Малко хора знаят за “любовта ми” към crust и crustpunk музиката,
които обикновено избягвам така, както демоните бягат от миризмата
на тамян и пръските на светена вода.
Не знам какво точно не ѝ харесвам на тази музика, но определено не
е моето кафе и неслучайно избягвам както да пиша за подобни
музиканти, така и да слушам този тип музика, като цяло.
Живея на принципа, че трябва да се фокусирам върху нещата, които ми
харесват и да не отдавам значение на нещата, които не ми допадат.
Животът е твърде кратък, за да слушам несинхронизираща с мен музика
или да прекарвам времето си с кофти хора. Пък и все пак вече съм го
минала наполовина почти, сега тепърва ли да си прецаквам
моджото…
Финландците Dispyt, обаче, се оказаха едно огрооомно изключение от това правило и като ценител на красивата и качествена музика, наистина се радвам, че пренебрегнах за момент предразсъдъците си и отдадох нужното внимание на групата и втория ѝ дългосвирещ албум.
Съставена от опитни и наистина отдадени на музиката творци,
бандата успява умело да съчетае блек метъл с crustpunk и дет метъл
по начин, който да те накара да си счупиш вратните прешлени.
Вокалите на Mathias Lillmåns, които са ни познати и от финландската
блек метъл група …and Oceans, вокалите на Owe Inborr и тези на
Juuso Englund през цялото време поддържат огъня жив, разпалвайки
хаоса и изгаряйки до основи всяко съмнение, че албумът си
струва.
Парчетата в “Under tiden jag sålde min själ till Satan” са тринадесет, като всяко едно от тях по стара crustpunk традиция не надвишава три минути и четиридесет секунди. Кратки, отмерени, методични и яростни песни, с обща продължителност около половин час.
Най-интересното за мен в изпълнението на песните и в самия запис
на албума е , че всеки един от музикантите може да бъде чут и като
вокалист в него. Изключително ми е интересно, когато виждам такава
мултифункционалност в музикантите от даден проект, защото не знам
дали си давате сметка, но е изключително сложно да свириш на китара
и да изпълняваш вокали в същото време. При барабаните нещата са още
по-нечовешки.
Представете си каква концентрация реално е нужна за изпълнението на
китарното соло в “Jag och Demonen” , в съчетание с вокалите на
Juuso Englund, който в случая изпълнява и двете.
Всеки един от музикантите влага в музиката изключително много
старание и емоция и това ме накара истински да им се зарадвам.
Започвам искрено да се чудя как би звучала групата на живо.
Представям си wall of death на секундата, а това е силно
показателно.
Dispyt е тройна сила, създаваща троен вихър от интересен
и яростен блек метъл, която би допаднала на голяма част от блек и
дет метъл феновете. Емоционалният заряд и хаос, пресъздаден чрез
музиката в заглавието е истинско екстремно преживяване, което те
разгаря отвътре и разпалва по начин, по който само малцина могат да
го постигнат.
Ако ви се размахва грива под звуците на качествена музика –
чуйте “Under tiden jag sålde min själ till Satan”.
Любимо парче: “Ödmjukhetens Hand”
Оценка: 8/10
Целият албум можете да чуете тук:

Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.