THE VOID JOURNAL


Първата медия на Балканите, посветена изцяло на блек метъл жанра
и омагьосващите звуци на балканския и световен ъндърграунд 

Underground Kvlt - Following the Dark Arts since 2017

Българският език в блек метъла (част първа)

Българският език в блек метъла (част първа)

Днес е 24-ти май и  празнуваме  Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
В чест на красивия ни роден език реших да сглобя материал, който да отпразнува поне малка част от стойностните текстове на български език в блек метъла , които през годините  са оставили отпечатъка си върху мен и надявам се, в съзнанието на много други почитатели на жанра.

От 151 български блек метъл групи, осмелилите се да пишат на родния си език са едва една шепа, а това са част от редовете, които остават да ехтят във времето…

 

 

„Душа (Пътуване)“ на Aryan Art, от албума „Хармония – Вечност – Вселена“ (2015)

В адските окови на човешката плът
Свита дълбоко бе душата подчинена
Отчаяно търсеше изход, избавление
Жадуваше навън да полети освободена

Но ето – избяга сетне от тез дълбини
И вслуша се в шепота на майката земя
Усети магията на чудната природа
Отдаде почит към мрак и светлина

Потопи се в безбрежните морета и океани
Затанцува с вятъра навред из равнините
Изкачи масивите планински заснежени
И понесе се нагоре към слънцето, звездите

Там сред небесата необятни се разгърна
В хармония достигна до древните мистерии
Към зенита се отправи с огнени крила
И премина отвъд научните бариери

Навлезе в непознати измерения безброй
Заигра се дори с пространството и времето
Всичко и нищо сляха се в едно
Разкри се тайният ключ на сътворението

Тогава изведнъж проблясък озари я
И реши да се завърне отново у дома
Осъзнала, че именно тялото човешко
Е частица от безкрая – миг във вечността

Но вътре в него е и цялата вселена –
Бурните емоции, чувства и мечти
Несломимата вяра в ценности, идеали
Стремежът пламен да създава, да твори

Върховната сила на умът и съзнанието
Интуицията будна, зовът на мъдростта
Непокорният пулс на сърцето – това е
Тъй-жадуваната безгранична свобода

 

 

 

„Философъ“ на Драгшанъ, от албума „Философъ“ (2018)

Отчуждението стигна и България,
омразата сви гнездо и тук,
човеци с гняв се преобули,
няма помен от човешката им кръв.

Eдна кръв тече във вените им,
а вдигат в злоба кървав нож,
отровата пропива все навътре,
в тялото на този наш народ.

Озвери се днес народът наш,
не народ – досущ пълчище –
хора, изкривили поглед благ,
караконджули от трънест пущинак.

Ведър поглед, млад, блажен и здрав,
вкоравил детинските си плещи
в алчните очи на този свят,
сграбчил чистите очи детински.

Брат брата си продава подло,
прехласнат по знаци финикийски,
кумири грозни се издигат,
въздигнати за някой чужд герой.

Пророци хиляди заливат
нашия объркан, празен свят,
слово излишно се излива,
закрепват се безброй лъжи.

 

 

 

„Кукеръ“ на Гробъ, от албума „Погребални химни“ (2022)

Спотайват се сенки на ужаси хорски
Пълзят сред клони на заспали дървета
Без думи обричат.
Страховете владеят…

В танц от бяс и черна поквара
Спускат се в среднощния мрак
Злото окичили в черни пендари
Хвърлят го в живия свят

Даряват те мъка и болест коварна
Отнемат от мислите радост и блян
Погубват душата а и сърцето
И сетне отиват си с първия лъч

Кукери, в блик от ярко слънце
Земята ще орат с танца див
Светлина ще носят, мрака ще прогонят
Ще целят тела повехнали от скръб

Ще бягат ли сенките от кукерска мъст
Или ще дирят победа в борбата
Дали ще надвият или ще паднат
Никой не знае до сетния час

В тъмнилото крият се ужаси хорски
Сред клони на мъртви дървета пълзят
Без думи обричат.
Страховете владеят…

Кукери, в блик от ярко слънце
Земята ще орат с танцa див
Светлина ще носят, мрака ще прогонят
Ще целят тела повехнали от скръб

Кукери, в блик от ярко слънце
Земята ще орат с танца див
Светлина ще носят, мрака ще прогонят
Ще целят тела повехнали от скръб

 

 

 

„Сияние“ на Полуврак, от албума „Тътени огласят тишината“ (2018)

Възнесени от звездния порой, докоснати от Абсолюта,
те творяха, въплъщавайки всевечната Мъдрост.
Израстваха, когато Вселената се разкрие в тях,
и зовяха се хора, щом Тайнството покълне в сърцата им.

