THE VOID JOURNAL


Първата медия на Балканите, посветена изцяло на блек метъл жанра
и омагьосващите звуци на балканския и световен ъндърграунд 

Underground Kvlt - Following the Dark Arts since 2017

Obsidyen : „Litany of Iah“

Obsidyen : „Litany of Iah“
BG1 от 2

Чували ли сте за хипотезата за палеоконтакта?
Част от тази хопотеза е цяла една отделна наука – палеоастронавтиката, която си служи с древни митове и легенди, според които „боговете“ в древността са слизали и дори живели на Земята.
Написани са и няколко книги по темата, една от които е тази на Ерих фон Деникен, който написва книгата „Колесницата на боговете“ през 1968-ма година (в България може да се намери под името „Спомени от бъдещето“).

Вдъхновени от мистиката на „древните астронавти“, както са наричани на много места, френските музиканти Obsidyen създават първия си албум „Antediluvian Scriptum“ през 2020-та година, като малко след това Omega – вокалист и китарист на групата, написва цяла трилогия, посветена на Култа към Змията, която проследява стъпките му в различни територии на земното кълбо.

Първата част от тази трилогия носи името „Litany of Iah“ и се развива в древен Египет.
Мистицизмът на египтяните и воалът, в който е обвита цялата им култура от древни времена до момента, ехтят от всяка изсвирена нота в творбата, като музикантите фино преплитат в инструментала и египетски традиционни мелодии, които едва се забелязват, но определено правят разликата, когато ги усетиш.

Албумът започва с кинематографичното кратко парче „“Ceux Qui Viennent D’en Haut” („Тези, които се спускат отгоре“), наподобяващо саундтрак от величественна сцена в стил „Мумията“ или „Кралят на Скорпионите“. Ефирен и дълбок женски глас се рее из пустинята, придружен от шепоти и реч, а епичен бавен инструментал напомня за пристигането на нещо непознато.

Злокобен шепот ни изпраща в „LITANY OF IAH“ – втората песен от албума, където идеята на Omega се разгръща с пълна сила. Забързани атмосферични китари се сливат с пулсиращи диво барабани, които последвани от яростния призив на Omega, придобиват своята завършеност.
Песента варира като темп, като в нея определено на преден план са китарите на KHARON, който впечатлява с красиво соло и през цялото време внасят специфична замаяност в записа, контрастираща си с емоционално заредениете чудовищни вокали, които макар и огнени, излъчват древна сила , светлина и познание за тайни и отминали времена.

„They will sing the litany of Iah
And when the scarlet tragedy comes
For all to join the pit of death
They will come to Earth to take us all
Then our sins will be brought before the cosmic justice
Each one will know that their true nature
Has no more prestige than dust“

И докато в третата песен от албума, „AN ANCIENT AGE“, музикантите разкриват по-подробно историята за култа към Змията и меланхолията по избледняването на спомените за великите архитекти, то следващата – „THE PASSENGER OF NOUT“, е призив към богинята Нут за познание, сила и насока. Финалът на песента ни изпраща с напев от повелителката на небесата, която се спуска, за да чуе молбата на пътника.

„My goddess of stars…
Take me away, take me away
Among the travelers, among the creators
Among the dancing suns
Far from suffering and torment
Far from wars and false sovereigns
Far from men and their madness
Make me a complete being among
Those who come from Above“

Със следващите две парчета се поставя финала на на заглавието.
В атмосферичната „THE ETERNAL CONFINEMENT“ вокалистът изригва на съвсем ново ниво, а солата преминават от типичното тремоло в психеделия, заобиколени от напева на Нут, като в продължение на песента можем да чуем няколко различни смени в ритъма и китарите, накрая притихващи в почти акустични мелодии.

И всичко това прелива в студенит атмосфери на финалната „APOPHIS“, която възпява силата на Apophis, египетският бог на Хаоса. Грандиозен и монолитен почти 11-минутен опус.
В песента джент ударите на баса според мен дойдоха в повече на моменти и не ми хареса как отвлякоха вниманието от красивите атмосфери в някои малки части от песента , но пък за сметка на това останалата част определено компенсира този (според мен) малък недостатък – яростните вокали, обаятелни бързи китари и не последно място, прошепнатите слова на френски в края – всичко се слива в интересна симбиоза.

 

„Silver shadows materialize from nothingness
The rebirth of perpetual balance
In order to restore the truth
Thou who were betrayed by thy fathers
In an archaic jealousy
Overwhelmed by despair
Thou could surpass them with thy magnificence
Cold-blooded perfection
Alone, defeated and rejected
Thou have always risen“

 

Мистичен, дързък и улавящ скритото познание на Древните, „Litany of Iah“  е една от по-различните творби в пространството. С експериментаторски звук, съчетавайки редица техники, групата пресъздава своя разказ за ерите далеч преди създаването на човечеството каквото го познаваме в момента.

 

Оценка: 8/10
„Страхотен“

 

 

 

Засега можете да чуете две от парчетата от албума, като утре излиза и в цял вид. Ето ги и тях:

 

 

 


 

Банда: Obsidyen
Албум: „Litany of Iah“
Дата на издаване: 17-ти ноември, 2023
Лейбъл: Drowning In Chaos Records
Линк за поръчка на физически носители: https://bit.ly/47ewQnn

 

 

 

 

 

BG1 от 2

Сподели статията :
Абонирай се.
Известие за:
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
Моля, прочетете, преди да коментирате в сайта:
1.Поднасяйте критиката си обосновано и интелигентно.
2. Коментари извън темата на статията - конкретният изпълнител или музиката му, ще бъдат премахвани. Не е коректно спрямо изпълнителите под статиите за тяхната музика да се прави реклама на други изпълнители или да се водят разговори на друга тема.За този тип дискусии можете да използвате имейл адреса на The Void Journal, а скоро може би ще бъде създаден и форум/чат, в който да може всички да общуват свободно без ограничения.
The Void Journal е първата по рода си медия на Балканите - нека поддържаме нивото на нужната висота.