Септември бе много силен месец за мрачната  музика , като успях да чуя десетки албуми – голяма част от които заслужаващи да бъдат включени във всеки топ списък в пространството.
И въпреки това, за да е по-систематизирано и обрано, избрах тринадесет от заглавията, които ми направиха най-силно впечатление, като са представени в по-скоро хронологичен ред, по дата на издаване.

Аura Mortis : „Aion Teleos“

Космическа бездна, в която съзнанието пропада бавно, с всяка секунда отминал космически шум.
Дълбинното ембиънт интро на „Aion Teleos“ ни отвежда към яростни вокали и суров блек метъл инструментал на нивото на банди като Whoredom Rife и Darvaza. Сърбите Aura Mortis отдавна са фактор в пределите на ъндърграунд сцената, но с дебюта си „Aion Teleos“ достигат нови висоти в композирането на музика и в самата си изразителност – в „Aion Teleos“ всеки елемент е нажежен, носи много емоционален заряд и атмосферата е по-огнена и сурова отвсякога.
В рамките на седем парчета сме свидетели на зверска блек метъл атака, следваща традициите и вмъкваща елементи от новата вълна блек метъл , без капка задръжки и с много красиви акорди.
Групата се занимава основно с темите за окултизма, като звученето им много се доближава до трондхаймските специфики  – ако сте фенове на Whoredom Rife, One Tail, One Head, Mare, Celestial Bloodshed и други подобни изпълнители, то със сигурност новият албум на Aura Mortis ще ви впечатли и отнесе с огнения си темперамент.

Toadeater : „Bexadde“

Германците Toadeater свирят специфичен вид пост-блек метъл, като всяко тяхно заглавие дълбае много навътре в емоционалния аспект и духовното в съществуването на човека.
„Bexadde“ е неспокоен, изпълнен с вътрешни противоречия албум, като редом със същинското отчаяние, бандата успява да пресъздаде и извисяването над всичко онова, което дърпа надолу.
Непоносими мисли, изкрещяни на глас, на фона на студени китари и ритмични барабани, понякога прекъснати от изчистени, по-хорово ориентирани вокали, които звучат като църковен напев по време на ритуал. Текстовете на песните в албума са истинска поезия, като превръщайки всичко това в музикално произведение, Toadeater създават творба, която докосва онези, които имат нужда от нея.
Неслучайно на обложката е изобразена и творбата „Beholding the complexity of death“ на художника Rafael Pascuale Zamora – в албума се носи атмосферата на всички онези емоции, които човек изпитва, приближавайки се до смъртта, в преносен или буквален смисъл.
Атмосфера на катарзис и осъзнаване, на вулканична тревожност и препускащи противоречиви мисловни нишки.

Bloodbath : „Survival of the Sickest“

Bloodbath са една от онези дет метъл банди, които не просто са ключови за историята и развитието на жанра, но и носят свой уникален почерк, с който продължават да коват здраво и в новата му ера. „Survival of the Sickest“ е унищожителен албум, на който мисля, че всички фенове на Bloodbath – особено тези на периода на „Nightmares Made Flesh“, биха оценили високо. Честно казано, още като видях обложката и първия пуснат сингъл от албума, вече знаех, че предстои нещо познато, любимо и поразително брутално. Страшно съм благодарна за този запис, особено когато зазвучат парчета като „Dead Parade“, „Carved“ , „Malignant Maggot Therapy“ и „No God Before Me“. За пореден път шведите удрят здраво с цялата си маниакална тежест и гениално замислени послания!

HETROERTZEN: „Phosphorus vol 1“

HETROERTZEN са ритуалистична магия – портал към други светове.
С всяко свое заглавие чилийците предоставят балсам за душата на всеки луциферианец и ценител на дълбоката музика, обгръщаща всички сетива.
В парчета като „The Hall of Wonders“ рифовете и тяхната реверберация звучат неземно в комбинация
с традиционната артистичност на вокалите, напомнящи на шаманска проповед.
„Phosphorus vol 1“ носи величествено усещане за разпростиране отвъд пространството и извисяване над земното, създадено благодарение на множество красиви рифове, тонове изразително поднесени послания и интересно написани запомнящи се парчета.
HETROERTZEN не предлагат на вниманието на ушите ви просто музика, те ви въвличат в един мрачен, дълбок и потаен ритуал. И нямате друг избор, освен да го съпреживеете докрая.

