Три години след изпълнения си с хъс и богохулна омраза опус „For the Glory of Your Redeemer“ , нидрозианският блек метъл проект Misotheist връхлита отново със своята органична и примамлива мрачна атмосфера.
Добре познатият подход на музиканта с интро от изкривени рифове, играещи си с тънките струни, дава началото на заглавната песен от албума, „Stigma“, като по-ефирните китари скоро отстъпват на ритмични среднотемпови барабани и по-плътни стържещи мелодии, заобиколени от емоционално заредени ръмжащи вокали, които се разпалват с всеки следващ призив само, за да се разтворят отново в суровия иснтрументал.
По традиция, албумът отново е композиран в рамките на три колосални парчета, като всяко едно от тях съдържа няколко ключови секции с различно настроение. От сурова класическа трондхаймска лудост до тайнствена и първична ярост, през меланхолични звукови пейзажи с по-изчистени атмосферни китари и красиви полутонове, „Stigma“ е особен звяр, който изцяло ще ви отвее със завладяващите мелодии, които предлага на болния ви слух.
И ако си мислите, че всичко си е като в предходния албум на  Misotheist и няма особени изненади  в музикално отношение – помислете отново…
В заглавното парче от албума „Vessels by which The Devil is made Flesh“  можете не само да чуете B. Kråbøl да изригва до съвсем нови висоти и дори да чуете закратко да се промъкват негови изчистени напеви, но и в даден момент ще чуете как съвсем неочаквано окултните заклинания на IX от вече неактивната култова блек метъл банда Urfaust си проправят път в пространството. Комбинацията между Misotheist и Urfaust трябва да се обяви за незаконна, най-вероятно,  защото по-пленително нещо скоро не ми е попадало под радарите. Комбинацията от запленяващите инкантации на IX и зверската интензивна злоба и изпипани ожесточени рифове на Kråbøl, е като много силно , тройно черно кафе – завърта те като стихия. И не – дори това не е най-доброто от най-доброто в този албум. Има още.
Последната песен от албума е „Whitewashed Tombs“ , като  още от  самото начало на това дълго, почти 20- минутно парче, вулканичната подчиняваща лудост на Misotheist категорично застопорява съзнанието и те оставя безтегловен чрез пленителни режещи и агресивни рифове, заобиколени от неистов рев!
Притихващ и отново въздигащ се на повърхността с нечовешка злоба, звярът разкъсва безпощадно и сякаш не може да се насити на това да връхлите от различни посоки с нови изненади, с които да те накара да следваш натежалите му стъпки. Ще чуете дори ембиънт шумове, които придават кинематографски нюанс на записа – сякаш някой копае гроб с лопата, ще ви направят впечатление несъмнено и дълбоките атмосферни мотиви с различни неочаквани обрати…
Въобще, албумът „Vessels by which The Devil is made Flesh“ ще ви държи в напрежение и ще поддържа огъня ви до последната секунда, като съм сигурна, че ще ви се прииска да превъртате записа отново и отново, за да се уверите в това, което сте чули. Някои елементи са толкова леко загатнати, макар и осезаеми за опитното ухо, че със сигурност ще са ви нужни поне няколко слушания , за да оцените подобаващо красотата на творбата в пълния ѝ капацитет.
Ожесточен, студен, но в същото време истински завладяващ и атмосферичен, „Vessels by which Thе Devil is made Flesh“ е сложна и богата на разнообразие творба, в която ще чуете сурова продукция от сърцето на Трондхайм в пълната ѝ северняшка и безкомпромисна мощ. Страстен и разливащ се като плътна вледеняваща вълна върху сетивата, този опус ще ви припомни истинското значение на блек метъла, подклаждайки любопитството и жаждата ви за качествена музика.

За момента можете да чуете заглавното парче от албума, „Vessels by which Thе Devil is made Flesh“ :

Албум: „Vessels by which The Devil is made Flesh“
Банда:  MISOTHEIST
Дата на издаване: 1-ви март, 2024
Лейбъл: Terratur Possessions
Линк: https://bit.ly/3SKvzOT