THE VOID JOURNAL


Първата медия на Балканите, посветена изцяло на блек метъл жанра
и омагьосващите звуци на балканския и световен ъндърграунд 

Underground Kvlt - Following the Dark Arts since 2017

ROTTING CHRIST : „ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU“

ROTTING CHRIST : „ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU“
BG1 от 2

„Προ Χριστού
Hades / Xibalba / Titan / Prometheus / Zeus / Shiva Mahadeva / Taran / Asmodeus
Hail-Ra / Hail-Baal / Hail-Nyx / Hail-Tyr“

 

Има ли някой наоколо, който да не знае кои са Rotting Christ? Силно се съмнявам. Още повече, че култовата гръцка банда гостува в България много често и е сред силно обичаните имена у нас. Всеки фен на екстремната музика е посещавал концертите им поне веднъж или е на път да го направи, ако става въпрос за по-младите фенове.
Но не само връзката им с българската публика и дългите години творчество и опит правят групата завладяваща – Rotting Christ за мен лично са символ на красивата метаморфоза и ритуалистичните хеленически звукови пейзажи, които карат кожата ти да потръпне. Неслучайно върху две от песните им се базира и част от хореографията ми – музиката им носи заряда на отминалите ери и вкоренява в себе си огромна мощ и автентичност, действа като полъх на вятър, идващ от древността.

„ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU“ („Про Христу“, транскрибирано на български език, и в превод означаващо „Преди Христа“), е името на четиринадесетия дългосвирещ албум на групата и онази монолитна творба, която бележи 35-тата годишнина на Rotting Christ. Заглавието ще бъде издадено на 24-ти май тази година чрез лейбъла Season of Mist  (харесва ми синхроничността, замислена от музикантите) .
Албумът съдържа десет основни и две бонус парчета, като общата му продължителност е около  46 минути (55 , ако броим двете допълнителни песни от бокс сета).

На обложката е изобразена една от картините от цикъла „The Course of Empire“ на американския художник Томас Коул, озаглавена „Destruction“. Според източници от 19-ти век, художникът споделя за картината следното, което може да ви се стори интересно: „Картината представлява Порочното състояние или Състоянието на унищожение. Може да са минали векове от сцената на славата – въпреки че упадъкът на нациите обикновено е по-бърз от техния възход. Луксът е отслабнал и обезценен. Свиреп враг е влязъл в града. Бушува жестока буря. Стените и колонадите са съборени. Горят храмове и дворци. Една арка от моста, по който е минавало триумфалното шествие в предишната сцена, е разрушена, а счупените колони и останки от бойни машини, както и прехвърленият временен мост показват, че това е било сцена на ожесточен спор. Варварски и унищожителен враг завладява и разграбва града. Описанието на тази картина може би е излишно; касапницата и унищожението са неговите елементи.“ С това казано, изборът на тази картина за обложка на „ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU“ не е никак случаен.

Самият албум е създаден в почит на последните езически владетели и пътят на древните, съдържайки вдъхновяващи стихове от Sakis Tolis, понякога включващи библейски откъси или красиви препратки към значими творби. Една  от тях е и популярната песен „The song of Amergin“, която представлява инкантация на милезийския друид Amergin Glúingel , която той запява при стъпването в Ирландия  с десния си крак, като  самият текст е записан в Книгата на нашествията. Откъс от нея можем да чуем във финалната песен от албума , „Saoirse“. Като цяло, Rotting Christ не се ограничават в териториално отношение и обследват историята на величествените езически владетели от различни чужди територии, демонстирайки чрез текстовете си тяхната сила и дори унищожителна мощ.

