Pénitence Onirique са сред представителите на френската блек метъл сцена, които изградиха специален статус през годините. С едва три албума зад гърба си, звукът на групата се отличава силно и носи емоционален заряд, който е трудно да бъде пресъздаден от други.

Отвъд силната им идентичност, групата влага и несъмнено много мисъл в творчеството си – всеки от албумите им има собствена тема, която превежда слушателя през епична и интроспективна фреска.Магията на групата е пословична – в нея има специфична атмосфера, която те опиянява с финес и след това се впива в съзнанието ти с остротата и жестокостта си. И настоящата творба не е изключение.

„Nature Morte“ –  последният албум на групата, е музикална интерпретация на работата на Рене Жирар за миметичното желание, изкупителната жертва и ритуалното жертвоприношение, като представлява натюрморт на метафоричната смърт на духовното в човека. Картина, изобразяваща падението на човешкия вид и всички негови скрити желания, които чрез неговите алчност и жажда за власт го изтикват в нереалистичен и отдалечен от истинската му и естествена природа свят. Свят, много далечен от древното познание и от всички тайни за живота, които някога са били ясни за всяко живо същество. В текстовете в албума несъмнено ще откриете привичните за Pénitence Oniriquе мъдри слова, които ще ви докоснат под една или друга форма. Когато една група пише подобни уникални текстове и успява да се свърже с вътрешния свят на слушателите на едно по-високо интелектуално и духовно ниво, се случва нещо много специално и всички сме наясно с това.

За 46 минути и общо седем композиции включени в тази продължителност, можем не просто да чуем отличен блек метъл, съчетаващ модерното със старошколското и с ефирни пост-блек метъл елементи, но и да вникнем чисто философски във виковете на Diviciacos и да открием по-дълбокия смисъл зад думите.
Освен това, „Nature Morte“ е специален и по друг повод – това е първият албум с участие на новия барабанист на групата, Iendar. Макар и сравнително непознат за блек метъл сцената до момента, музикантът изпълнява много силни партии и дебютира на високо ниво. Да бъдеш свидетел на подобни исторически промени в състава на една група е запленяващо. Особено, когато се има предвид , че в самото зараждане на групата  Pénitence Onirique беше едноличен проект на Bellovesos, в който като гост-музикант участваше и Diviciacos, впоследствие станал пълноправен член и неизменна част от идентичността на френската формация. Хубаво е да ги виждам как растат и се променят с годините.

А когато албумът започне и свирепата атмосфера пропълзи под кожата ти, изпадаш в особено състояние на транс…

Ефирни синтезатори и тъмнична атмосфера приканват в първата песен „Désir“, като бързо в тях се разбиват пронизващи писъци, светкавично бързи барабани и студено тремоло. Бърза и емоционално заредена песен, която представя интересна перспектива за желанието и  потенциалните конфликти до които би могло да доведе то, когато достигне до степен на завист и желание да притежаваш „скъпоценния камък“ на друг.

„Je sens monter l’irrésistible envie
Pour cette pierre sublime qu’il désire de tout son corps.
Aura de mort.
Ce miroir me toise et reflète son trésor.“

Превод на български език:
„Усещам как неустоимото му желание се надига
за този възвишен камък, който иска с цялото си тяло.
Аура на смъртта.
Това огледало ме гледа и отразява своето съкровище.“

След нея пристига „Les mammonites“  –  oще по-сурова и наказваща песен, която представлява  лично послание от баща към неговия син за злобата в хората и тяхната алчност. За това как е хубаво да се запазиш чист в свят на ламтящи за пари и притежания празни хора – така наречените ‘мамонити’ (хора, които са
прекалено меркантилни, алчни и единственото, което ги интересува е богатството). Има особена ярост, изразена в тази песен както от страна на инструментала, така и откъм вокалите и текста. Ярост, примесена с тъга от осъзнаването на реалната картина.

„Tu les distingues à peine ?
Ton âme est encore pleine.
Les craindre ne vaut pas la peine.
Leurs âmes ne valent pas la tienne.“

Превод на български език:
„Едва ги забелязваш?
Душата ти все още е пълна.
Страхът от тях не си струва.
Техните души не струват колкото твоята.”

