Родната блек метъл банда Black : I е сред изгряващите групи в локалния ъндъргаунд – много от вас дори може би са имали честта да ги видят по време на дебютния им концерт , който се проведе в началото на изминалия месец март. Дори и да сте пропуснали – спокойно , убедена съм, че в близко бъдеще ще можем да ги видим  отново на живо, защото имам усещането, че тепърва това име ще се чува все повече и повече, имайки предвид отношението на музикантите към това, което правят.

С това казано – Black : I ще издадат скоро втория си дългосвирещ албум, „Kimah Elenu Su’ati Bahlu“ („As within so without“), горд наследник на „Poh’r Odt Graah“ от 2020-та година (който можете да си припомните тук).

Още в наименованието на новия албум ми правят впечатление някои  неща. Първото е философският поглед на музикантите – „Както отвърте, така и отвън“ е философски израз, считан за универсална истина, който ни показва, че външният свят е отражение на нашия вътрешен свят. Това, което чувстваме и в което вярваме, има тенденция да се проявява в живота ни. Всеки, който е дълбал по-задълбочено в себе си знае, че това е до голяма степен валидно (не и изцяло, разбира се).
Второто е употребата на древния шумерски език. За хората, които изпитват някакъв афинитет към мъртвите езици, определено би било интересно да прегледат заглавията на самия албум и на отделните песни.

„Kimah Elenu Su’ati Bahlu“ съдържа пет парчета, като някои от тях са с епична продължителност и заедно с останалите сформират обща цялост от малко над 42 минути мистична атмосфера под формата на огнен блек метъл материал.

Първата песен „Xul, Kan, Esh“ („Odium, blood, fire“) дава началото на албума със семпло ембиънт интро, което малко след втората минута преминава внезапно в остри китари и дистортнати вокали, редуващи се с риатуалистични напеви на латински език.
Ортодоксално звучащо, на моменти атакуващо със зверска енергия, в парчето постоянно се появява  по нещо интересно за проследяване – в него можем да чуем дори традиционната  монголска техника за  гърлено пеене ‘khoomei’, която звучи по абсолютно завладяващ начин, наподобявайки шамански напев.
Усещам и много от влиянието на различни други характерни жанрови особености, като например мексиканската агресия, която присъства в почти всеки блек метъл запис от земята на маите и е  истински символ на бунта и  непокорството към днешна дата, вдъхновява изпълнители от цял свят.
Въобще – музикантите от Black : I не просто създават съвкупност от различни похвати и стилове, но и успяват да ги комбинират по начин, който да прикове вниманието на слушателя без да го затормозява с твърде много авангардност или излишни елементи.
Още в тази песен се оставя едно усещане за автентичност, за  нещо ново и в същото време древно като самото съществуване, пробуждащо в теб различни усещания.
В случай,че сред вас има хора, които са преживявали поне един катарзисен момент в живота си, то „Xul, Kan, Esh“ е онзи миг, в който огънят те обхваща, решен да остави след себе си пепелта, от която да се надигнеш. Лирическият герой в песента се лута отчаян из собствената си същност, търсейки посока и спасение от яростния огън, без да осъзнава, че това е едно от най-възвишените неща, които би могъл да преживее. Намирайки се пред нозете на първия си катарзис, всеки изпитва различни нива на отчаяние и страх – когато светът под краката ти се срива за първи път рядко виждаш възможностите и отворената от другата страна врата – това е нещо непознато и често плаши цялата ти същност.

„And the fire spils the water,
and the stone is bleeding in flames
When was I abandoned by divinity
shall fire ever be tamed
Show me a clue, reveal thy path to me,
I listen to the wind, I am led by the water
The elemental fire I internalize, enchaining it in my cold heart
XUL KHAN ESH“

„Ultuulla, Zikru, Sagkal“ („Time, consciousness, stone“) продължава екзистенциалната тема на предшестващата я песен , като тук обезателно царуват по-забързания темп , по-тежката и хаотична енергия, вече напоена с нажежена ярост и по-агресивен подход. На моменти психеделичният ефект с преплитането на изчистено пеене , суров иснтрументал и побесняли вокали кара музиката да звучи като мистичен ритуал в духа на творчеството на Schammasch и други видни представители на жанра, които се потапят повече в света на необозримото, търсейки просветлението, мъдростта и смисъла на нещата – каквото и да означават те за всяка индивидуална личност. В песента се акцентира върху мистичното , като групата използва различни древни  символи, свързвани в различни вярвания със силата и мъдростта.

