Мексиканската ъндърграунд сцена е едно от най-могъщите проявления на блек метъла. Служейки като символ на истински бунт и символ на окултното, мексиканският блек се отличава от всички останали с особена огнена енергия и първична ярост, каквато рядко можете да чуете в другите сцени.
С Black Hate се запознах доста късно – групата е активна от 2006-та година, а аз се запалих по звука им през 2020-та година по време на фестивала Mexico Black Metal Fest, като тогава музикантите ме изумиха не само с музиката си, но и с невероятното си присъствие на сцената, а отскоро имам и други наблюдения върху музикантите и виждам колко истинско е всичко в техния лагер. През годините групата е свирила заедно с Mayhem, Watain и много други групи, които познавате добре.
Отново автентични до краен предел, Black Hate представят шестия си дългосвирещ албум, „Via Pvrgativa: Qui Spiritu Diaboli Aguntur Hi Filii Satanae Sunt“. Заглавието ще излезе на 12-ти февруари чрез лейбъла Odium Records, като съдържа седем мрачни и яростни химна, изпълнени с философски и метафизични размишления, които да ви накарат да потънете в най-дълбоката бездна на собственото си съзнание.
Започвайки с ритуалистичното въведение „To the Firmament“ , в което можете да чуете обаятелни инкантации, вглъбяващи  ембиънт звуци и дори филмови откъси, атмосферата преминава в силни изкривени рифове  и ръмженето и писъците на B.G. Ikanunna раздират пространството с хищническа прецизност в следващата песен „Trembling Hands of Sorrow“. С  подвижни рифове, напомнящи донякъде атмосферата на групи като Khold и Sarke, придружени от няколко вида ожесточени писъци и по-изчистени призиви,  Black Hate демонстрират още по-сурова  и  разгорещена  страна от творчеството си.
Удивително е как групата съчетава ритуалистичната плавна атмосфера с традиционната си зверска енергия, която притиска слушателя в ъгъла.
Слушайки албума, забелязвам растежа на групата през последните четири години. С доста по -узрял звук, с двойно по-мощен заряд от обикновено , но с все така авангардни рифове и интересни темпове, групата показва ново ниво на писане на музика.  Особено в песни като „Tempestad (O de la transubstanciación)“ , която  изцяло отговаря на името си и буреносно преминава като полудяла стихия покрай слуха, не ти остава друго освен да слушаш в захлас и да се оставиш на огъня на Black Hate  да те обгърне.  Или в последната песен от албума, „Dark Night of the Soul“, която те изпраща с ритуалистична мисловна бездна, обгърната в пълна тъмнина и обречени апокалиптични картини.
„Via Pvrgativa: Qui Spiritu Diaboli Aguntur Hi Filii Satanae Sunt“ е особен повелител на мрака. Части с дет метъл ритми си партнират с прогресивни блек метъл елементи и носят огромна доза бруталност на записа, докато извисяващи се класически рифове те карат да се замислиш за старата дет метъл школа,  ритуалистични моменти те пренасят под воала на задимена окултна атмосфера, а разгорещените и остри вокални призиви те пращат директно в дълбините на Ада, където си подложен на най-бушуващия огън. Авангардна, страстна, силно емоционално заредена и могъща, музиката на Black Hate  атакува безкомпромисно и в същото време въздига ума на друго ниво. Пречистваща музика за мрачни души, потопена в Драконова светлина и отрова…

Любима песен: „Tempestad (O de la transubstanciación)“

За момента можете да чуете две от парчетата в заглавието:

Албум:“Via Pvrgativa: Qui Spiritu Diaboli Aguntur Hi Filii Satanae Sunt“
Банда: Black Hate
Лейбъл: Odium Records
Дата на издаване: 12.02.2024
Линк: https://bit.ly/46uvwMC