Ars Veneficium е белгийска блек метъл банда, създадена през 2013-та година , като настоящият състав на групата се състои от китариста Ronarg (Antzaat, ex-Eratomania), вокалиста S .(Endless Sorrow, Hammerstorm, ex-Drowning, ex-Fancor, ex-Lost Inside, ex-Means to an End, ex-Wounds, ex-|||_-_|||,ex-Eratomania, ex-Lifeless Within, ex-B.A.H.), китариста Archcaust, барабаниста Norgameus (Murder Intentions, ex-Vagevuur) и басиста Y. (Darkest Mind, Gotmoor).
Първото дългосвирещо заглавие на бандата , „The Reign of the Infernal King“ , бе издадено през 2016-та година и беляза името на бандата със своите бързи бластове, хаотична лудост и окултна атмосфера.
Днес имам честта да споделя няколко думи за неговия наследник, „Usurpation Of The Seven“, който се очаква да бъде официално издаден съвсем скоро , на 28-ми февруари, чрез лейбъла Immortal Frost Productions , като вече е налично за поръчка в дигитален формат и на физически носител (лимитиран брой CD и няколко вида 12″ винил).

Албумът започва така, сякаш навлизаш в мрачна крипта, поне 6 стъпки под земята, а в нея припявайки те  чакат концетрирани върху окултен тотем, монаси. Ритуален призив към дълбините на непознатото.
Краткото интро „Hymns of Chaos“ е истинска наслада , която те държи притихнал за няколко минути…докато не те застигне „Wrath of Life“.
Втората песен в пълна сила връща към онова, което вече съм чувала от Ars Veneficium – мощен ,хаотичен, първичен блек метъл. Запазената марка на групата – ожесточени бластове и диви, неспокойни вокали, изтръгващи от теб всичко земно, присъстват тук с пълна сила, допълнени от кратко красиво китарно соло като отличителен елемент.
„Devour The Light“ е призив към Левиатан , призив към мрака, порив за покоряване на всяка останала блещукаща светлина. Ритъмът в песента е разпределен в няколко части, като съчетава в себе си както традиционното зверски мощно звучене на бандата, подплатено със суров инструментал , така и линиии с повече мелодичност и заигравки с различните елементи.
„In Sin, Bred By Madness“  започва с много красиво и обещаващо интро, светкавично бързо застигнато от тоталната мощ на вокалите на S. и яростния инструментал.
В тази песен – в рифовете, барабаните и вокалното изпълнение, откривам известна доза Darkhrone, което ме изненада много приятно. Много красиво съчетание на олдскуул блек метъл с нови влияния.
„De Luiaard Heerst“, с участието на V. Priest е песен, която ме хвана безумно силно още при премиерното излъчване , което се състоя преди няколко дни.
Тази песен изцяло потапя в окултната, загадъчна атмосфера на албума и според мен никак не е случайно , че се намира точно в неговата сърцевина.
Яростните пориви на S., редуващи се с мантрите на V.Priest, излезли като от дъното на Ада, се допълват по перфектен начин, създавайки парче, което да докосне не само сетивата, но и ума ти.
Поемата „Η Πόλις“ на Κωνσταντίνος Π. Καβάφης тук е представена по невероятно оригинален и красив начин.
Следващата песен, „In The Fires Of Eternity“, е логичното продължение след потапянето в окултната бездна, в която ни въведоха музикантите преди това.
Парчето представя в типичния за Ars Veneficium яростен стил едно истинско и мощно преклонение пред величието на Луцифер, на неговата сила и светлината, която носи , на неговата истинска природа.
„7“ е инструментална песен, която показва за пореден път колко всъщност са еволюирали Ars Veneficium до момента – блестящи китарни рифове , перфектни барабани и бас … тази песен е една много интересна игра с темп и тежест. Парче, чиито таблатури определено бих искала да притежавам.
Главозамайващо творение, много атмосферично и силно. Съжалявам единствено, че не продължи по-дълго.
В „Under The Wings Of Beautiful Darkness“ култът е пълен. Множество различни елементи се борят с традиционния хаос на Ars Veneficium, създавайки картина на истинска мощ и вездесъща доминантност на мрака над светлината. Суров блек метъл с нечовешка енергия.
„The Flame Of Endless Yearning“ е надъхващ завършек на албума.
Хаос , море от греховност и дълбоко потапяне в дълбините на мрачната ни природа…

„Usurpation Of The Seven“ е диво и хаотично завръщане на Ars Veneficium, допълнено от  много различни елементи, добавящи ново ниво на зрялост в звученето на музиката им.
В заглавието ясно личи желанието на изпълнителите да допълват, да експериментират от артистична гледна точка.
Присъстват всички елементи , които обичаме в работата на Ars Veneficium , но сякаш този път те са с вложени много повече заряд , емоция и техническа обиграност.
Освен хаос и суровост  , тук присъства и силна атмосфера, която може да те накара да настръхнеш още по-силно отпреди.
Еволюирал звук, първичен призив към узурпацията на седемте!
За пореден път се убеждавам в качествената работа на Ars Veneficium и сърцето, което влагат в творчеството си.
Не пропускайте да чуете албума, когато излезе!

Оценка : 10/10
Любима песен: Във всяка песен има елементи , които ми допаднаха , но може би три от тях се откроиха повече от останалите – „7“, „Under The Wings Of Beautiful Darkness“ и „De Luiaard Heerst“.

Последната разкрита песен от албума, „De Luiaard Heerst“, в случай, че сте я пропуснали:

Полезни връзки , чрез които можете да следите бандата отблизо:
FACEBOOK: https://www.facebook.com/arsveneficiumofficial
Spotify: https://open.spotify.com/artist/2LjtInZa41QOVSjO0AnU83

Линк за поръчка на албума:
http://smarturl.it/usurpationoftheseven

ENGLISH VERSION ON PAGE 2  ->