„Nature morte“, третата и заглавна песен в албума, обрисува силата на индивида над тълпата и за това как без значение колко злоба има в нея, той винаги ще се надига над пръстта и ще надделява. Споделя историята на класическата човешка и изцяло неоправдана злоба, за жаждата за насилие върху отделния индивид – как слабите хора се обединяват и търсят изкупителна жертва за притъпяване на неудовлетвореността от собствената си  лудост и кризи, и как ако тази „жертвена овца“ я няма, те биха попаднали пред жестока истина, а именно – че вървят по цикъл, който е твърде непосилен за тях и ще ги доведе до духовна гибел, че е безсмислен акт на несигурност който няма да ги направи по-щастливи.  Разкрива още истината, че актът на насилие може да е двустранен и представлява цикъл, който е нужно да бъде прекратен преди да е станало късно. Лирическият герой умира поради злобата на тълпата и се завръща с цялата си мощ обратно към живота силен , но и примирен с неясната природата на човека.

„Mais je reviendrai, réincarné,
Quand toutes les barrières seront tombées
Et que vous serez des clones aliénés,
Pour accomplir le cycle de nouveau.“

Превод на български език:

„Но аз ще се завърна, прероден,
когато паднат всички бариери.
.И вие ще бъдете безумните клонинги,
които ще завършат цикъла отново.“

След огненото послание и преживяване в заглавната песен, албумът позволява кратка пауза за поемане на дъх с „Lama Sabachthani“ – кракто и ефирно , леко ориенталско звучащо инструментално парче, което служи като буфер за всички по-тежки послания и атмосфера от предходните три композиции.

В следващите три песни от „Nature Morte“ групата набляга на темите за празнотата на ограничените и лишени от душа хора, за лесно манипулируемото и алчно общество, като във финалната „Les indifferenciés“ става дума и за междуличностните отношения и за това как липсва божественото в любовта и връзките между хората, как сивотата ги е обгърнала и не им позволява да се достигнат и прегърнат в духовен аспект.

„Les racines arrachées, les gamètes mélangées,
Dans une chimère difforme et sans vie.
Le sexe atrophié par une pensé aliénée,
Un esprit dérangé, frétillant jusqu’à l’agonie.“

Превод на български език:

„Корените изтръгнати, гаметите смесени,
в една деформирана и безжизнена химера.
Сексът атрофирал от отчуждената мисъл,
Разстроен ум, гърчещ се до точката на агония.“

По-агресивен, по-директен и комплексен, албумът отправя силно послание и определено вади на показ нова страна на Pénitence Onirique, която не просто създава красиви атмосфери , но и този път действително наказва с изпълнението си и повдига въпроси. Мощен и същевременно мелодичен, албумът носи в себе си сякаш удвоен емоционален заряд във всяко едно от отделните парчета. Следейки групата още от самото им сформиране, винаги търся доза от дебюта им „V​.​I​.​T​.​R​.​I​.​O​.​L“ в следващите им творби и макар и да няма как да направя конкретен паралел, то тук има много от динамиката, която харесвам в него.

С това казано, обложката на албума на много хора може би се струва  не съвсем обмислена (отдавам го предимно на липсата на базово познание по френски език), но реално има огромно значение и е изцяло символична. В превод „Nature Morte“ се превежда като „натюрморт“, а именно – жанрът в изкуството, в който артистите изобразяваме неодушевени предмети. В случая Aurore Lepheliponnat , която стои и зад обложката на Vestige, пресъздава идеално идеята на групата с натюрморт от трънлив венец, съдържащ в себе си и елемент от маските на Pénitence Oniriquе. Символ на чистотата, духовността и невинността, насред празното пространство и пропуканите стени, символ на жертвоприношението. Силна метафора за това какво изобразява този албум, а именно – изважда духовната празнота и последствието от липсата на пламък на показ.

Нихилистично и пропито с болката от гледката на умиращия духовно свят, „Nature Morte“ е сякаш последна молба към човека да погледне към същността си , да преоткрие своята природна сила и да се отдръпне от всичко онова, което прави света му място, негодно за горящия  в него пламък и  звездната му душа.
С красиви многослойни рифове в различно темпо, хипнотизиращи барабани и изригващи вокали в нисък гроул или високи писъци, Pénitence Onirique за пореден път успяват да изплетат шедьовър от  своята творба и да обрисуват звукова картина, върху която да рефлектираш с дни след като си приключил с последната песен.  С това казано, „Nature Morte“ не  е просто блек метъл албум, а провокиращо мисълта  Изкуство, подарък за сетивата на слушащия.

Оценка: 10/10

Чуйте „Nature Morte“ :

Банда: Pénitence Onirique
Албум: „Nature Morte“
Лейбъл: Les Acteurs de l’Ombre Productions
Дата на издаване: 03.11.2023
Линк за поръчка на дискове и плочи: https://bit.ly/46EyA8E

Успяхте ли да чуете албума? Споделете своите мисли в коментарите отдолу.