NIGHT SHALL DRAPE US е съвсем нова финландска блек метъл орда, включваща в злокобния си арсенал вокалите на Wraath (Behexen, Beyond Man, Dark Sonority, Darvaza, Fides Inversa, Mare, Ritual Death), музикалните аранжименти и инструментални изпълнения на LRH (Bythos, Horna, Black Death Ritual), вокалите на Spellgoth (Black Death Ritual,Horna), Infection (Behexen, Bythos, Horna) и китарите по време на живите изпълнения на по-късно присъединилия се Vexd (Caestus, Lux Morti). Накратко казано – нова супергрупа от вече утвърдени музиканти, които всички познаваме добре в досегашните им начинания.
И макар и да са ни познати, в дебютния дългосвирещ албум на групата, “Lunatic Choir”, сякаш на светлина излиза една друга страна на горепосочените творци. Тук LRH записва всички китари и барабани, замисля цялата концепция и композициите, но пълната мощ на бандата се разгръща, когато рамо до ремо с него застават брат му Spellgoth и останалите му съмишленици в разпространението на мрачния звук и всички заедно извикват от ада творба , която преидава плът на сенчестите визии. Появява се албум, който е както хищен и наситен с агресия и мъчение, така и фино замислен, динамичен и първичен.
Започвайки с интро от ефирни акустични китарни мелодии, началното парче “Hymn of Rebellion” бързо преминава в яростен химн с раздвижени китарни мелодии и бързи барабани, заедно с траш рифове и безмилостни вокали от Wraath, оставяйки старошколски послевкус.
В продължението на албума можете да чуете силни традиционни бластове и китари от траш и блек метъл жанровете – нещо, което не е нещо наистина ново под слънцето като звучене, но и според мен ще бъде доста приятно за ухото на повечето блек метъл запалянковци.
И макар да не прави някакво сензационно откритие в самия звук, в албума има неща, които ще ви направят силно впечатление. Едно от тях са красивите сола на LRH – зарибяващи рифове, които се забиват в ума и особено, ако свирите, ще са ви интересни за проследяване (солото в края на “Ashes of Men”, например, и не само). Макар и да е невероятен барабанист, тук музикантът разширява таланта си още повече и това само по себе си е огромна гледка за един музикален фен, който следи работата на музикантите с интерес. Да видиш как един барабанист събира от нулата звездна група и създава сам цели композиции и е зареден с огромен заряд като този на LRH , определено не се случва достатъчно често.
Освен това, къде бихте могли да чуете на едно място вокалите на Spellgoth, Wraath и Infection? Във всяко от парчетата, тримата вокалисти завладяват заедно или поотделно пространството с лунатичните си абсолютно раздиращи вокали, на фона на изкривени и понякога атмосферни рифове, като комбинацията е именно едно лунатично хорово изпълнение, изцяло оправдаващо името на албума.
Всеки музикант вади най-доброто от себе си, изразявайки различна емоция във всяка от песните,отлично обрисувайки смисъла им , като на места звуковото простраснтво е по-изтерзано, с по-безмилостни барабани и траш рифове (“Hymn of Rebellion”, „Ashes of Men“, “Dead Eden”) , a в други на преден план се извисява абсолютен лунатичен хор, обгърнат в блек метъл суровост.
Особено зарибяващи са песните, в които цари по-студената, величествена и злокобна атмосфера на албума – финалните “Under the Dead Sky” и “The Queen of the Red Streams”, които за мен са рубинът в короната на “Lunatic Choir”. В “Under the Dead Sky” вокалите са абсолютно премазващи, с висок емоционален заряд и лавиращи измежду тотална ярост, божествено величие и ритуалистичен екстаз, а струнните и барбаните допринасят за една тежка и сурова атмосфера, която кара песента да отлети бързо като врабче, подгонено от гладен скален орел.
Infection е невероятен вокалист и в последните две парчета потенциалът му като такъв излиза наяве с пълна сила – от сега ви казвам, не сте го чували досега точно в това му амплоа. Ако някой е слушал някоя от старите му и вече неактивни банди – Sotajumala, например, знае до каква висота може да стигне като вокалист , но тук… тук Infection изцяло изригва с вокалите си както никога досега в една покъртителна и неподражаема ярост, която кара парчетата да звучат особено автентично и първично, и сякаш изпълват цялото пространство.
За финалната песен „The Queen of the Red Streams“ групата сподели преди известно време:„Преминаваме през артериите на вечни тунели към илюзорния воал на живота и смъртта .Омагьосани от вечния ѝ танц, ние подчиняваме живота си, за да преминем през воала. Тя ще пожъне всичко, което е фалшиво, и ще ни освободи.“ Е… Освен, че замисълът на песента е силно просветляващ и в същото време носи мрачна и поетична атмосфера, „The Queen of the Red Streams“ е още и един мощен завършек на “Lunatic Choir” – от мелодични рифове с бласт бийтове, песента преминава през ефирни акустични мелодии само, за да достигне до лунатични вокални призиви и 90-тарски рифове, потъващи накрая рязко в тишината.
Допълвайки и акцентирайки своите ярки таланти, NIGHT SHALL DRAPE US изваждат пред света
мрачен и въздействащ дебютен опус, чийто подивял лунатичен хор е готов да обсеби сетивата ви без усилие със своите намигвания към 90-те, интересната си китарна работа, траш метъл заигравки и изригваща блек метъл енергия, разтопени в жаравата на осем дебнещи в мрака химна.
Можете да чуете част от парчетата в албума по-долу:
Албум: “Lunatic Choir”
Банда: NIGHT SHALL DRAPE US
Дата на издаване: 26.04.2024
Лейбъл: Season of Mist Underground Activists
Линк: https://shop.season-of-mist.com/list/night-shall-drape-us-lunatic-choir
Ancient flame, quietly burning through the shadows. Devoted to black metal and the Dark Arts since the late 90’s. https://linktr.ee/paulafazlich
