THE VOID JOURNAL


Първата медия на Балканите, посветена изцяло на блек метъл жанра
и омагьосващите звуци на балканския и световен ъндърграунд 

Underground Kvlt - Following the Dark Arts since 2017

Katharos XIII : „Chthonian Transmissions“

Katharos XIII : „Chthonian Transmissions“
BG1 от 2

Джаз и блек метъл? Защо пък не…
Джазът и соул музиката са сред най-фините жанрове, любими на мнозина, затова и изобщо не ме учудва тенденцията напоследък подобни елементи да бъдат въведени и в блек метъла.
Спорно е доколко успешно може подобна намеса да носи истинския дух на жанра, но пък за сметка на това провокира не по-малко усещания по време на слушане и предлага различен тип удоволствие за ухото.

Katharos XIII е румънска блек дуум дарк джаз метъл банда, която определено разчупва звука си и смело експериментира във всеки един аспект на творчеството си.
Попаднаха ми съвсем случайно сред имейлите и много се радвам, че ги откривам, макар и малко късно.
Интересното при групата е, че всъщност стартира през 2009-та година именно със суров блек метъл, дори депресивен звук, като постепенно променя жанровите си характеристики.
Изслушах дискографията на бандата и мисля , че ранният им период би допаднал на всеки с афинитет към традиционния блек метъл, затова ако случайно представяния в това ревю албум не ви допадне, хвърлете едно ухо на старите им творби.
Katharos XIII имат до момента издадени четири дългосвирещи албума, демо и сплит заглавие, като едва след третия си дългосвирещ, „Palindrome“ (2019), звученето на бандата придобива нюансите, с които можем да ги разпознаем в момента. Какво точно е инспирирало подобна промяна с удоволствие бих искала да разбера, но това ще го разясним в друг момент от време.

„Chthonian Transmissions“ е четвъртият албум на групата, втори с вокалистката Manuela Marchis-Blînda, и вече може да бъде открит  чрез лейбъла Loud Rage Music в различни формати.

Още в началото на заглавието въображението е пробудено от употребата на джаз инструменти като тенор и алт саксофони и инкорпорирането им в една вихрушка от атмосферични мелодии, но и от различни вокали – от дамски джаз вокали, напомнящи ми особено на Бет Гибънс от любимата ми Portishead, до тежки кошмарни насечени вокали, в контраст с излъчваното спокойствие на гласа на Manuela Marchis-Blînda.

Присъстват осезаемо и редица психеделични елементи и шумове, атмосферични китари и неусетно, без да се замислиш се улавяш в някакво усещане за реене в пространството, понеже вече не се намираш тук и сега, а в измерението на „Chthonian Transmissions“.
Албумът е с продължителност малко над час, като почти всяко от парчетата се разпростира над 8 минути – време , в което музикантите успяват да представят различни настроения и да ни завъртят в един особен хаос, придаващ уникален почерк на музиката.

Emilian Matlak, чиито вокали, китари и клавири можем да чуем в албума, споделя  следното: „Новият албум съдържа шест различни сънища, пристигнали до нас от времето, когато пътуващите космонавти са имали телурично съществуване. Харесваме думите на Кърт Вонегът и образите на Андрей Тарковски, затова се опитахме да вградим това в нашата естетика и във всяка дума или израз, за да резонираме с нашата лична философия.”
Е,Андрей Тарковски определено е гений, познавам много добре работата и атмосферата, която създава, затова и мога да кажа, че бандата успява да въплъти несъмнено част от  нейната безтегловност и меланхолия.
Виждам ясно и влиянието на Кърт Вонегът и неговият неклиширан и свободен стил на изразяване.

„Chthonian Transmissions“ не е традиционният блек метъл албум и е предназначен за хора с по-широко скроен вкус, с по-отворен ум. За мен звученето  в него е много повече джаз ориентирано, отколкото блек метъл, но въпреки това създава в мен  красиво усещане за лекота, подобно на филм на Дейвид Линч.
Музиката тук е красива, изящно представена, заигравките с инструментите са удивителни и ако ви се слуша нещо ново и интересно, с привкус на банди като White Ward, Five The Hierophant, The Lovecraft Sextet и други подобни имена , със сигурност ще ви впечатли поне малко.
Несъмнено ми се иска да имаше повече тежки вокали , защото за мен липсата им в конкретния случай  е похабяване на талант – вокалите на Emilian Matlak звучат прекрасно в предишните албуми, докато тук са едва загатнати, а според мен биха звучали перфектно сред флирта на саксофоните.

В заглавието има доза оригиналност, носи специфични емоции и определено си струва да бъде чуто от феновете на необикновената музика.
Магичността на звуците в „Chthonian Transmissions“ запленява с атмосферата на задимен джаз клуб, в същото време пропита с дълбоки емоционални гмуркания сред хтонични лирически сегменти и интересни хрумвания.

 

 

 

Чуйте албума тук:

 

 

BG1 от 2

Сподели статията :
Абонирай се.
Известие за:
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments
Моля, прочетете, преди да коментирате в сайта:
1.Поднасяйте критиката си обосновано и интелигентно.
2. Коментари извън темата на статията - конкретният изпълнител или музиката му, ще бъдат премахвани. Не е коректно спрямо изпълнителите под статиите за тяхната музика да се прави реклама на други изпълнители или да се водят разговори на друга тема.За този тип дискусии можете да използвате имейл адреса на The Void Journal, а скоро може би ще бъде създаден и форум/чат, в който да може всички да общуват свободно без ограничения.
The Void Journal е първата по рода си медия на Балканите - нека поддържаме нивото на нужната висота.