BulgarianCroatianCzechEnglishFrenchGermanGreekItalianNorwegianPolishRomanianSwedishUkrainian
The Void Journal

www.thevoidjourrnal.com
𝔘𝔫𝔡𝔢𝔯𝔤𝔯𝔬𝔲𝔫𝔡 𝔎𝔳𝔩𝔱 𝔚𝔢𝔟𝔷𝔦𝔫𝔢
 Following the Dark Arts since 2017 

Katharos XIII : „Chthonian Transmissions“

Katharos XIII : „Chthonian Transmissions“
BG1 от 2

Джаз и блек метъл? Защо пък не…
Джазът и соул музиката са сред най-фините жанрове, любими на мнозина, затова и изобщо не ме учудва тенденцията напоследък подобни елементи да бъдат въведени и в блек метъла.
Спорно е доколко успешно може подобна намеса да носи истинския дух на жанра, но пък за сметка на това провокира не по-малко усещания по време на слушане и предлага различен тип удоволствие за ухото.

Katharos XIII е румънска блек дуум дарк джаз метъл банда, която определено разчупва звука си и смело експериментира във всеки един аспект на творчеството си.
Попаднаха ми съвсем случайно сред имейлите и много се радвам, че ги откривам, макар и малко късно.
Интересното при групата е, че всъщност стартира през 2009-та година именно със суров блек метъл, дори депресивен звук, като постепенно променя жанровите си характеристики.
Изслушах дискографията на бандата и мисля , че ранният им период би допаднал на всеки с афинитет към традиционния блек метъл, затова ако случайно представяния в това ревю албум не ви допадне, хвърлете едно ухо на старите им творби.
Katharos XIII имат до момента издадени четири дългосвирещи албума, демо и сплит заглавие, като едва след третия си дългосвирещ, „Palindrome“ (2019), звученето на бандата придобива нюансите, с които можем да ги разпознаем в момента. Какво точно е инспирирало подобна промяна с удоволствие бих искала да разбера, но това ще го разясним в друг момент от време.

„Chthonian Transmissions“ е четвъртият албум на групата, втори с вокалистката Manuela Marchis-Blînda, и вече може да бъде открит  чрез лейбъла Loud Rage Music в различни формати.

Още в началото на заглавието въображението е пробудено от употребата на джаз инструменти като тенор и алт саксофони и инкорпорирането им в една вихрушка от атмосферични мелодии, но и от различни вокали – от дамски джаз вокали, напомнящи ми особено на Бет Гибънс от любимата ми Portishead, до тежки кошмарни насечени вокали, в контраст с излъчваното спокойствие на гласа на Manuela Marchis-Blînda.

Присъстват осезаемо и редица психеделични елементи и шумове, атмосферични китари и неусетно, без да се замислиш се улавяш в някакво усещане за реене в пространството, понеже вече не се намираш тук и сега, а в измерението на „Chthonian Transmissions“.
Албумът е с продължителност малко над час, като почти всяко от парчетата се разпростира над 8 минути – време , в което музикантите успяват да представят различни настроения и да ни завъртят в един особен хаос, придаващ уникален почерк на музиката.

Emilian Matlak, чиито вокали, китари и клавири можем да чуем в албума, споделя  следното: „Новият албум съдържа шест различни сънища, пристигнали до нас от времето, когато пътуващите космонавти са имали телурично съществуване. Харесваме думите на Кърт Вонегът и образите на Андрей Тарковски, затова се опитахме да вградим това в нашата естетика и във всяка дума или израз, за да резонираме с нашата лична философия.”
Е,Андрей Тарковски определено е гений, познавам много добре работата и атмосферата, която създава, затова и мога да кажа, че бандата успява да въплъти несъмнено част от  нейната безтегловност и меланхолия.
Виждам ясно и влиянието на Кърт Вонегът и неговият неклиширан и свободен стил на изразяване.

„Chthonian Transmissions“ не е традиционният блек метъл албум и е предназначен за хора с по-широко скроен вкус, с по-отворен ум. За мен звученето  в него е много повече джаз ориентирано, отколкото блек метъл, но въпреки това създава в мен  красиво усещане за лекота, подобно на филм на Дейвид Линч.
Музиката тук е красива, изящно представена, заигравките с инструментите са удивителни и ако ви се слуша нещо ново и интересно, с привкус на банди като White Ward, Five The Hierophant, The Lovecraft Sextet и други подобни имена , със сигурност ще ви впечатли поне малко.
Несъмнено ми се иска да имаше повече тежки вокали , защото за мен липсата им в конкретния случай  е похабяване на талант – вокалите на Emilian Matlak звучат прекрасно в предишните албуми, докато тук са едва загатнати, а според мен биха звучали перфектно сред флирта на саксофоните.

В заглавието има доза оригиналност, носи специфични емоции и определено си струва да бъде чуто от феновете на необикновената музика.
Магичността на звуците в „Chthonian Transmissions“ запленява с атмосферата на задимен джаз клуб, в същото време пропита с дълбоки емоционални гмуркания сред хтонични лирически сегменти и интересни хрумвания.

 

 

 

Чуйте албума тук:

 

 

BG1 от 2

Сподели статията :
0 Коментара
Inline Feedbacks
View all comments