Eternality : „Dea​þ​wyrd“

Eternality е едно от новите открития на The Void. Норвежкият самостоятелен блек метъл проект показва безкомпромисност още с дебютния си дългосвирещ албум, като дори и за момент не бихме могли да се замислим, че става дума за вложени единични усилия. Austherion – единственият член на проекта, умело борави с различни характеристики на блек метъла, като резултатът е суров и първичен норвежки блек метъл, преплетен по интелигентен начин с влияния от други подстилове на жанра.
„Dea​þ​wyrd“ доставя солидна доза непоколебими рифове, епична атмосфера с много студ и красиви, приятни за ухото сегменти, включително и въздигащи се сола , които акцентират още повече режещата същност на албума.
Единствената ми забележка към заглавието е , че няма физически носители,а според мен парчетата биха звучали идеално на плоча и аудиокасета.
(Тук е моментът лейбълите, които четат това да направят нещо по въпроса.)

GAEREA : „MIRAGE“

„Mirage“ е по-атмосферично заглавие, по-експериментално от обичайното за Gaerea и за пореден път показва силата на творческия дух на музикантите. Блек метълът , особено по-модерните представители на жанра, стават все по-напредничави в обследването си на музикалните възможности и това води до точно подобни заглавия, в които може да се чуе както нещо напомнящо за корените му, така и за нещо съвършено ново и модерно, дори футуристично звучащо.
Красиво е да попаднеш във водовъртежа от хрумвания на „Mirage“, да се потопиш в творческата бездна на Gaerea и да слушаш, да попиваш всичките им текстове, да проследяваш с любопитство цялата динамика на албума и да реагираш на всички малки детайли, които бандата успешно вгражда в музиката си. Сред измъчени вокали, атмосферични китари с жесток тремоло пикинг, ритмични барабани и красиви ембиънт части всичко се превръща в един отчлетливо изразен мираж, който разкрива пред теб своята история за страданието, вътрешните противоречия и безнадеждността на социалния колапс, пред който сме изправени към настоящия момент.

По-дълго ревю на албума можете да прочетете ТУК.

KATHAARIA : „To Be Shunned by All​.​.​.​ As Centres of Pestilence“

„To Be Shunned by All​.​.​.​ As Centres of Pestilence“ е първият албум на германците KATHAARIA след близо 14 години затишие и една от най-приятните изненади за 2022-ра. Плавно навлизащо в същността си с ритмични, пулсиращи мелодии, заглавието ни води към водовъртеж от остро поднесена нихилистична буря още с първото парче „Agenda Nihil“.
Албумът не е традиционен, а дори много артистично и разнообразно написан, като включва директни и изпълнени с тъмни емоции текстове, бързи органични барабани, разгорещени и емоционално заредени вокали, вулканични китари и дори разпознаваеми кратки речеви семпли от филми , в това число и песента „Oh willow waly“ от класическия хорър „The Innocents“ от 1961, която се появява за кратко в парчето „Never Dead Enough“.
Не липсват и по-атмосферични и отнасящи моменти за контраст, като общото впечатление на албума е за сурово и дълбоко впускане в необследвани води, разкриващи поетапно мрачните си тайни.
Вълнуващо произведение.

Nordjevel : „Gnavhòl“

С боен ритъм и пулсиращо в атмосферата езотерично познание, Nordjevel представят новия си ритуал по завладяващ и обсебващ начин, с невероятно добре изпипани динамика и емоционален заряд.
Обложката на Khaos Design описва идеално онова , което ще чуете – една почти апокалиптична слухова картина, борба между тиранични мрачни сили и хаотична вихрушка от яростни мелодии.
Потопете се в адската история на „Gnavhòl“ и потръпнете от мрака, криещ се из ъглите ѝ…

Подробно ревю на албума можете да прочетете  ТУК.

Ellende : „Ellenbogengesellschaft“

С няколко думи, „Ellenbogengesellschaft“ е завлядяваща история в осем глави. Атмосферичен блек метъл с много нюанси и емоционално заредени парчета, провокиращи размисъл и вътрешно пробуждане за някои основни екзистенциални истини. Насладете се на емоцията и атмосферата на албума, според мен е едно наистина красиво начало на есента – носи точно онзи ефирен дух и дълбочина, присъщ за любимия сезон.

Пълно ревю на албума можете да прочетете ТУК.

