Три години след изпълнения си с хъс и богохулна омраза опус “For
the Glory of Your Redeemer” , нидрозианският блек метъл проект
Misotheist връхлита отново със своята органична и примамлива мрачна
атмосфера.
Добре познатият подход на музиканта с интро от изкривени рифове,
играещи си с тънките струни, дава началото на заглавната песен от
албума, “Stigma”, като по-ефирните китари скоро отстъпват на
ритмични среднотемпови барабани и по-плътни стържещи мелодии,
заобиколени от емоционално заредени ръмжащи вокали, които се
разпалват с всеки следващ призив само, за да се разтворят отново в
суровия иснтрументал.
По традиция, албумът отново е композиран в рамките на три колосални
парчета, като всяко едно от тях съдържа няколко ключови секции с
различно настроение. От сурова класическа трондхаймска лудост до
тайнствена и първична ярост, през меланхолични звукови пейзажи с
по-изчистени атмосферни китари и красиви полутонове, “Stigma” е
особен звяр, който изцяло ще ви отвее със завладяващите мелодии,
които предлага на болния ви слух.
И ако си мислите, че всичко си е като в предходния албум на
Misotheist и няма особени изненади в музикално отношение –
помислете отново…
В заглавното парче от албума “Vessels by which The Devil is made
Flesh” можете не само да чуете B. Kråbøl да изригва до съвсем
нови висоти и дори да чуете закратко да се промъкват негови
изчистени напеви, но и в даден момент ще чуете как съвсем
неочаквано окултните заклинания на IX от вече неактивната култова
блек метъл банда Urfaust си проправят път в пространството.
Комбинацията между Misotheist и Urfaust трябва да се обяви за
незаконна, най-вероятно, защото по-пленително нещо скоро не
ми е попадало под радарите. Комбинацията от запленяващите
инкантации на IX и зверската интензивна злоба и изпипани ожесточени
рифове на Kråbøl, е като много силно , тройно черно кафе – завърта
те като стихия. И не – дори това не е най-доброто от най-доброто в
този албум. Има още.
Последната песен от албума е “Whitewashed Tombs” , като още
от самото начало на това дълго, почти 20- минутно парче,
вулканичната подчиняваща лудост на Misotheist категорично
застопорява съзнанието и те оставя безтегловен чрез пленителни
режещи и агресивни рифове, заобиколени от неистов рев!
Притихващ и отново въздигащ се на повърхността с нечовешка злоба,
звярът разкъсва безпощадно и сякаш не може да се насити на това да
връхлите от различни посоки с нови изненади, с които да те накара
да следваш натежалите му стъпки. Ще чуете дори ембиънт шумове,
които придават кинематографски нюанс на записа – сякаш някой копае
гроб с лопата, ще ви направят впечатление несъмнено и дълбоките
атмосферни мотиви с различни неочаквани обрати…
Въобще, албумът “Vessels by which The Devil is made Flesh” ще ви
държи в напрежение и ще поддържа огъня ви до последната секунда,
като съм сигурна, че ще ви се прииска да превъртате записа отново и
отново, за да се уверите в това, което сте чули. Някои елементи са
толкова леко загатнати, макар и осезаеми за опитното ухо, че със
сигурност ще са ви нужни поне няколко слушания , за да оцените
подобаващо красотата на творбата в пълния ѝ капацитет.
Ожесточен, студен, но в същото време истински завладяващ и
атмосферичен, “Vessels by which Thе Devil is made Flesh” е сложна и
богата на разнообразие творба, в която ще чуете сурова продукция от
сърцето на Трондхайм в пълната ѝ северняшка и безкомпромисна мощ.
Страстен и разливащ се като плътна вледеняваща вълна върху
сетивата, този опус ще ви припомни истинското значение на блек
метъла, подклаждайки любопитството и жаждата ви за качествена
музика.
За момента можете да чуете заглавното парче от албума,
“Vessels by which Thе Devil is made Flesh” :
Албум: “Vessels by which The Devil is made
Flesh”
Банда: MISOTHEIST
Дата на издаване: 1-ви март, 2024
Лейбъл: Terratur Possessions
Линк: https://bit.ly/3SKvzOT

Mother of THE VOID.
Underground music is the ultimate weapon against mediocrity.