THE VOID JOURNAL


Първата медия на Балканите, посветена изцяло на блек метъл жанра
и омагьосващите звуци на балканския и световен ъндърграунд 

Underground Kvlt - Following the Dark Arts since 2017

L’Homme Absurde : Belong

L’Homme Absurde : Belong
BG1 от 2

L’Homme Absurde ,в превод от френски,  означава „абсурдният човек“.
Групата е създадена през 2015-та година в Москва, като първоначално  се подвизава  под формата на самостоятелен проект на мултиинструменталиста Алексей Славин (A Young Man’s Funeral, Mare Infinitum (live), ex-Who Dies in Siberian Slush, ex-Comatose Vigil), който поема всички инструменти и вокали по онова време. Малко по-късно, през 2016-та година, към него се присъединяват басистът Юрий и китаристите Георгий Быков , Роман и Isod.
Настоящи членове на групата са  Алексей Славин (вокали) , китаристите Александър Сафронов и  Роман Савенков, басистът Павел Горшков и барабанистът Евгени Лобода.
С творчеството си – дебютът  „Monsters“ и вторият си  дългосвирещ албум, „Sleepless“, бандата смело поддържа  тенденцията на L’Homme Absurde  да експериментира в музикален аспект и да предоставя собственото си виждане и усещане, без да се придържа към строго определени традиции в блек метъла.

Днес имам честта да разкажа малко повече за предстоящото трето студийно заглавие  на групата, „Belong“, който се очаква да бъде издаден на 17-ти януари 2020-та година.

 

Съдържание :

  1. 0
  2. Rot
  3. Belong
  4. Separation
  5. Departure
  6. Burn
  7. Forsaken
  8. Sanctuary

 

 

Албумът  започва изключително атмосферично, подканяйки ни с еерична мелодия, преминаваща плавно в прочувствения транс на вокалите на Алексей.
Пост-блек метъл звучене, леко и в същото време дълбоко и приникващо в съзнанието и сърцето ти.
Втората песен в албума, „Rot“, е бърза и в пъти по-тежка от интрото на албума.
Сурови бластове и китарни рифове рамкират цялата песен и придават нечовешки красив облик на симбиозата между тежките вокали , ритмичните елементи в инструментала и неговите по-тежки включвания.
„Belong“ е същинско емоционално изригване.
Понякога ме удивява способността на групите да бъдат едновременнно толкова първични и методични по време на изпълненията си.
В тази песен усещам абсолютно точно това – първичност, силна емоция и в същото време много методично  и качествено изпълнение.
Харесва ми и колко умело тук  L’Homme Absurde съчетават пост-блек метъл с пост-рок .
В тази песен има няколко интересни момента, които определено привличат вниманието в това отношение.
Лавирането между двата стила и тяхното умело съчетание е изглежда характерна черта в творчеството на бандата и им придава голяма доза характер.
В „Separation“ очаквах да чуя нещо бавно, мрачно , тягостно, а всъщност още с първите секунди усещам точно обратното – песента започва с бърз и свеж темп, оставяйки усещане по-скоро за освобождаване, за търсене на изход от мрачния тунел, за желанието да преминеш през мрака с ясната цел да навлезеш в огъня с открито сърце и ум, оставяйки в него пепелта на всичко ненужно.
Силна и трансформираща песен, отбелязваща началото на мощен катарзис.
„Departure“  е история за самото начало.
Песен за силата, която е необходима понякога, за да се откажеш.
Песен за това колко е лечебно всъщност да си позволиш да изпиташ цялата болка, в името на едно по-добро утре.
Пост-блек метъл в много красив вид.
В „Burn“  всичко вече променя своя облик в огъня.
Атмосферата – тежка, нажежена, трансформираща!
Предпоследната песен, „Forsaken“ , е първичност до неузнаваема степен.
Инструменталът и вокалите сякаш са се наговорили предварително да ни сблъскат с възможно най-задушаващия си  и в същото време, красив удар.
И накрая… идва „Sanctuary“ , а с нея и светлината в края на тунела и същинското случване на катарзисното изживяване.
Глътката въздух след преминаването през ада и неговия огън.
Писъкът след прераждането.
Светилището на душата ти, в което се прибираш окрилен … и цял.

Бих казала, че „Belong“ е неземно красива творба, идваща директно от вътрешния свят на изпълнителите, което я прави по своему безценна. Първичността в музиката е нещо, което не може да се подправи , а тук я усещаме във всеки акорд и стих.
Когато добавим и майсторското изпълнение на музиката в албума става ясно, че си говорим за нещо наистина специално.
Трансформиращ албум, който те превежда през цял един космически и дълбок процес на осъзнаване.

Любима песен от албума: „Sanctuary“
Беше ми много трудно да избера само една песен, която да отделя от останалите, но може би красивите китарни заигравки и окриляващото усещане , което остави в мен песента, ме направиха силно пристрастна към нея.

 

Оценка на албума: 10/10
★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★

 

 

 

Полезни връзки:

https://www.facebook.com/lhommeabsurde
https://www.instagram.com/lhommeabsurdeband
https://lhommeabsurdebm.bandcamp.com
https://vk.com/lhommeabsurde

 

 

English version on  PAGE 2

BG1 от 2

Сподели статията :
Абонирай се.
Известие за:
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
Моля, прочетете, преди да коментирате в сайта:
1.Поднасяйте критиката си обосновано и интелигентно.
2. Коментари извън темата на статията - конкретният изпълнител или музиката му, ще бъдат премахвани. Не е коректно спрямо изпълнителите под статиите за тяхната музика да се прави реклама на други изпълнители или да се водят разговори на друга тема.За този тип дискусии можете да използвате имейл адреса на The Void Journal, а скоро може би ще бъде създаден и форум/чат, в който да може всички да общуват свободно без ограничения.
The Void Journal е първата по рода си медия на Балканите - нека поддържаме нивото на нужната висота.