхаймските специфики – ако сте фенове
на Whoredom Rife, One Tail, One Head, Mare, Celestial Bloodshed и
други подобни изпълнители, то със сигурност новият албум на Aura
Mortis ще ви впечатли и отнесе с огнения си темперамент.
Hetroertzen : “Phosphorus Vol I”
HETROERTZEN възпроизвеждат ритуалистична магия – портал към
други светове.
С всяко свое заглавие чилийците предоставят балсам за душата на
всеки луциферианец и ценител на дълбоката музика, обгръщаща всички
сетива.
В парчета като „The Hall of Wonders“ рифовете и тяхната
реверберация звучат неземно в комбинация с традиционната
артистичност на вокалите, напомнящи на шаманска проповед.
„Phosphorus vol 1“ носи величествено усещане за разпростиране отвъд
пространството и извисяване над земното, създадено благодарение на
множество красиви рифове, тонове изразително поднесени послания и
интересно написани запомнящи се парчета.
HETROERTZEN не предлагат на вниманието на ушите ви просто музика,
те ви въвличат в един мрачен, дълбок и потаен ритуал. И нямате друг
избор, освен да го съпреживеете докрая.
Nordjevel : „Gnavhòl“
С боен ритъм и пулсиращо в атмосферата езотерично познание,
Nordjevel представят новия си ритуал по завладяващ и обсебващ
начин, с невероятно добре изпипани динамика и емоционален
заряд.
Обложката на Khaos Design описва идеално онова , което ще чуете –
една почти апокалиптична слухова картина, борба между тиранични
мрачни сили и хаотична вихрушка от яростни мелодии.
Потопете се в адската история на „Gnavhòl“ и потръпнете от мрака,
криещ се из ъглите ѝ…
The Lovecraft Sextet : „Miserere“
The Lovecraft Sextet е гениален нидерландски проект , отроче на
експериментатора Jason Köhnen, благодарение на който имаме
удоволствието да се насладим на магията на дарк джаз звученето.
„Miserere“ е уникално превъплъщение на ужаса, фината красота на
ноар културата, суровостта на блек метъла и чувствеността на джаза.
Това произведение на изкуството те грабва и въвлича в собствената
си вселена от самото начало до края на продължителността си,
превеждайки те в цяла история, която съпреживяваш заедно с
изпълнителя, сякаш участваш в разиграваща се поставовка, режисирана
от любимите Дейвид Линч и Лъвкрафт. Интересно е да се чуе подобна
комбинация от пропълзяващ страх, отчаяние, чувственост и брутално
чиста красота.
Думите ми трудно биха могли да опишат вложената артистичност и
мисъл в това заглавие – музиката в този албум е отвъд думите, дори
се измъква и извън пределите на сетивата.
Спрете и слушайте, съпреживейте „Miserere“ с отворен ум и отворени
за дълбоки усещания
възприятия.
KATHAARIA : „To Be Shunned by All... As Centres of Pestilence“
„To Be Shunned by All... As Centres of Pestilence“ е първият
албум на германците KATHAARIA след близо 14 години затишие и една
от най-приятните изненади за 2022-ра. Плавно навлизащо в същността
си с ритмични, пулсиращи мелодии, заглавието ни води към водовъртеж
от остро поднесена нихилистична буря още с първото парче „Agenda
Nihil“.
Албумът не е традиционен, а дори много артистично и разнообразно
написан, като включва директни и изпълнени с тъмни емоции текстове,
бързи органични барабани, разгорещени и емоционално заредени
вокали, вулканични китари и дори разпознаваеми кратки речеви семпли
от филми , в това число и песента „Oh willow waly“ от класическия
хорър „The Innocents“ от 1961-ва, която се появява за кратко в
парчето „Never Dead Enough“.
Не липсват и по-атмосферични и отнасящи моменти за контраст, като
общото впечатление на албума е за сурово и дълбоко впускане в
необследвани води, разкриващи поетапно мрачните си тайни.
Вълнуващо произведение.
Piołun : “Rzeki Goryczy”
PIOŁUN е новосъздадена блек метъл банда , наследник на добре
познатия проект Oremus, вдъхновена от скандинавската и полската
блек метъл сцена от 90-те години, с лек намек и за модерната блек
метъл сцена.
В превод PIOŁUN означава „пелин“ и може би точно ароматът и
горчивият вкус на билката и символизмът ѝ като източник на
горчивина и скръб олицетворяват онова, което изпълнителите искат да
предадат чрез творчеството си.
Основателят на PIOŁUN е още познат като XCIII – китарист на Blaze
of Perdition и Oremus, както и китарист по време на живите
изпълнения за Manbryne.
Може да се каже съвсем откровено, че това е един от
най-впечатляващите опуси на 2022-ра година, като е трудно да се
повярва , че става дума за дебют.
39 минути емоционално зареден и динамичен традиционен полски блек
метъл с ембиънт елементи, яростни вокали и забиващ
инструментал.
Първичен албум с чист и неподправен мрак, представен брутално и
безкомпромисно.
Misþyrming: “Með hamri”
“Чукът” на Misþyrming премазва за пореден път с огромна доза
сурова енергия, бързи китари и висок емоционален заряд. В
албума цари традиционната за групата атмосфера, като въпреки
това с “Með hamri” музикантите успяват по съвсем тънък начин да
разширят границите на екстремността си, достигайки още по-отчетлива
експресия.
Органичен и интензивен албум, създаден със съвсем осезаемо внимание
към всеки миниатюрен детайл.
Mortuus : “Diablerie”
Третият дългосвирещ албум на шведското блек метъл дуо Mortuus представя четири продължителни парчета, композирани със скандинавска прецизност. Величествени и студени китари и силни емоционално заредени вокали раздират на парчета пространството, следвайки различна динамика. Окултен блек метъл посветен на мрака, на Лилит и на всичко онова, което се крие в притаените кътчета на неизвестното. Ритуалът “Diablerie” е забележителен и зловещ химн, който сякаш се надига от най-дълбоката бездна и с лекота обсебва съзнанието на слушащия.
В случай, че сте любопитни , в категорията “Нови албуми” можете да направите малка ретроспекция и да видите най-интересното от сцената през 2022-ра, да откриете нови попълнения за колекциите си или просто да прегледате за нещо, което ви е убягнало : https://bit.ly/new-albums-the-void .
Нека 2023-та година ни донесе тройна доза завладяваща музика!
ПП: Кои са вашите най-любими заглавия от 2022-ра? Да направим справка!
Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.
Блек метълът е толкова неописуемо необятен свят сам по себе си, че дори Вселената пред пищността му от поджанрове и подпод разклоненията им изглежда мъничка и трогателна като сълза от окото на умиращ таралеж. Това е единственият стил музика, в който можеш да разговаряш с други подобни маниаци и да не се “срещнете”, образно казано, на нито една група. И стига с глупостите – ето моят Топ 10 (добре, де – 12) за 2022 година: ULTHA – All That Has Never Been True KRVL – Kravaal CONDRA – Aeonic Tempest From The Abyss FROM THE VASTLAND – Taurvi STORM KVLT… Read more »