It’s May 24th and today we celebrate the Bulgarian Alphabet, Education and Culture, and Slavic Literature. This day  honors the creators of the Glagolitic and Cyrillic alphabets, serving as a tribute to Bulgarian literacy, language, and culture.

In honor of our beautiful native language, I decided to put together a material that would celebrate at least a small part of the valuable texts in Bulgarian in black metal, which over the years have left their mark on me and, I hope, in the minds of many other fans of the genre.

Out of 151 Bulgarian black metal bands, only a handful have dared to write in their native language, and these are some of the lines that remain echoing in time…

“Душа (Пътуване)” by  Aryan Art, from the album “Хармония – Вечност – Вселена” (2015)

В адските окови на човешката плът
Свита дълбоко бе душата подчинена
Отчаяно търсеше изход, избавление
Жадуваше навън да полети освободена

Но ето – избяга сетне от тез дълбини
И вслуша се в шепота на майката земя
Усети магията на чудната природа
Отдаде почит към мрак и светлина

Потопи се в безбрежните морета и океани
Затанцува с вятъра навред из равнините
Изкачи масивите планински заснежени
И понесе се нагоре към слънцето, звездите

Там сред небесата необятни се разгърна
В хармония достигна до древните мистерии
Към зенита се отправи с огнени крила
И премина отвъд научните бариери

Навлезе в непознати измерения безброй
Заигра се дори с пространството и времето
Всичко и нищо сляха се в едно
Разкри се тайният ключ на сътворението

Тогава изведнъж проблясък озари я
И реши да се завърне отново у дома
Осъзнала, че именно тялото човешко
Е частица от безкрая – миг във вечността

Но вътре в него е и цялата вселена –
Бурните емоции, чувства и мечти
Несломимата вяра в ценности, идеали
Стремежът пламен да създава, да твори

Върховната сила на умът и съзнанието
Интуицията будна, зовът на мъдростта
Непокорният пулс на сърцето – това е
Тъй-жадуваната безгранична свобода

TRANSLATION:

In the hellish chains of human flesh
The soul was deeply enslaved
It desperately sought a way out, deliverance
It yearned to fly out free
But here it is – it finally escaped from these depths
And listened to the whisper of mother earth
Feeled the magic of the wondrous nature
Payed homage to darkness and light

Immersed in the boundless seas and oceans
Danced with the wind all over the plains
Climbed the snow-capped mountain ranges
And soared up to the sun, the stars

There among the vast skies it unfolded
In harmony it reached the ancient mysteries
Towards the zenith it headed with fiery wings
And went beyond scientific barriers

It entered countless unknown dimensions
It even played with space and time
Everything and nothing merged into one
The secret key to creation was revealed

Then suddenly a flash illuminated it
And it decided to returns home again
Realized that the human body
Is a particle of infinity – a moment in eternity
But inside it is the entire universe –
The stormy emotions, feelings and dreams
The unbreakable faith in values, ideals
The fervent desire to create, to create

The supreme power of the mind and consciousness
Intuition awake, the call of wisdom
The rebellious pulse of the heart – this is
The longed-for boundless freedom

“Философъ” by Драгшанъ, from the album “Философъ” (2018)

Отчуждението стигна и България,
омразата сви гнездо и тук,
човеци с гняв се преобули,
няма помен от човешката им кръв.

Eдна кръв тече във вените им,
а вдигат в злоба кървав нож,
отровата пропива все навътре,
в тялото на този наш народ.

Озвери се днес народът наш,
не народ – досущ пълчище –
хора, изкривили поглед благ,
караконджули от трънест пущинак.

Ведър поглед, млад, блажен и здрав,
вкоравил детинските си плещи
в алчните очи на този свят,
сграбчил чистите очи детински.

Брат брата си продава подло,
прехласнат по знаци финикийски,
кумири грозни се издигат,
въздигнати за някой чужд герой.

Пророци хиляди заливат
нашия объркан, празен свят,
слово излишно се излива,
закрепват се безброй лъжи.

TRANSLATION:

Alienation has reached Bulgaria,
hatred has made a nest here too,
people have covered themselves with anger,
there is no trace of their human blood.

One blood flows in their veins,
and they raise a bloody knife in malice,
the poison seeps deeper,
into the body of this people of ours.

Our people have become beasts today,
not a people – quite a horde –
people who have distorted their kind gaze,
squirrels from a thorny wasteland.

A serene gaze, young, blissful and healthy,
has hardened his childish shoulders
in the greedy eyes of this world,
has seized the pure eyes of a child.

Brother sells brother vilely,
enthralled by Phoenician signs,
ugly idols rise,
erected for some foreign hero.

Thousands of prophets flood
our confused, empty world,
words are poured out in vain,
countless lies are entrenched.

“Кукеръ” by  Гробъ, from the album “Погребални химни” (2022)

Спотайват се сенки на ужаси хорски
Пълзят сред клони на заспали дървета
Без думи обричат.
Страховете владеят…

В танц от бяс и черна поквара
Спускат се в среднощния мрак
Злото окичили в черни пендари
Хвърлят го в живия свят

Даряват те мъка и болест коварна
Отнемат от мислите радост и блян
Погубват душата а и сърцето
И сетне отиват си с първия лъч

Кукери, в блик от ярко слънце
Земята ще орат с танца див
Светлина ще носят, мрака ще прогонят
Ще целят тела повехнали от скръб

Ще бягат ли сенките от кукерска мъст
Или ще дирят победа в борбата
Дали ще надвият или ще паднат
Никой не знае до сетния час