Те не издигаха идоли за свои наместници,
а бяха във неизразима връзка с Безкрая.
Съзиждаха своя живот, водени от съвършенство,
и всяка дума бе израз, всяко действие – обред.

Те бяха частица от несътворената Истина,
тъй както сиянието бе въплатено в тялото.
Приветстваха стихиите, носеха се с ветровете,
танцуваха с тътените на земята.

И тогава, когато измамното слово на фанариотите сломи духа,
мнозина стекоха се в планините.
Отколешното познание превърна се в Мистерия,
а не бяха малко и онези станали жертва на лъжеучението.
Ние сме, ние сме били, ние ще бъдем! – говореха им всевиждащите.
И какво бе времето за обгръщащите вечността?

Векове наред потомците на Орфей бродеха в тъмнина,
а под краката им огънят озаряваше подземните светилища.
Вода шептеше от безименни кладенци, тътени огласяха земята,
а песента ѝ подемаха сеячи и жътвари:
-Търпеливи бъдете, дръзки по-сетне
и тогава само ще строите отново твърдините си.

Не ще е далеч денят на озареното величие!

 

 

 

„Кървав идол“ на Bolg, от албума „Plague Vaccine“ (2018)

Нещастни жалки роби
на тяло в кръв обляно
на кървав идол –
месия жертвен, жалък!

 

 

„Лицемер“ на Ексхуматор, от албума „Оковите на мрака“ (1998)

Порокът, с който тебе господ надари
вечна завист плува в твоите очи
картина жалка и дори без срам
усмивката ти само плюс голям

Мръсен долен лицемер
Твоят смях не те укри
Мръсен долен лицемер
Твойта завист те уби

Одумваш всички, туй е твоят ход
не може да не плюеш чуждия живот
Не искам да усетя твоя  мироглед
Та ти от Бога си завинаги проклет

Затънал в кашата на своите лъжи
прозрачен стана ти във нашите очи
Останал сам със своя личен грях
Нощта се спуска, а във тебе страх

Съзнаваш ли, че ти си низше същество
роден си без да имаш сиво вещество
Изпепелен от облика на този сън
Отритнат ти ревеш, ревеш навън

Не сваляш маската от своето лице
В гърдите камъкът е твоето сърце
И няма спиране за тебе таз игра
Обречен си и Господ теб избра

 

 

„Конниците на мрака“ на Frozen Tears, от албума „Когато земята плаче“ (2000)

Още димят неизгаснали клади
Мечът все още е остър и стръвен
Още в полетата мъртви се раждат
Дни на безумства и нощи на кърви.

Вълците вият нейде в гората
Вятърът стене над пустите къщи в нощта
И конници идват и плаче земята
Сякаш странно предчувства, че идва смъртта.
И ще преминат могъщи и горди
през църкви горящи и безкръстни гробове.

И отново внезапно силно в тревата
Вятър изписка с демоничен стон
Страшно злокобно зашумяха листата
И мракът възседна своя вран кон.

 

 

За финал излизам с един призив към родните ни изпълнители –  творете и общувайте повече на родния си език. Славата и престижа са нещо временно и третостепенно, в блек метъла дори не би трябвало да фигурира като приоритет, но ценностите са вечни и се предават през поколенията, оказват огромно влияние на  онези след нас – добре е да го имате предвид, когато пишете поредния си текст на чужд език.
Не забравяйте, че вие сте кръвта, движеща се по вените на родната  блек метъл сцена и от вас зависи нейната идентичност.

Хубав празник на всички, надявам се да отразите подобаващо с интересна книга и качествен български блек метъл днешния ден!

 

 

 

Сподели статията :
Абонирай се.
Известие за:
2 Коментара
Oldest
Newest Most Voted
Inline Feedbacks
View all comments
Атанас Велев
9 месеца 🔥

Страхотна селекция, но лично бих добавил и „Страната, гдето се раждат ветровете“ на Diabolism

Мирослав-Velzevul666
9 месеца 🔥

Честит Празник на ВСИЧКИ БЪЛГАРИ…
Поздравление за статията.Все любима групи носещи ПОСЛАНИЯ И ИДЕОЛОГИИ…
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО…

Моля, прочетете, преди да коментирате в сайта:
1.Поднасяйте критиката си обосновано и интелигентно.
2. Коментари извън темата на статията - конкретният изпълнител или музиката му, ще бъдат премахвани. Не е коректно спрямо изпълнителите под статиите за тяхната музика да се прави реклама на други изпълнители или да се водят разговори на друга тема.За този тип дискусии можете да използвате имейл адреса на The Void Journal, а скоро може би ще бъде създаден и форум/чат, в който да може всички да общуват свободно без ограничения.
The Void Journal е първата по рода си медия на Балканите - нека поддържаме нивото на нужната висота.