„Untergang“ – последната творба на Urfaust. Осъзнавам изцяло какво означава това и като зрял човек уважавам решението на членовете на бандата изцяло, но част от мен сякаш винаги ще иска още един албум от нидерландците, дали толкова много на ъндърграунд сцената през последните 20 години и подарили ми толкова много хубави моменти чрез произведенията си.

Без особена шумотевица и кампании, покровителите на ритуалистичния звук ни отправиха своето „сбогом“, подарявайки ни седем нови парчета класически Urfaust, под формата на седмия си дългосвирещ албум „Untergang“. Както самото заглавие и обложка подсказват, чрез този албум групата „затваря кръчмата“, като в случая го направи по изключително оригинален, класен и свойствен начин. Интересно ми беше да видя самото изображение на художничката Izabela Carlucci – в него има много символика, която съм сигурна, че на много от вас ще е интересно да откриете сами.

И понеже ми харесва да се наслаждавам изцяло и много бавно на хубавите неща в живота, бях оставила този албум за специален момент. Не го изслушах веднага, когато споделих за премиерата му тук. А и предполагам, че до някаква степен ми се искаше да забавя това „сбогом“ с любима група. Подобен момент изисква малко по-специално отношение.

И предполагам поради причината, че се насладих на албума встрани от шумотевицата покрай него и изчаках малко повече, ефектът му върху мен бе абсолютно умопомрачителен и ме отвя.
Още първата песен от заглавието, „Untergang“ (в превод, „смърт“), ме отведе мислено към любимия ми „Verräterischer, nichtswürdiger Geist“ и автентичните за Urfaust дисторшън рифове и ритуалистични ритми, които пулсират в ума ти. А когато заклинателният вой на IX се присъедини на преден план и добави още повече към пълната картина, изцяло забравих къде се намирам и в мен започнаха да се борят различни емоции – огромно величие струи от това парче и знаейки, че е началото на абсолютния край на Urfaust, си казах „когато си отида, искам да бъде точно по този начин“.

След главозамайващото начало, „Höllenkosmos“ (в превод, „адският космос“) пристъпва бавно и плавно завладява слуховото пространство, като благодарение на ниския си темп и появяващи се напеви и писъци на фона на мелодичните части, песента звучи мрачно, хипнотично и потопява слушащия в специфичната адска атмосфера на музикантите, в която се гмуркат от самото начало на музикалната си кариера.

И ако „Höllenkosmos“ е пропадането през адските порти в задименото подземно простраство на Пъкъла, то последващото парче „Leere“ е студената празнота. Атмосферична и изпълнена с ледени рифове и по-агресивни барабани, песента наподобява призрачна аура, която те обгръща в своята самодивска злокобна прегръдка.

В следващите песни от албума опиянението продължава да заглушава всичко останало.
„Reliquienstaub“ („реликвен прах“) с нейните близо четири минути инструментал в почти погребална атмосфера се рее плавно в ритуалистичното пространство , за да проправи път на Vernichtung („унищожение“) – парче, което със своите даркуейв вдъхновения, примесени с писъците на IX, те кара да се чувстваш като демон , танцуващ сред пламъците, а ембиънт звуците, използвани от групата, са безпогрешни за пореден път и придават на песента автентичен финал. Финал, който задава началото на най-кратката песен от албума „Atomtod“ („атомна смърт“) и нейните изкривени звуци и бавни ритмични барабани, прошепващи безкомпромисно апокалиптични пророчества.

И какво следва след опустошението? С „Abgrund“ („бездна“) – финалното парче в албума, Urfaust изваждат от мрака всичко, което обичаме в музиката им, превеждайки ни като с някаква машина на времето през златните години на групата. Достойно сбогуване от мистиците, което макар и в записа плавно да заглъхва, постепенно разтваряйки се в пространството, определено ще остане да ехти във времето.

Хрумват ми десетки асоциации и разчитам много символика в посланието на Urfaust, дори отвъд символичната смърт на приключението им , но смятам, че просто трябва да си пуснете албума и сами да се отдадете на „Untergang“. И както споменах – това е специален албум, изискващ специално отношение. Потопете се в него бавно и не пропускайте нито нота.

Искрено благодаря на Urfaust за всички тези години и за цялото вдъхновение, което получавам от музиката им. Нямаше да е същото без вас. Благодаря.

Можете да чуете целия албум тук, ако все още не сте:

И ако желаете да се сдобиете с физически носители, кликнете бързо тук: https://bit.ly/45wTpCu.