В тъмнилото крият се ужаси хорски
Сред клони на мъртви дървета пълзят
Без думи обричат.
Страховете владеят…

Кукери, в блик от ярко слънце
Земята ще орат с танцa див
Светлина ще носят, мрака ще прогонят
Ще целят тела повехнали от скръб

Кукери, в блик от ярко слънце
Земята ще орат с танца див
Светлина ще носят, мрака ще прогонят
Ще целят тела повехнали от скръб

TRANSLATION:

Shadows of human horrors lurk
They crawl among the branches of sleeping trees
Without words they curse.
Fears rule…

In a dance of rage and black corruption
They descend into the midnight darkness
They adorn evil in black pendants
They throw it into the living world

They give you pain and insidious illness
They take joy and daydreaming from your thoughts
They destroy the soul and the heart
And then they leave with the first ray

Kukeri, in a burst of bright sun
They will plow the earth with a wild dance
They will carry light, they will drive away the darkness
They will aim at bodies withered from grief

Will the shadows flee from kukeri’s revenge
Or will they seek victory in the fight
Whether they will prevail or fall
No one knows until the last hour

In the darkness human horrors lurk
They crawl among the branches of dead trees
Without words they curse.
Fears rule…

Kukeri, in a burst of bright sun
The earth will plow with a wild dance
They will bring light, they will drive away darkness
They will aim at bodies withered from grief

Kukeri, in a burst of bright sun
The earth will plow with a wild dance
They will bring light, they will drive away darkness
They will aim at bodies withered from grief

“Сияние” by  Полуврак, from the album “Тътени огласят тишината” (2018)

Възнесени от звездния порой, докоснати от Абсолюта,
те творяха, въплъщавайки всевечната Мъдрост.
Израстваха, когато Вселената се разкрие в тях,
и зовяха се хора, щом Тайнството покълне в сърцата им.

Те не издигаха идоли за свои наместници,
а бяха във неизразима връзка с Безкрая.
Съзиждаха своя живот, водени от съвършенство,
и всяка дума бе израз, всяко действие – обред.

Те бяха частица от несътворената Истина,
тъй както сиянието бе въплатено в тялото.
Приветстваха стихиите, носеха се с ветровете,
танцуваха с тътените на земята.

И тогава, когато измамното слово на фанариотите сломи духа,
мнозина стекоха се в планините.
Отколешното познание превърна се в Мистерия,
а не бяха малко и онези станали жертва на лъжеучението.
Ние сме, ние сме били, ние ще бъдем! – говореха им всевиждащите.
И какво бе времето за обгръщащите вечността?

Векове наред потомците на Орфей бродеха в тъмнина,
а под краката им огънят озаряваше подземните светилища.
Вода шептеше от безименни кладенци, тътени огласяха земята,
а песента ѝ подемаха сеячи и жътвари:
-Търпеливи бъдете, дръзки по-сетне
и тогава само ще строите отново твърдините си.

Не ще е далеч денят на озареното величие!

TRANSLATION:

Ascended from the starry torrent, touched by the Absolute,
they created, embodying the eternal Wisdom.
They grew when the Universe revealed itself in them,
and were called people when the Mystery sprouted in their hearts.

They did not erect idols as their viceroys,
but were in an ineffable connection with the Infinite.
They built their lives, guided by perfection,
and every word was an expression, every action a rite.

They were a particle of the uncreated Truth,
as the radiance was embodied in the body.
They greeted the elements, rode with the winds,
danced with the rumbles of the earth.

And then, when the deceptive word of the Phanariotes broke the spirit,
many flocked to the mountains.
The ancient knowledge turned into a Mystery,
and not a few of those who fell victim to false teaching were there.
We are, we were, we will be! – the all-seeing ones told them.
And what was time for those who embraced eternity?

For centuries, the descendants of Orpheus wandered in darkness,
and under their feet the fire illuminated the underground sanctuaries.
Water whispered from nameless wells, rumblings echoed the earth,
and its song was raised by sowers and reapers:
-Be patient, be bold later
and only then will you build your fortresses again.

The day of illuminated greatness will not be far off!

“Кървав идол” by  Bolg, from the album “Plague Vaccine” (2018)

Нещастни жалки роби
на тяло в кръв обляно
на кървав идол –
месия жертвен, жалък!

TRANSLATION:
Grieving, pitiful slaves
of a body covered in blood
of a bloody idol –
a sacrificial messiah, pitiful!

“Конниците на мрака” by  Frozen Tears, from the album “Когато земята плаче” (2000)

Още димят неизгаснали клади
Мечът все още е остър и стръвен
Още в полетата мъртви се раждат
Дни на безумства и нощи на кърви.

Вълците вият нейде в гората
Вятърът стене над пустите къщи в нощта
И конници идват и плаче земята
Сякаш странно предчувства, че идва смъртта.
И ще преминат могъщи и горди
през църкви горящи и безкръстни гробове.

И отново внезапно силно в тревата
Вятър изписка с демоничен стон
Страшно злокобно зашумяха листата
И мракът възседна своя вран кон.

TRANSLATION:
Still smoke unextinguished pyres
The sword is still sharp and fierce
Still in the fields the dead are born
Days of madness and nights of blood.

Wolves howl somewhere in the forest
The wind moans over deserted houses at night
And horsemen come and the earth cries
As if strangely foreboding that death is coming.
And they will pass mighty and proud
Through burning churches and crossless graves.

And again suddenly loudly in the grass
The wind howled with a demonic moan
The leaves rustled terribly and ominously
And darkness mounted its black horse.

You’re invited to celebrate with us and  some  quality Bulgarian black metal!