Албумът започва с краткото и ритуалистично звучащо интро „Pro Xristou (Προ Χριστού)“, навлизащо в атмосферата на албума с традиционните викове на Sakis Tolis и завладяващ плавен натежал ритъм, като във фона можем да чуем хорови напеви като от „देवदेवं (Devadevam)“ (албумът „Rituals“, 2016) и  дори монголско гърлено пеене, вплетено измежду тях. Слушателят е примамен пред дверите на новата творба на Rotting Christ , в пълна готовност да бъде покорен със следващата песен от албума – „The Apostate“, посветена на Юлиан Апостат (Флавий Клавдий Юлиан) и предлагаща слухова симфония от насилие, сформирана от тежки мелодични рифове, ритуалистични напеви и хорове, речеви послания – съвсем типични за по-ранните албуми на групата като „Teogonia“, например.

В следващите осем парчета от албума сякаш групата преминава в музикално отношение през най-добрите елементи от любими песни в  дискографията си, включително и през завладяващите добре познати ритуалистични пасажи и високи писъци,които нажежават обстановката до краен предел. Атмосферата в различните части от албума е разнообразна, като Rotting Christ създават изкусен баланс между агресия, възвишеност и отдаване на почит. И макар да се придържат към корените си и да дълбаят още по-надълбоко в тях, не липсват и приятни изненади като тази в  песента  „La Lettera Del Diavolo“, където можем да чуем и изключителните артистични вокали на мецосопраното Amdroniki Skoula (Chaostar).

Всяка от песните съдържа нещо уникално и достойно за внимание, като може би „The Farewell“ и по-величествената агресия, осезаема в парчето,  заедно с интересния бас, се забиват особено ярко в съзнанието – това е от песните, които ще се въртят в плейлистите ми без съмнение.  Друга сериозно отличаваща се магична атмосфера усетих и от „Pix Lax Dax“, която започва с красиви и ефирни китарни рифове, заедно с ритмични  барабани, звучащи заедно с шепота на Sakis Tolis като истински боен химн, постепенно  прерастващ във величествена  симфония от звуци на припева, акцентирана допълнително от жреческия напев „ΣΩΣΕ ΜΕ ΙΕΡΕΙΑ / ΣΩΣΕ ΜΕ / ΣΩΣΕ ΜΕ ΙΕΡΕΙΑ / ΣΩΣΕ ΜΕ“.

„Our voice is quiet, but not our strength
Never divided, in league with death“

 

Rotting Christ изцяло се потапят в забравени  времеви линиии и с „ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU“ отдават почит на потуленото от християнството величие на езическите владетели и вече несъществуващите им масивни империи. Самите те, стоящи като едни исполини в гръцката и световна екстремна метъл сцена, с този албум за пореден път показват висока класа при композирането на музика и боравенето с различни вокални и китарни техники за целите на постигането на обмислено и завладяващо музикално изживяване.
Чрез звуково странстване сред  древногръцките, скандинавски и други култури в техните величествени епохи преди пристигането на християнската религия, Rotting Christ показват, че мечът на вдъхновението им определено не е ръждясал  и то може да бъде възродено по всяко време, дори в някои неподозирани посоки.

 

 

I am the Wind that blows across the Sea
I am the Wave of the Ocean
I am a Ray of the Sun
I am the Spear-in the Battle
(„The song of Amergin“)

 

 

 

 

За момента можете да чуете следните парчета от албума:

 


 

Албум: „ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU“
Банда: Rotting Christ
Дата на издаване: 24-ти май, 2024-та година
Лейбъл: Season of Mist
Линк за предварителна поръчка: https://redirect.season-of-mist.com/RottingChristProXristou

 

 

 

BG1 от 2

Сподели статията :
Абонирай се.
Известие за:
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
Моля, прочетете, преди да коментирате в сайта:
1.Поднасяйте критиката си обосновано и интелигентно.
2. Коментари извън темата на статията - конкретният изпълнител или музиката му, ще бъдат премахвани. Не е коректно спрямо изпълнителите под статиите за тяхната музика да се прави реклама на други изпълнители или да се водят разговори на друга тема.За този тип дискусии можете да използвате имейл адреса на The Void Journal, а скоро може би ще бъде създаден и форум/чат, в който да може всички да общуват свободно без ограничения.
The Void Journal е първата по рода си медия на Балканите - нека поддържаме нивото на нужната висота.