В разгара на летните (и не съвсем нормални) горещини, любителите на студа определено имаме нужда от спасителна доза натежала мъгла и норвежки студ, които да съживят поне част от могъществото на кръвопиещата ни природа. В този ред на мисли – нямаше как да не се посветя на „Et hav av avstand“ от Taake през последните дни – Hoest винаги досега е успявал в начинанието да пренесе такъв тип атмосфера в музиката си и да плени слуха дори на по- скептичните почитатели на жанра.

Верен на себе си до последния риф, но и този път избиращ няколко идеи по-многослоен и прогресивен подход, Taake представя новия си осми дългосвирещ опус, който в рамките на 42 минути ни пренася в света на Hoest и неговата меланхолична и в същото време, сурова природа.

Както винаги, почти всичко хубаво се случва през есента и още на първия ден от нея – на първи септември, ще можем да отпразнуваме издаването на „Et hav av avstand“ чрез лейбъла Dark Essence Records.

Наследникът на „Kong Vinter“ (2017) съдържа по-малко парчета от предшественика си – четири дълги композиции, по подобие на други заглавия, като е и малко по-кратък като продължителност, но съдържанието е масивно и сякаш буквално обсебва пространството със своята интересна прогресия и харизматичен старошколски привкус в стила на Taake, сформиран редом със звученето на групи като Darkthrone, Burzum, Carpathian Forest, Tsjuder и др. култови изпълнители от неговия ранг, заедно с които успяха да издигнат норвежката сцена и култура в култ.

Текстовете в заглавието отново по традиция са написани на стар норвежки език (Taake избягва употребата на  буквите ø å и  æ , както и на  думата „og“, които съществуват в съвременния норвежки), като във вложката на някои от физическите носители Hoest изписва текстовете с руни и според мен това е важна част от мисията, на която е посветен от самото начало, а именно – да опази стария норвежки дух жив.

Дълбоко поет дъх и последващ яростен суров вокален призив, зад който се промъкват забързани лийд китари на заден план, отварят заглавието в първите секунди на „Denne forblaaste Ruin av en Bro“, като близо 12-минутното парче преминава през редица трансформации до края на своята продължителност.
Китарните сола, привични за Taake и неговия специфичен начин на писане на песни, са все така налице в определени сегменти от песента, добавяйки от онзи по-игрив и бунтарски привкус, традиционен и за Darkthrone и работата на Nocturno Culto – двамата музиканти определено са сред китаристите, които експериментират и сякаш се сливат с инструмента по време на записи. Куките постепенно преливат в по-стегнат китарен звук, нажежавайки атмосферата, докато тя не премине внезапно в студена режеща блек метъл тремоло вълна.
Песента се поклаща в различни посоки – от яростна сурова блек метъл атмосфера, през раздвижени сола до хрипове на отчаяние, като през цялото време по традиция водещата сила са рифовете на Hoest, които дори след повече от 25 години успяват да внесат свежест в албумите му.

И докато първото парче сякаш представя симбиоза от атмосферата на заглавието с редуващи се по-забързани свежи части и по-тежки и меланхолични включвания, то поетапно всяко следващо парче прогресира и става все по-сурово и ожесточително грабващо слуха, в същото време отдавайки път и на криволичеща носталгия, на все по-натежал емоционален заряд.

Финалното парче от албума е същински взрив , в който Hoest експлодира във всяко едно отношение. Кратката поява на бас линиите на преден план в него са акцент, който приковава вниманието в първите минути- случва се един много специален притихнал момент в духа на „затишие преди бурята“, след който прогресивно отново музикантът преминава през мелодични секции с мръснишки сола,докато не достигне до традиционните сурови китари и интересен ритъм, който стърже в слепоочието ти.
В тази песен има наистина много чар – темповете варират, както при останалите парчета от албума, по сходен начин навлизат изненадващи елементи, но в „Et Uhyre av en Kniv“ атмосферата е по-студена, мрачна, сурова и типично по старошколски – емоционално заредена и автентична, като провлаченият финал на парчето добавя и привкус на психеделия.

„Et hav av avstand“ е енергичен албум и внася някои свежи идеи в дискографията на Taake, като следва вече заложената традиция без особени отклонения.
Класическият норвежки блек метъл от средата и края на 90-те, повлиян от 80-тарската хеви метъл, спийд и пънк сцена, редом с прото-траш и траш изпълненията от 70-те и 80-те, като в случая Hoest и неговата бунтарска природа  отличават за пореден път творбата със специфичната за Taake експресия и вече добре познати на феновете залитания по добре изваяните продължителни рифове, които придават особено старшколско и носталгично усещане.

Албумът може да отнеме малко повече време, за да узрее в някои от слушащите го, но със сигурност носи онзи пропит със сурова енергия привкус, който е запазена марка на Taake вече толкова години.

С енергични мелодии и засмукващи рифове, „Et hav av avstand“ прогресивно и настойчияо разгръща своята мощ и покорява слуха с автентичната си неспокойна блек метъл страст, посветена изцяло на мрака и на пронизващата студенина.

Оценка: 9/10

Можете да чуете парчето „Et uhyre av en kniv“ по-долу:

Банда: Taake
Албум: „Et Hav av Avstand“
Дата на издаване: 1.09.2023
Лейбъл: Dark Essence Records
Линк за поръчка: https://bit.ly/463dCAP.