Тихоокеанският дуум метъл монолит Bell Witch ще издаде новия си албум „Future’s Shadow Part 1: The Clandestine Gate“ на 21 април в дигитален формат, като физическото му издание (двоен диск, двойна плоча и аудиокасета) ще последва на 9 юни чрез лейбъла Profound Lore Records.
Албумът представлява 83-минутна композиция, като по смесването и мастерирането на музиката в албума работят звуковите инженери Billy Anderson и Justin Weis.
Групата обяви ексклузивно участие на тазгодишния фестивал Roadburn на 21 април, където ще изпълни новия албум в неговата цялост, затова ако има някой , който ще присъства на това събитие – честито.

За новия си албум басистът/вокалист Dylan Desmond и барабанистът/вокалист Jesse Shreibman разширяват границите на Bell Witch. Подобно на възхвалявания Mirror Reaper от 2017 г., „The Clandestine Gate“ е единична 83-минутна композиция – композиция, която пулсира и диша във филмова времева рамка. Тя представлява първата глава от планиран триптих от дългосвирещи албуми, наречени с общото наименование „Future’s Shadow“.

Bell Witch започва да проследява отделните части, които впоследствие ще сформират „Future’s Shadow“ още  по време на турнето си с Neurosis и Mono. Първоначално Shreibman и Desmond планират да издават всяка глава от поредицата, когато я завършат, като междувременно правят турне на всеки албум. След това, в началото на 2020 г., пандемичните ограничения ги принуждават да се оттеглят от този график. Заключени в репетиционното си пространство, те работят по това, което ще се превърне в „The Clandestine Gate“ на по-късен етап, с по-бавно темпо от всеки от предишните им проекти.
Албумът покълва в продължение на малко повече от две години – темпо, което определено позволява на музиката в албума  да се развие органично до състояние на по-фокусиран, заземен минимализъм.

Докато следи от орган и синтезатор витаеха в „Mirror Reaper“ и в съвместната работа на Bell Witch с Aerial Ruin през 2020 г., „Stygian Bough Volume 1“, то „The Clandestine Gate“ приближава тези инструменти към центъра на композициите си.

Групата, освен това,  се събра отново с дългогодишния си продуцент Billy Anderson , с когото работи по вдъхновяващ начин върху монолитната продължителност и тежест на заглавието. В „The Clandestine Gate“ сдвоените гласове на Bell Witch надграждат песнопойните текстури от предишните записи, като същевременно се насочват към по-развити мелодични линии, структурирани хармонии и ритмичен дет метъл гроул.

Разширеният мащаб на триптиха „Future’s Shadow“ дава на Bell Witch повече свобода  да навлезе в темите, които отдавна се намират в сърцевината на  творческия им процес. Концепцията за вечното завръщане – че времето не свършва и смъртта не прекъсва живота, а и двете продължават вечно в безкраен цикъл, който никой не може да си спомни – всичко това повлиява на развитието на „The Clandestine Gate“, след като Desmond се сблъсква с идеята  в една от книгите  на Ницше,  „The Gay Science“.

„Прочетох концепцията за вечното завръщане и си казах: „О, да, всички наши песни през цялото време са били за това“, казва Desmond. „Всичко може да бъде приложено към една циклична гледна точка. Слънцето изгрява всяка сутрин. Пролетта идва всяка година, зимата идва всяка година. Всичко има цикъл: живот, смърт, съществуване, несъществуване.“

Филмите на руския режисьор от XX век Андрей Тарковски по подобен начин предоставят рамка за отделните движения в  „The Clandestine Gate“ и „Future’s Shadow“ като цяло. Филмите на Тарковски пропълзяват вледеняващо, задвижвани от изпълненията на актьорите му, които насищат изветрелите пейзажи с бурна вътрешна атмосфера. Простите действия – пренасянето на свещ през стаята, хвърлянето на метална гайка в обрасло поле – всички те носят тежестта на живота и смъртта, носят стратегия, която се повтаря и  в минималните мелодии на Bell Witch, които се носят през планетарните пространства.
„Замисълът на Тарковски за поезия чрез визуализации има силен паралел с нашата поезия чрез звук“, отбелязва Desmond. „Неговите протяжни сцени са сходни по изпълнение с това, което правим в музикално отношение, а филмите му са голямо вдъхновение за този албум и триптих.“

Огромната тежест на произведение като „The Clandestine Gate“ позволява на идеите да се разгърнат по начин, който се усеща дълбоко и соматично интуитивен – не просто философско упражнение, а въплътена истина. Забавяйки както творческия си процес, така и темпото на самата музика, Bell Witch се задълбочава още повече в дългогодишния си фокус: начинът, по който животът се разлива в миниатюрния си контейнер, едновременно вечен и мимолетен, акорд, който отеква без разрешение. Като едновременно начало и край на триптиха „Future’s Shadow“, „The Clandestine Gate“ отваря нова глава в макроскопичния минимализъм на Bell Witch: началото на зееща орбита около все по-масивно ядро.

Предварителните поръчки са стартирани на следния адрес: https://geni.us/ClandestineGate