ROTTING CHRIST : “ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU”

“Προ Χριστού
Hades / Xibalba / Titan / Prometheus / Zeus / Shiva Mahadeva / Taran / Asmodeus
Hail-Ra / Hail-Baal / Hail-Nyx / Hail-Tyr”

Има ли някой наоколо, който да не знае кои са Rotting Christ? Силно се съмнявам. Още повече, че култовата гръцка банда гостува в България много често и е сред силно обичаните имена у нас. Всеки фен на екстремната музика е посещавал концертите им поне веднъж или е на път да го направи, ако става въпрос за по-младите фенове.
Но не само връзката им с българската публика и дългите години творчество и опит правят групата завладяваща – Rotting Christ за мен лично са символ на красивата метаморфоза и ритуалистичните хеленически звукови пейзажи, които карат кожата ти да потръпне. Неслучайно върху две от песните им се базира и част от хореографията ми – музиката им носи заряда на отминалите ери и вкоренява в себе си огромна мощ и автентичност, действа като полъх на вятър, идващ от древността.

“ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU” (“Про Христу”, транскрибирано на български език, и в превод означаващо “Преди Христа”), е името на четиринадесетия дългосвирещ албум на групата и онази монолитна творба, която бележи 35-тата годишнина на Rotting Christ. Заглавието ще бъде издадено на 24-ти май тази година чрез лейбъла Season of Mist  (харесва ми синхроничността, замислена от музикантите) .
Албумът съдържа десет основни и две бонус парчета, като общата му продължителност е около  46 минути (55 , ако броим двете допълнителни песни от бокс сета).

На обложката е изобразена една от картините от цикъла “The Course of Empire” на американския художник Томас Коул, озаглавена “Destruction”. Според източници от 19-ти век, художникът споделя за картината следното, което може да ви се стори интересно: “Картината представлява Порочното състояние или Състоянието на унищожение. Може да са минали векове от сцената на славата – въпреки че упадъкът на нациите обикновено е по-бърз от техния възход. Луксът е отслабнал и обезценен. Свиреп враг е влязъл в града. Бушува жестока буря. Стените и колонадите са съборени. Горят храмове и дворци. Една арка от моста, по който е минавало триумфалното шествие в предишната сцена, е разрушена, а счупените колони и останки от бойни машини, както и прехвърленият временен мост показват, че това е било сцена на ожесточен спор. Варварски и унищожителен враг завладява и разграбва града. Описанието на тази картина може би е излишно; касапницата и унищожението са неговите елементи.” С това казано, изборът на тази картина за обложка на “ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU” не е никак случаен.

Самият албум е създаден в почит на последните езически владетели и пътят на древните, съдържайки вдъхновяващи стихове от Sakis Tolis, понякога включващи библейски откъси или красиви препратки към значими творби. Една  от тях е и популярната песен “The song of Amergin”, която представлява инкантация на милезийския друид Amergin Glúingel , която той запява при стъпването в Ирландия  с десния си крак, като  самият текст е записан в Книгата на нашествията. Откъс от нея можем да чуем във финалната песен от албума , “Saoirse”. Като цяло, Rotting Christ не се ограничават в териториално отношение и обследват историята на величествените езически владетели от различни чужди територии, демонстирайки чрез текстовете си тяхната сила и дори унищожителна мощ.

Албумът започва с краткото и ритуалистично звучащо интро “Pro Xristou (Προ Χριστού)”, навлизащо в атмосферата на албума с традиционните викове на Sakis Tolis и завладяващ плавен натежал ритъм, като във фона можем да чуем хорови напеви като от “देवदेवं (Devadevam)” (албумът “Rituals”, 2016) и  дори монголско гърлено пеене, вплетено измежду тях. Слушателят е примамен пред дверите на новата творба на Rotting Christ , в пълна готовност да бъде покорен със следващата песен от албума – “The Apostate”, посветена на Юлиан Апостат (Флавий Клавдий Юлиан) и предлагаща слухова симфония от насилие, сформирана от тежки мелодични рифове, ритуалистични напеви и хорове, речеви послания – съвсем типични за по-ранните албуми на групата като “Teogonia”, например.

В следващите осем парчета от албума сякаш групата преминава в музикално отношение през най-добрите елементи от любими песни в  дискографията си, включително и през завладяващите добре познати ритуалистични пасажи и високи писъци,които нажежават обстановката до краен предел. Атмосферата в различните части от албума е разнообразна, като Rotting Christ създават изкусен баланс между агресия, възвишеност и отдаване на почит. И макар да се придържат към корените си и да дълбаят още по-надълбоко в тях, не липсват и приятни изненади като тази в  песента  “La Lettera Del Diavolo”, където можем да чуем и изключителните артистични вокали на мецосопраното Amdroniki Skoula (Chaostar).

Всяка от песните съдържа нещо уникално и достойно за внимание, като може би “The Farewell” и по-величествената агресия, осезаема в парчето,  заедно с интересния бас, се забиват особено ярко в съзнанието – това е от песните, които ще се въртят в плейлистите ми без съмнение.  Друга сериозно отличаваща се магична атмосфера усетих и от “Pix Lax Dax”, която започва с красиви и ефирни китарни рифове, заедно с ритмични  барабани, звучащи заедно с шепота на Sakis Tolis като истински боен химн, постепенно  прерастващ във величествена  симфония от звуци на припева, акцентирана допълнително от жреческия напев “ΣΩΣΕ ΜΕ ΙΕΡΕΙΑ / ΣΩΣΕ ΜΕ / ΣΩΣΕ ΜΕ ΙΕΡΕΙΑ / ΣΩΣΕ ΜΕ”.

“Our voice is quiet, but not our strength
Never divided, in league with death”

Rotting Christ изцяло се потапят в забравени  времеви линиии и с “ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU” отдават почит на потуленото от християнството величие на езическите владетели и вече несъществуващите им масивни империи. Самите те, стоящи като едни исполини в гръцката и световна екстремна метъл сцена, с този албум за пореден път показват висока класа при композирането на музика и боравенето с различни вокални и китарни техники за целите на постигането на обмислено и завладяващо музикално изживяване.
Чрез звуково странстване сред  древногръцките, скандинавски и други култури в техните величествени епохи преди пристигането на християнската религия, Rotting Christ показват, че мечът на вдъхновението им определено не е ръждясал  и то може да бъде възродено по всяко време, дори в някои неподозирани посоки.

I am the Wind that blows across the Sea
I am the Wave of the Ocean
I am a Ray of the Sun
I am the Spear-in the Battle
(“The song of Amergin”)

За момента можете да чуете следните парчета от албума:

Албум: “ΠΡΟ ΧΡΙΣΤΟU”
Банда: Rotting Christ
Дата на издаване: 24-ти май, 2024-та година
Лейбъл: Season of Mist
Линк за предварителна поръчка: https://redirect.season-of-mist.com/RottingChristProXristou