Френските повелители на яростния звук и странстването из дълбоките води на  мистицизма  Merrimack нямат нужда от особено представяне към днешна дата. До момента всяка от творбите им се е отличавала от потока блек метъл албуми с изумителната си нажежена, непокорна и злобна енергия, в същото време комбинирана с възвишени текстове, отварящи един по- дълбинен и философски поглед върху израза на духовното. Ако имаше такова понятие като медитативен и възвишен блек метъл, то Merrimack несъмнено шяха да са на върха на неговата пирамида.
С новия си албум „Of Grace and Gravity“, групата се завръща отново към луциферианските си корени и методичен хаос, като доставя седем нови атмосферни ортодоксални химна, разпростряни върху малко над 48 минути масивен звук. Традиционалисти до мозъка на костите си, Merrimack следват ранното наследство на собствения си стил и предполагам не е нужно да казвам, че експериментите са сведени до минимум при композирането и изпълнението на албума.
„Of Grace and Gravity“ започва отведнъж и рязко, с типичната груба и яростна енергия на французите,
завъртаща слуха в безкомпромисен хаос. „Sulphurean Synods“ носи неприязънта на музикантите към фалша и най-вече самозваните окултни лидери, като отправя провокативни призиви към слушащия и  с помощта на вариращи темпове, агресивни вокали и настъпателни сурови и дисонантни рифове, а  и несъмнено благодарение на зарибяващия ритъм на барабаните, се получава запомняща се вихрушка от  чиста и неподправена емоция.

„Look at them, grotesque assemblies of roosters and goats,
Carved in their own mirages, in deceptive axioms…“

Спираловидният лабиринт,  по който се спуска слушателят с всяко следващо парче, следва запазената марка масивен звук на Merrimack,  съчетан с красиви проблясващи изкривени рифове, дълбинни атмосфери и обиграно  лавиране между възвишена нирвана, самообладана омраза  и буйна ярост, избълващи философия под формата на поезия, с лекота подсилвайки усещането за величие. Интересен е и изборът на  последната песен в албума – „Embalmer’s Wine“ е изцяло инструментално парче, като едва в неговия край в микса може да се чуе силно приглушен писък.
Що се отнася до продукцията и смесването и мастерирането на музиката, този път се забелязва почерка на Francis Caste, който носи огромна част от подхода при продукцията на Tore Stjerna в албумите „Grey Rigorism“ и „The Acausal Mass“. Можете да забележите същия суров и хрупкав звук на китарите и вокалите, който придава допълнителна криптична атмосфера на записа. Не мога да кажа, че последният албум на групата „Omegaphilia“ беше лош – това определено не е случаят, но там сякаш ми липсваше онази малко по-сурова и неполирана енергия от горните албуми,  и особено първичността и ХАОСЪТ, които в „Of Grace and Gravity“ звучат в перфектен синхрон с мистичните текстове, завладяващи ума в продължение на творбата.
И всичко това е отразено подобаващо в творбата на Belial Necroarts, в която символът на Еосфорос, крехкостта на човека и неговата свързаност с корените на  космическата цялост, създават общата картина, илюстрираща музиката в албума – чистa, суровa, безкомпромисна, агресивна  и в същото време,  по своему изтънчена.
С непокорна природа и докосващ  хипнотизиращ ритъм, „Of Grace and Gravity“ дълбае в търсенето на истината и смисъла на съществуването чрез просветляваща поезия,  обгърната от мощен воал от  нагорещен емоционален заряд и бесен инструментал, които ще ви потопят изцяло в историята за мистичния прах на живота, потъващ под бремето на благодатта и гравитацията, лъкатушещ между заблудата и кристалната яснота.

„He arrogates to himself the right to crown with thorns the descended Word, to give to an insane tribe the laws of scourge…“

Можете да чуете някои от песните в албума по-долу:

Албум: „Of Grace and Gravity“
Банда: MERRIMACK
Дата на издаване: 08.03.2024-та година
Лейбъл: Season of Mist
Линк: https://bit.ly/3PtuYAn