„But the mighty Owl of wisdom awakes in the crown of the Ancient Oak
And its spread wings shall veil the light empowered by the sun
And its massive wings of justice give me back my sight

And I see the window shatter between the Owl of wisdom and myself
And towards the sunset the Owl is fading
Sunset in a sky pierced by the light of stars“

И след просвещението в огъня и броденето в търсене на истини, идва „Sittu, Asar, Mu“ („Calmness, eye, water“). Започваща по-атмосферично, песента носи по-заземена и приковаваща енергия, която по време на продължителността ѝ бива допълнена от красиви ефирни рифове и отнасящи пасажи ,носещи усещане за реене в пространството. В края на песента отново мога да чуя монголския напев от първата песен , което само допринася за цялостната по-ритуалистична и въздигаща духа атмосфера.

„And the wind is dancing on the ceiling of the endless depths
Dance sinless,
weightless
and unbound“

В „Salmu, Udi, Utu“ („Colour, imagination, sun“) , предпоследната песен от албума се връщаме отново леко назад  с препратка към първата песен от албума – започвайки с ембиънт звуци в интрото  и преминавайки в суров инструментал и вокали, в песента се преплитат темите за миналото, настоящето и бъдещето , погледнати през призмата на философията и разбирането за космическото пространство, търсенето на собственото значение в цялата необятност.
Интересно е преплитането на вокални стилове, което се случва  понякога дори в един и същ куплет в песента – това отбелязвам като запазена марка на бандата от самото начало и наистина успява да ме впечатли. Предлага се огромно разнообразие , което приковава вниманието и е невъзможно да те остави да скучаеш по време на слушането  на записа.
Както самото заглавие на песента подсказва – светът на  лирическия герой започва полека да придобива своя смисъл и цвят , въображението се разраства и ‘слънцето на душата’ пробива своя път над тъмния мрак на ума чрез поемане по пътя на Осъзнаването.

„The wind scatters the clouds, draining out the warmth, it fills the atmosphere with its breath
The crystal space reveals the stars“

Финалната песен „Asu, Libbu, Nanna“ („Exit, heart, moon“) ни въвлича в дълбините  с космическо дарк ембиънт интро, което ми звучи  много  познато. Космическата бездна бива акцентирана закратко от слоеве реещи се напеви и дарк уейв елементи, които плавно преминават към бързо тремоло и традиционните за групата смразяващи тежки вокали – високи и ниски.
И цялата вихрушка от нажежени емоции тук завършва по епичен начин чрез преплитането на тежка вокална  ярост и ритуалистични напеви – красива комбинация, поставяща финалните щрихи на албума завладяващо.
Атмосферата в последната песен е мрачна и натежала, като лирическият герой се озовава изгубен в  своето лутане сред мистичните воали на непознатото и не на последно място – говори за проекцията върху света, породена от неговия вътрешен такъв.
Много хора проектират вътрешните си вярвания и несигурности върху други хора и върху света, без да обърнат внимание на това, че често тази реалност не е универсално истинска, а само част от въображението им. Понякога този вътрешен свят може да е объркан и мрачен, което неминуемо води и до същото отражение във възприятието.
В психологията и философията има много интересни размишления по темата , а музикантите от Black: I успяват да уловят същината ѝ с лекота.

„I deny reality and truth
and depict the world whith the pigment of my soul
pigment made of colours that I’ve never seen.“

Вървейки към финала на ревюто трябва да спомена, че много  често музиканти пишат текстове за катарзисни състояния, космически пространства и задълбават във  философски теми, но всъщност много рядко се случва някой да опише и да представи всичко по начин, който е действително автентичен, да вложи истинското си сърце, мислене и дух в творбата.
И тази тънка линия се долавя от малцина.
Личи си, че „Kimah Elenu Su’ati Bahlu“ е добре премислен албум и носи конкретно значение и експресия за Black : I , което само по себе си го прави специално заглавие и съм сигурна, че ще пожъне огромен успех сред феновете на жанра.

С деликатно поднесени изненади, огромно количество сурова енергия и оригинално вплетени идеи, Black: I връхлитат безкомпромисно върху сетивата на слушателя с втората си дългосвиреща творба.
Албумът носи в себе си сърцето на класическия блек метъл, ортодоксалните жанрови акценти, демонстрира комбинация от редица вокални стилове и китарна работа във всяко едно от парчетата и сътворява своеобразно изживяване без каквито и да е излишъци, което носи своето послание.
За едни този албум може да е отражение на мъдростта и потапянето в мистичните пространства, за втори – катализатор, за трети  е възможно да се окаже просто отлична блек метъл творба със запленяващ звук.
Всичко опира до едно: „Kimah elenu su’ati bahlu.“

Ако все още не сте, тук можете да чуете песента „Ultuulla, Zikru, Sagkal“ :

Последвайте групата:
BANDCAMP
FACEBOOK
YOUTUBE