Има групи, чиито албуми можеш да чакаш и половин живот – просто, защото знаеш, че онова, което ще дойде накрая при теб ще завладее слуха ти изцяло и всичкото това време ще ти се струва като кратко премигване.

Едно от тези имена е австралийското блек метъл дуо AUSTERE, което се завърна с цялата си творческа вихрушка след повече от тринадесет години затишие.
„To Lay like Old Ashes“ – последният албум на групата от 2009-та година вряза надълбоко звуковия белег на AUSTERE не само в музикален, но и в исторически аспект, затвърждавайки групата като лидер сред представителите на депресивния блек метъл жанр.
Ехото на последния им албум кънтеше в продължение на всичките тези години, карайки всеки запален почитател на уникалния им звук да се надява на нов материал и да следи отблизо всичко случващо се.

И ето. Случва се.
Чакането приключи – AUSTERE издават третия си (и наистина дългоочакван) трети дългосвирещ албум, „Corrosion of Hearts“, който групата усъвършенства през последните няколко години.
От самото заглавие на албума може би се досещате, че дуото няма никакво намерение да се откаже  от запазената си марка депресивна меланхолия, което се потвърждава и от прохладния мечтателен емоционален заряд, връхлитащ ни oще с началните мелодии на първото парче, „Sullen“.
Според самите музиканти  това неслучайно е заглавното парче – то е  катализатор за Austere, който разпалва отново пламъка им, като в него можем да чуем много добавени нови допълнителни мелодии, за които музикантите не са имали достатъчно време в предишните си албуми.

Без каквито и да е претенции и излишни маркетингови трикове, групата се завръща с леко променен и узрял, но все така завладяващ, по своему епичен и безкомпромисен звук, запазвайки всичко от предишните заглавия, което успяваше да ни заплени – ледените си китари , пулсиращите барабани, високите писъци и тежките вокали на Sorrow и Desolate, и не на последно място – красивите си текстове и откровен емоционален заряд.
Освен всичко описано, в албума можем да чуем още сладката за ухото комбинация между норвежки блек от 90-те и блекгейз. Нещо, което преди не сме чували точно в този вид – атмосферата в албума е на места изцяло всепоглъщаща и провокираща съновидения.

Красивата и откровена експресия в заглавието е нещо, което може да се усети на много дълбинно ниво – ефирните китари се допълват от акцентиращите барабани, заобиколени на места от клавирни окраски и кинематографични звукови пейзажи и ембиънт звуци.
И двамата музиканти допринасят и с вокали, като покриват целия спектър на жанра и варират от гърлено ръмжене през опустошителни крясъци до изчистени напеви.
В типичния за бандата маниер песните им са все така криволичещи, плавни, многослойни и с епичен размер – напълно достатъчен, за да може да ви погълне изцяло и напълно недостатъчен, за да не остави известна абстиненция след края на албума.

Макар и състоящ се от само четири глави  (плюс една допълнителна, включена в артбук изданието), „Corrosion of Hearts“ е автентичен меланхоличен звуков роман, който ще задържи слуха ви неотлъчно към своя 46 – минутен атмосферен воал от умело подбрани прегръщащи се противоречия – меланхолия и агресия, бърз и по-плавен ритъм, мрачно отчаяние и светъл прилив на надежда, сурова първична енергия и по-отлежал, спокоен полъх.
Бих казала, че това е един от най-истинските албуми , които съм слушала в последните години – автентичността на AUSTERE ни носи Изкуство в истинския смисъл на думата, което всеки може да интерпретира по свой начин, като в същото време носи универсалния смисъл на красотата на меланхолията, чистата експресия и блек метъл сърцевината на отминалите прекрасни ери.

„The Poisoned Core“ може би е песента, която най-ясно пресъздава това усещане за старошколския дух на блек метъла с вледеняващите си ембиънт атмосфери в духа на Filosofem ерата на Burzum. Някъде в себе си винаги съм искала да чуя тази мрачна и красива комбинация от изпълнителите.

И за да стане още по-вълнуващо, вгледайте се добре в обложката. На пръв поглед може да ви изглежда съвсем абстрактна, но не е такава. Още в нея Vhan Artworks запечатва същността на „Corrosion of Hearts“ – отворената широко длан държи анатомичното сърце заобиколено от бодлива тел , което постепенно се разтваря във въздуха и частите от него придобиват форма на благороден елен и ято птици (нарисувани в същия стил като този, използван за  логото на групата).
Всичко това – насред апокалиптична, опустошителна и безнадеждна атмосфера.
Картина – символ на откровеността , болката и нейната красота.

Ако ви е нужно меланхолично откъсване от реалността, изпълнено с магията на автентичната сурова сърцевина на студения и пренасящ в други вселени блек метъл, то „Corrosion of Hearts“ е вашият билет за странстване из други измерения.
Чрез своя сензитивен водовъртеж албумът провокира различни усещания и трансформира мелодиите в онзи особен музикален феномен, който не можем да чуем другаде освен в работата на AUSTERE .
Сърцето им е отворено, идеите им – извиращи с пълна сила и готови да ни докажат, че изминалите години в чакане винаги имат смисъл, когато става дума за нещо чисто и истинско.

Любима песен: Колебаех се дълго дали изобщо мога да отделя една песен от голямото цяло , защото по време на първите десетина слушания на албума така се отнесох покрай музиката, че дори не можах да проследя какво се случва, но „The Poisoned Core“ сякаш е сред най-продължително поставяните за повторение поради по-суровата си природа.

Банда: Austere
Албум: „Corrosion of Hearts“
Дата на издаване: 28.04.2023
Лейбъл: Lupus Lounge/ Prophecy Productions
Линк за поръчка: https://bit.ly/3RleSZ9

Можете да чуете първата песен от албума, „Sullen“ :