SYLVAINE се превърна в пътеводна светлина за световния ембиънт пост-метъл, но днес Kathrine Shepard, визионерът зад Sylvaine, проследява пътя обратно към корените си с EP записа „Eg Er Framand“.

Израснала в Норвегия, сред контрастите между природа и градско пространство, тя често изпълнява хорове в църквата Кампен в Осло. Тази реликва от 19-ти век е и мястото, където тя записва цялото ефирно ново EP.

„Eg Er Framand“ излиза на 22-ри март чрез лейбъла Season of Mist, като предварителните поръчки вече са стартирани на следния адрес: https://redirect.season-of-mist.com/SylvaineEgErFramand.

Върху записите на заглавието работи Kampen Kirke, като смесването е поверено на Magnus Lindberg (Magnus Lindberg Productions/VRTKL Audio/Redmount Studio), а мастерирането – на Karl Daniel Lidén. Фотографията на обложката е творба на Helena Aguilar Mayans, а оформлението на физическите носители – на Dehn Sora.

Съдържание:
1. Dagsens Auga Sloknar Ut (4:36)
2. Arvestykker (4:36)
3. Eg Veit I Himmelrik Ei Borg (4:47)
4. Livets Dans (6:09)
5. Tussmørke (3:15)
6. Eg Er Framand (4:46)

Първият сингъл, „Dagsens Augo Sloknar“, има мистериозен произход – с текст, написан през 1891 г. от Elias Blix – професор, превърнал се в политик, който също пише химни. Оставайки вярна на деликатната, изпълнена с благоговение мелодия на оригинала, Kathrine пее „Dagsens Augo Sloknar“ с удължен шепот, който е натрапчив и успокояващ едновременно.

Музикалното видео към първия сингъл е режисирано и продуцирано от William Lacalmontie. Великолепен гоблен от пейзажи, върху които Катрин танцува изразително. Очарователна и поетична продукция, която прекрасно пасва на този първи сингъл от „Eg Er Framand“.

Гледайте видеото по-долу:

Изпълнителката държи и този текст да бъде публикуван:

„A beating heart so pure
Who wished to feel once more
As her eyes slowly opened to the world

She lifted her head
And at once beheld
A light in front of her

A path to take
The choice to make
To lead her on her way

A story about to begin
Of a soul ignited again
On a road to turn loose dismay?

This guiding light
So strong and bright
Called out for her to follow

For this life
Could lead to strife
If her core she did not shadow

In heavy rags draped
With a spirit that ached
She started moving forward

As she stumbled thru
A dance of hope grew
The motion to leave her untethered“