Финландската  сцена безспорно е една от най-развитите в света , като благодарение на нейното съществуване можем да се докоснем до уникални като звучене групи, които пленяват цялото ни същество със своя музикален почерк, независимо от стиловите характеристики.

TENHI е име, което автоматично буди в съзнанието най-различни асоциации, като най-огромната от тях е звуковата всепоглъщаща меланхолия – онази меланхолия, способна да ви изстреля в друго време и пространство по съвсем естествен и непринуден начин.

Финландските шамани прекосяват мрачните брегове на острова на мъртвите, зачерквайки всякакви очертания в стилово отношение, съчетавайки в музиката си неофолк, дарк рок, фолк рок, ембиънт и метъл oриентирано звучене.
В резултат на тази смела и креативна комбинация, още от първия им запис през 1997-ма година (демото „Kertomuksia“), групата успя да се отличи силно сред морето от изпълнители и да представи своята фоклорна приказка, която постепенно покори много от феновете из цял свят.

Когато музикантите се отдръпнаха в затишие след издаването на последния си албум „Saivo“ през 2011-та година, малцина вярваха във възможността красивата приказка на TENHI да продължи скоро. Но ето, че съвсем изненадващо, музикантите поемат смело отново по пътя на  приключението си зад воала, въвличайки всички нас в  горчиво-сладката си  история.

Шестата глава от приключението на TENHI носи името „Valkama“ и ще бъде издадено на 9-ти юни чрез лейбъла Prophecy Productions.
Петнадесетте песни (дванадесет в класическия релийз и още три бонус парчета към артбук изданията) с малко над един час обща продължителност, по подобие на предишното заглавие,  дават сериозна заявка за гмуркане в много мрачни и дълбоки води, за самозабравяне от най-висш вид.

„Valkama“ се превежда от финландски език като „пристанище“ или „подслон“, наред с други значения, като финландците първоначално започват разказ за мрачно пътешествие, замислено като приказка за горящо, разкъсвано от войната  село и преминаването на душите на загиналите през тъмните води към острова на мъртвите.

Във финландския фолклор островът се нарича Verisurma („мястото за онези, които са претърпяли смърт чрез кръвопролитие“), където живеят убитите по време на война или по друг насилствен начин, и продължават да  проливат кръвта си на брега му завинаги.  Мрачната приказка, посветена на пътуването към този остров, определено само по себе си като идея е нещо изпълващо с трепет, а  изпълнението ѝ изисква както се досещате, уникален подход – нещо, което е част от природата на  TENHI.

През десетте години, през които TENHI работят по албума, нашата реалност също започна да кърви заедно с тази в отвъдния свят от замислената приказка на TENHI, бе обвита със собствените си ужаси и войни. Година след година музикантите споделят , че са започнали да усещат как историята им става все по-реалистична, докато не се стига до момента, в който групата решава да промени курса на албума.

Както самият лейбъл споделя, „Valkama“ идва с характерния финландски копнеж и меланхолия, но въпреки ясно доловимия си мрак, TENHI предлагат музикален изход от ужасите на съвременния свят. В здрачния свят на Севера , „Valkama“ е сребърната линия на хоризонта, обещаваща подслон и мир.

Албумът започва по типично кинематографски начин – песента „Saattue“, която е и най-дългата композиция в албума, ни отвежда полека сред бреговете на Verisurma с меланхолични призрачни напеви без думи и нежен, спокоен хармоничен класически инструментал. Вокални изпълнения от този тип в подобно съчетание са способни не просто да допринесат за тръпки по кожата на слушателя, но и носят едно величествено усещане за тотално умиротворение и красота.
Песента постепенно дава път на прочувствените вокали на Tyko Saarikko , който дава началото на приказката „Valkama“ , на потеглянето на конвоя към дълбините на мрачните води.
Моментите, в които напевите и вокалите в песента се преплитат в едно са синоним на магия, като тя несъмнено е акцентирана от динамичния инструментал, в който на преден план се редуват пианото, цигулката, барабаните и всички останали инструменти.
Клавирните включвания, най-вече, добавят една особена нотка в записа, която контрастира с меланхолията на вокалите и ги акцентира игриво.
И първоначално започвайки с известна тягостна атмосфера, с по-мрачно изражение на същността на албума, „Saattue“ постепенно забързва ход и пътешествието поема в по-смела и чувствена посока.

Проличава си отново класическата работа на TENHI още с първото парче, като този път слоевете ми се струват в пъти по-внимателно обмислени и красиво съчетани от тези в предишните издания, което е нормално, когато се вземе предвид и продължителността на създаване на „Valkama“. Всичко сякаш е изпипано до съвършенство и звучи като извадено от музикална кутия от отвъдното, която си намерил в съня си.

Втората песен от албума, „Kesävihanta'“ , чието име символизира листопадите, продължава към още по-ведра атмосфера, все така запазваща в сърцевината си доза красиво униние, като неин белег са несъмнено преплитащите се плътни ниски вокали с по-високите напеви на заден план.
В песента е внесено и специфично усещане за чистота и невинност, което струи от детски звучащите ефирни вокали на Paula Rantamäki, меланхолично припяващи от време на време сред инструменталните пейзажи.
Меланхолия, невинност, дълбочина, облечени в звук – не би могло да се опише прилично с думи.

И всички тези звукови миражи се допълват идеално от традиционо нарисуваната от Tyko Saarikko обложка,
изобразяваща до последния детайл мрачните щрихи, запланувани в началото на стартирането на работата по албума, в съчетание с контрастиращите цветове и копнежа за надежда и мир , за чистота на духа,  открити като символ в белите водните лилии около потъващата лодка – цветя, които и до днес са познати като „цветето на светлината“.

Във всяка една от останалите звукови страници от историята , разказвана от музикантите, могат да бъдат открити още редица изненади и покоряващи слуха моменти, като фолклорните елементи в инструментала се задълбочават с третата песен от албума, „Valkama“, с която настъпва и известна промяна в настроението ѝ.
В песента става дума за пътуването отвъд границите на реалността , отвъд до другата страна, където пътешественикът е очакван и посрещнат с радост.
С това казано, динамиката в заглавието поема по пътя на надеждата с „Valkama“, полека отдръпвайки се от по-тягостната меланхолия, силно осезаема в предишните две парчета, разкривайки ни нова посока от приказката, в която разнообразието от провокирани емоции и композиционни хрумвания несъмнено води до съновидения.

А нейният край освен, че пристига неусетно, е и повече от вдъхновяващ.
Последната песен от албума , „Aina sininen aina“, която в превод означава „Винаги синьо, винаги“, започва с реещи се ефирни дамски вокали, звучащи отново толкова невинно, колкото във втората песен, оставяйки нюанса си на чистота в цялото парче. Звучаща като призрачен химн на светлината, песента слага един просветляващ завършек на пътешествието от другата страна… оставяйки слушателя безмълвен.

И след дългото странстване, настъпва тишина. Пълен покой.

В случай, че още не сте чули нито една от вече разкритите песни от албума, можете да го направите по-долу:

Поръчки на албума могат да бъдат направени на следния адрес: http://lnk.spkr.media/tenhi-valkama, а ако искате да бъдете винаги в течение с дейността на групата, можете да следите официалната им страница във фейсбук (https://www.facebook.com/Tenhiband) или да поглеждате от време на време сайта им https://utustudio.com.