Pyra : „Pyra“

В едноименния си дебют групата ни предлага пет обсебващи парчета, от които трудно можеш да откъснеш вниманието си по време на цялото продължение на записа – почти 26 минути.
Започвайки с хипнотични звуци на пращящ огън и ветрове, записът ни отнася директно в някоя студена алпийска нощ на открито около разгорял се буен огън – леко загатване за онова, което предстои.
А именно – всепоглъщаща пламенна енергия, изкована от сурови вокали и студен непреклонен инструментал, които в комбинация прерастват в нещо запомнящо се.
Отличен блек метъл с брутален и остър звук, който преминава покрай теб като огнена стихия и те оставя пречистен и вдъхновен.

Пълно ревю на дебютния запис можете да открите ТУК.

The Lovecraft Sextet : „Miserere“

The Lovecraft Sextet е гениален нидерландски проект , отроче на експериментатора Jason Köhnen, благодарение на който имаме удоволствието да се насладим на магията на дарк джаз звученето.
„Miserere“ е уникално превъплъщение на ужаса, фината красота на ноар културата, суровостта на блек метъла и чувствеността на джаза. Това произведение на изкуството те грабва и въвлича в собствената си вселена от самото начало до края на продължителността си, превеждайки те в цяла история, която съпреживяваш заедно с изпълнителя, сякаш участваш в разиграваща се поставовка, режисирана от любимите Дейвид Линч и Лъвкрафт. Някъде в себе си винаги съм чакала да чуя точно подобна комбинация от пропълзяващ страх, отчаяние, чувственост и брутално чиста красота.
Думите ми не биха могли да опишат вложената артистичност и мисъл в това заглавие – музиката в този албум е отвъд думите, дори се измъква и извън пределите на сетивата.
Спрете и слушайте, съпреживейте „Miserere“ с отворен ум и отворени за дълбоки усещания възприятия.

Labyrinth of Stars : „Spectrum Xenomorph“

Labyrinth of Stars е новият проект на Markus Siegenhort (Lantlôs, ex-Epitaph, ex-Herbst, Asses, EtherealPRO, LowCityRain, ex-Impavida, ex-Líam, ex-Pihkal, ex-Silly Trill), в който си партнира още с музикантите Valborg (Absolutum, Owl, Valborg, ex-Island, ex-Slon, ex-Woburn House, ex-Kosmos Wald, Asses, Gruenewald, ex-Centaurus-A, ex-Klabautamann (live), ex-Skarab, ex-Orbo) и Dirk Stark, като „Spectrum Xenomorph“ е дебютният им дългосвирещ албум.
Някои го определят като деткор, други като дет метъл, трети като дет метъл с блек метъл влияния, но истината е, че както всички други творчески идеи на идеологът , стоящ зад хамелеонът Lantlôs, музиката на Labyrinth of Stars е трудно да бъде определена съвсем конкретно.
В „Spectrum Xenomorph“ имаме много дисторшън и туистове , не съвсем натрапчиви деткор вокали и различни футуристични шумове и малки детайли, които носят отвъдна атмосфера.
Парчетата са кратки – всяко едно от тях е с продължителност от около средно 3 минути, с изключение на финалната песен „Transmission Delta – Exile“, която е според мен и най-ключовата в заглавието и представя точно онази дълбинна и мрачна космическа атмосфера, която олицетворява цялото сърце на проекта, макар и да се състои предимно от дарк ембиънт мелодии и статичен шум.
Албумът е експериментаторски и находчив, заслужава си да бъде чут.

BLUT AUS NORD : „Lovecraftian Echoes“

Макар и да не е нов албум на Blut Aus Nord, а да е представлява компилация – част от мрачната колаборация между Debemur Morti Proctions и бандата (Order Of Outer Sounds), „Lovecraftian Echoes“ няма как да остане неотразен. Още повече, когато става дума за звуков паралел между него и едно от най-любимите ми заглавия на BAN, „The Work Which Transforms God“.
„Lovecraftian Echoes“ продължава вече поставените основи с хипнотични и на моменти дисонантни , категорично замъгляващи съзнанието съновидения. Веднага разпознавам акценти в стила на „Our Blessed Frozen Cells“, като космическият мрак извира от вски ъгъл и оправдава заглавието на компилацията с всеки акорд. Тук става дума за музика, пропита с дълбочина, мрак и лудост, изпълнена с опияняващо майсторство.
От много отдавна свързвам Blut Aus Nord с творчеството на Лъвкрафт и космическите необследвани вселени, и тази компилация не прави изключение.
„Lovecraftian Echoes“ e  един от най-красивите кошмари от друго измерение, пресъздадени някога  от Vindsval.
Химн, с който Древните биха се гордяли.
Cthulhu ftagn!